Инициативата “Българската Коледа” и УМБАЛ “Св. Марина” спасяват детски животи (ВИДЕО)

Всяка година благотворителната инициатива „Българската Коледа“ напомня, че чудесата са възможни заради добротата и съпричастността на хората. С подкрепата на дарителите в кампанията лекарите във варненската университетска болница „Св. Марина“ помагат на много деца с тежки заболявания и връщат надеждата на техните семейства.

Според началника на направление „Педиатрия“ в УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна проф. д-р Виолета Йотова, благотворителната инициатива е поредното доказателство, че хората могат да бъдат добри и съпричастни. „Да даряваме на нуждаещите се и да подкрепяме лекарите в мисията им да спасяват живот е нещо безценно“, споделя проф. Йотова и допълва:

„Това, че през годините кампанията се обогатява и разширява показва, че българите имат нужда от нея.“

Виктор, Масал и Стела са част от децата, които са излекувани в УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна с побощта на инициативата „Българската Коледа“. 6-годишният Виктор е роден с рядко генетично заболяване, което забавя физическото му развитие. Благодарение на кампанията детето вече 5 години ежедневно получава скъпоструващо хормонално лечение. Днес Виктор не е по-различен от своите връстници и мечтае да стане футболист.

Модерната медицинска апаратура, купена със средства от „Българската Коледа“, дава шанс за живот на 3-годишната Масал и на 5-годишната Стела.  Масал е родена с аномалия на тънкото черво и претърпява животоспасяваща хирургична операция. Стела е спасена от загубата на бял дроб след тежка пневмония. Родителите и на трите деца са благодарни на дарителите за съпричастността и на лекарите за грижите, отношението и професионализма им.

Всяка година инициативата „Българската Коледа“ осигурява високоспециализирана медицинска апаратура за диагностика и лечение на деца и подпомага над 500 подрастващи с хронични заболявания. 

Тази година инициативата има за цел да привлече вниманието на обществото към хирургичните интервенции при деца с вродени и придобити заболявания и да подпомогне тяхното диагностициране, лечение и рехабилитация.

В края на 2023 г. в област Варна функционират 16 болници с 2 778 легла. В сравнение с предходната година броят на болниците остава непроменен, а леглата в тях се увеличават с 46, или с 1.7%, отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток.

Многопрофилните болници са 6 с 2 030 легла, което означава, че в 37.5% от болниците е съсредоточен 73.1% от легловия фонд на всички болници в областта. Легловият им фонд варира в широки граници - от 60 до 1 290 легла.

Специализираните болници в област Варна са 10, от които 8 - за активно лечение с 448 легла и две - за рехабилитация с 300 легла.

Осигуреността на населението в област Варна с болнични легла в края на 2023 г. е 639.8 на 100 000 души от населението, при 864.5 на 100 000 души средно за страната.

Към 31.12.2023 г. заведенията за извънболнична помощ в област Варна са 184 с 93 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година те се увеличават с 11 (6.4%), а леглата в тях намаляват с 28.

Сред заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове - 74 заведения с 90 легла, следвани от денталните центрове - 10. Диагностично-консултативните центрове са 9 с 2 легла, а медико-денталните центрове – 7 с едно легло.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология и други. В края на 2023 г. в област Варна тези заведения са 13 с 364 легла, като най-голям е броят на хосписите - 7 с 269 легла. В сравнение с 2022 г. броят на другите лечебни и здравни заведения се увеличава с едно, а легловият им фонд нараства - с 0.8%.

В края на 2023 г. на основен договор в лечебните и здравните заведения в област Варна практикуват 2 365 лекари. Лекарите по дентална медицина са 699, като 471 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 3 029, от които 1 647 медицински сестри и 355 акушерки.

В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 1 061 лекари. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 1 430, от които 917 медицински сестри.

В заведенията за извънболнична помощ на основен договор работят 913 лекари и 595 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (411) и лекари по дентална медицина (471), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 825, като 9 от тях работят на основен договор в амбулатории за индивидуални и групови практики за здравни грижи.

В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на основен договор работят 391 лекари, 104 лекари по дентална медицина и 774 професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти.

Към 31.12.2023 г. разпределението на практикуващите лекари в област Варна по пол е следното - мъжете са 912 (38.6%), а жените - 1 453 (61.4%).

В структурата на лекарите по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 55 - 64 години - 639, или 27%. На второ място е групата на най-младите лекари (до 35 години) - 559, или 23.6%. Най-възрастните практикуващи лекари, на 65 и повече години, са 438, или 18.5%.

В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите - 270, или 11.4% от всички лекари в областта. На второ място се нареждат практикуващите кардиология - 147 (6.2%), следвани от педиатрия - 132 (5.6%), спешна медицина - 125 (5.3%), акушерство и гинекология - 123 (5.2%) и анестезиология и интензивно лечение - 118 (5%).

Осигуреността с лекари в края на 2023 г. за област Варна е 54.5 на 10 000 души от населението и е по-висока от средната за страната (46.4 на 10 000 души от населението).

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 25.5 до 76.7 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници - Плевен (76.7 на 10 000 души от населението), София (столица) (56.9) и Пловдив (56.3). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25.5 на 10 000 души от населението), Разград (29.0), Ямбол (29.3) и Добрич (30.1).

Осигуреността с лекари по дентална медицина е 16.1 на 10 000 души от населението, а с общопрактикуващи лекари - 6.2 на 10 000 души от населението.