Клиника призовава управляващите да дарят по една заплата за развитието на детското здравеопазване

Единственият сериозен напредък в детското здравеопазване през 2023 г. е откриването на 1 юни на новопостроената високотехнологична клиника за майчино и детско здраве “Мама и Аз”. Болницата е препълнена. Много хора говорят, само ние показваме на дело и лекуваме най-тежките случаи.

Проектирана, построена и развита с най-напреднала медицинска експертиза – без една стотинка държавна инвестиция и без никаква подкрепа от дарителски кампании – „явлението“ “Мама и Аз” сега разгръща фронта срещу детската смъртност и инвалидизацията на деца и юноши в България. Със или без протести или с дарителски кампании, инициативи, мрежи, сдружения или обществени съвети нищо друго реално не се случва. Даже топла вода и ток няма в някои отделения.

Ежедневно множество родители събират средства чрез телевизионни предавания, социални мрежи и фондации за лечение на децата си в чужбина. Някои успяват да посрещнат високите разходи, повечето никога. А защо ние в България да не развием собствена мрежа за педиатрична помощ и грижа с водеща световна експертиза и да я направим достъпна за всички? Национална детска болница няма. Няма и да има скоро, защото след като проектът за “Мама и Аз” в София преди 20 месеца обедини лекари и пациентски организации, държавата стигна до избирането на терен. Интересите на политиците и родителите все още се разминават. Затова ние взехме развитието в свои ръце. Чуждият опит е пътеводен даже за нашия скромен мащаб – един по-близък и едни недостижим пример:

Над 40 млн. евро са набрани от дарения (350 хил. физически лица и над 8 хил. компании) в Румъния за специализирана онкологична детска болница със 187 легла. Проектът е реализиран в рамките на четири години и лечебното заведение вече работи. Над 850 млн. швейцарски франка са събрани от частната фондация „Елеонор“ в Цюрих за детска болница с 230 легла, която ще отвори в края на 2024 г.  Болницата не е нито държавна, нито принадлежи на кантоналната университетска болница: „Въпреки това ние сме университетска детска болница, защото работим в полза на обществото, обучаваме и развиваме научни изследвания“, споделя директорът.

Затова е време е да се премине към директно дарителство, за да издигнем нашата национална експертиза на световно ниво и покрием териториално страната.

Дарявам сега!

Приемаме единствено поименни дарения, прозрачно,  само по банков и електронен път на преводите -  с пълен отчет към дарителите.

ЗАЩО ДИРЕКТНИ ДАРЕНИЯ В "МАМА И АЗ"

Пациентите отговарят:

• Защото развиваме „експертиза и образец за управление – национална гордост!”
• Защото чуваме всеки ден стотици „огромно БЛАГОДАРЯ за грижите, които полагате! Страхотни сте!“
• Защото сме „екип от висококвалифицирани специалисти, отдадени на професията си и на грижата за малките пациенти“
• Защото разполагаме и развиваме „чудесна материална база… Всичко блести от чистота, леглата в стаите са много удобни, както за децата, така и за възрастните придружители.“
• Защото инвестираме в и поддържаме „Модерна апаратура като в американска или френска болница [...] и със специализирана линейка за транспортиране на деца в критично състояние”
• Защото е „без значение в кой час на денонощието… Не знам от къде да започна! .. от индивидуалния подход и отношение към всяко дете, от това, че освен да лекува, персоналът ти вдъхва доверие и спокойствие…или чувала бях само страхотни неща за болницата, но вече се убедих, че наистина е страхотна!”
• Защото „доживяхме тази благодат, това чудо на чудесата да го има в Плевен, а трябва да се разпространи във всички градове – ще започнем да се справяме с демографската криза ...така ще оживее и пребъде българския народ“
• Защото имаме хиляди емоционални положителни отзиви от преминали пациенти и защото: „Да не говоря, че идваха по няколко пъти през деня да видят как сме, да прегледат детето. Задала съм сигурно над 100 въпроса, на всеки един ми беше отговорено, не с половин дума, не да ми се обяснява, че много питам, „защото съм майка за първи път, а просто защото имаха желание и работят с кеф и любов тази така трудна професия!”

В края на 2023 г. в област Варна функционират 16 болници с 2 778 легла. В сравнение с предходната година броят на болниците остава непроменен, а леглата в тях се увеличават с 46, или с 1.7%, отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток.

Многопрофилните болници са 6 с 2 030 легла, което означава, че в 37.5% от болниците е съсредоточен 73.1% от легловия фонд на всички болници в областта. Легловият им фонд варира в широки граници - от 60 до 1 290 легла.

Специализираните болници в област Варна са 10, от които 8 - за активно лечение с 448 легла и две - за рехабилитация с 300 легла.

Осигуреността на населението в област Варна с болнични легла в края на 2023 г. е 639.8 на 100 000 души от населението, при 864.5 на 100 000 души средно за страната.

Към 31.12.2023 г. заведенията за извънболнична помощ в област Варна са 184 с 93 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година те се увеличават с 11 (6.4%), а леглата в тях намаляват с 28.

Сред заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове - 74 заведения с 90 легла, следвани от денталните центрове - 10. Диагностично-консултативните центрове са 9 с 2 легла, а медико-денталните центрове – 7 с едно легло.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология и други. В края на 2023 г. в област Варна тези заведения са 13 с 364 легла, като най-голям е броят на хосписите - 7 с 269 легла. В сравнение с 2022 г. броят на другите лечебни и здравни заведения се увеличава с едно, а легловият им фонд нараства - с 0.8%.

В края на 2023 г. на основен договор в лечебните и здравните заведения в област Варна практикуват 2 365 лекари. Лекарите по дентална медицина са 699, като 471 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 3 029, от които 1 647 медицински сестри и 355 акушерки.

В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 1 061 лекари. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 1 430, от които 917 медицински сестри.

В заведенията за извънболнична помощ на основен договор работят 913 лекари и 595 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (411) и лекари по дентална медицина (471), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 825, като 9 от тях работят на основен договор в амбулатории за индивидуални и групови практики за здравни грижи.

В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на основен договор работят 391 лекари, 104 лекари по дентална медицина и 774 професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти.

Към 31.12.2023 г. разпределението на практикуващите лекари в област Варна по пол е следното - мъжете са 912 (38.6%), а жените - 1 453 (61.4%).

В структурата на лекарите по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 55 - 64 години - 639, или 27%. На второ място е групата на най-младите лекари (до 35 години) - 559, или 23.6%. Най-възрастните практикуващи лекари, на 65 и повече години, са 438, или 18.5%.

В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите - 270, или 11.4% от всички лекари в областта. На второ място се нареждат практикуващите кардиология - 147 (6.2%), следвани от педиатрия - 132 (5.6%), спешна медицина - 125 (5.3%), акушерство и гинекология - 123 (5.2%) и анестезиология и интензивно лечение - 118 (5%).

Осигуреността с лекари в края на 2023 г. за област Варна е 54.5 на 10 000 души от населението и е по-висока от средната за страната (46.4 на 10 000 души от населението).

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 25.5 до 76.7 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници - Плевен (76.7 на 10 000 души от населението), София (столица) (56.9) и Пловдив (56.3). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25.5 на 10 000 души от населението), Разград (29.0), Ямбол (29.3) и Добрич (30.1).

Осигуреността с лекари по дентална медицина е 16.1 на 10 000 души от населението, а с общопрактикуващи лекари - 6.2 на 10 000 души от населението.