Модерен център за лечение на сърдечни аритмии в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, вече приема пациенти

Сърдечните аритмии са един от социално значимите проблеми в медицината, който засяга значителна част от населението във всички възрастови групи и може да доведе до редица усложнения. 

Най-честата аритмия е така нареченото предсърдно мъждене. То, за разлика от други видове аритмии не застрашава пряко живота на пациента, но ограничава  неговата физическа активност, влошава значително качеството на живот и може да доведе до различни тромбоемболични инциденти, най-тежък от които е мозъчният инсулт. Установено е, че рискът от инсулт при възникване на този вид аритмия се увеличава петкратно, което налага дългосрочна профилактика с медикаменти, потискащи тромбообразуването. В случаите, когато медикаментозното лечение на аритмиите е неефективно или е довело до усложнения, се препоръчва интервенционален подход на лечение с методите на електрофизиологията. 

През последното десетилетие инвазивната електрофизиология претърпя революционен напредък и стана относително безопасен и предпочитан начин за лечение на сърдечните аритмии във водещите клиники в Европа и света. 

В унисон със стратегията за приоритетно лечение на социално значимите заболявания, Медицински университет – Варна инвестира в създаването на модерна, високотехнологична зала за електрофизиология и в подготовката на медицински специалисти, владеещи тези авангардни техники за лечение. Залата е разположена в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и е обзаведена с медицинска апаратура от последна генерация: ангиограф с възможности за 3-D  изображение, най-съвременната техника за радиофреквентна аблация, конзола за криоаблация, както и апаратура за мониториране на всички жизнени функции и анализ на сърдечната дейност. Тясното сътрудничество с клиниките по кардиохирургия, неврохирургия, неврология, интензивен кардиологичен и хемодиализен център и клиниката по образна диагностика на територията на Университетската болница гарантира всеобхватния характер и високото качество на предлаганите здравни грижи за пациентите. 

Центърът по електрофизиология в УМБАЛ „Св. Марина“ е изграден в резултат на дългогодишно партньорство на Медицински Университет-Варна и Университетска болница „Шарите“ – Берлин. В работата на центъра участват и водещи специалисти по електрофизиология и университетски преподаватели от Медицинския университет в Берлин.

Уникалният за България център започна работа в края на месец октомври. Вече са извършени интервенции на първите пациенти. Болните, нуждаещи се от такъв вид лечение, могат да бъдат консултирани в кабинет 104 (на партерния етаж в болницата), както и в кардиологичните клиники на УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна.

Изграждането и оборудването на поредния високотехнологичен център е част от визията на ръководството на МУ-Варна и УМБАЛ „Св. Марина“ за предоставяне на възможности за съвременно лечение на територията на град Варна и региона и намаляване на необходимостта от лечение на български граждани в чужбина.

В края на 2023 г. в област Варна функционират 16 болници с 2 778 легла. В сравнение с предходната година броят на болниците остава непроменен, а леглата в тях се увеличават с 46, или с 1.7%, отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток.

Многопрофилните болници са 6 с 2 030 легла, което означава, че в 37.5% от болниците е съсредоточен 73.1% от легловия фонд на всички болници в областта. Легловият им фонд варира в широки граници - от 60 до 1 290 легла.

Специализираните болници в област Варна са 10, от които 8 - за активно лечение с 448 легла и две - за рехабилитация с 300 легла.

Осигуреността на населението в област Варна с болнични легла в края на 2023 г. е 639.8 на 100 000 души от населението, при 864.5 на 100 000 души средно за страната.

Към 31.12.2023 г. заведенията за извънболнична помощ в област Варна са 184 с 93 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година те се увеличават с 11 (6.4%), а леглата в тях намаляват с 28.

Сред заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове - 74 заведения с 90 легла, следвани от денталните центрове - 10. Диагностично-консултативните центрове са 9 с 2 легла, а медико-денталните центрове – 7 с едно легло.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология и други. В края на 2023 г. в област Варна тези заведения са 13 с 364 легла, като най-голям е броят на хосписите - 7 с 269 легла. В сравнение с 2022 г. броят на другите лечебни и здравни заведения се увеличава с едно, а легловият им фонд нараства - с 0.8%.

В края на 2023 г. на основен договор в лечебните и здравните заведения в област Варна практикуват 2 365 лекари. Лекарите по дентална медицина са 699, като 471 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 3 029, от които 1 647 медицински сестри и 355 акушерки.

В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 1 061 лекари. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 1 430, от които 917 медицински сестри.

В заведенията за извънболнична помощ на основен договор работят 913 лекари и 595 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (411) и лекари по дентална медицина (471), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 825, като 9 от тях работят на основен договор в амбулатории за индивидуални и групови практики за здравни грижи.

В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на основен договор работят 391 лекари, 104 лекари по дентална медицина и 774 професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти.

Към 31.12.2023 г. разпределението на практикуващите лекари в област Варна по пол е следното - мъжете са 912 (38.6%), а жените - 1 453 (61.4%).

В структурата на лекарите по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 55 - 64 години - 639, или 27%. На второ място е групата на най-младите лекари (до 35 години) - 559, или 23.6%. Най-възрастните практикуващи лекари, на 65 и повече години, са 438, или 18.5%.

В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите - 270, или 11.4% от всички лекари в областта. На второ място се нареждат практикуващите кардиология - 147 (6.2%), следвани от педиатрия - 132 (5.6%), спешна медицина - 125 (5.3%), акушерство и гинекология - 123 (5.2%) и анестезиология и интензивно лечение - 118 (5%).

Осигуреността с лекари в края на 2023 г. за област Варна е 54.5 на 10 000 души от населението и е по-висока от средната за страната (46.4 на 10 000 души от населението).

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 25.5 до 76.7 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници - Плевен (76.7 на 10 000 души от населението), София (столица) (56.9) и Пловдив (56.3). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25.5 на 10 000 души от населението), Разград (29.0), Ямбол (29.3) и Добрич (30.1).

Осигуреността с лекари по дентална медицина е 16.1 на 10 000 души от населението, а с общопрактикуващи лекари - 6.2 на 10 000 души от населението.