Около 150 недоносени бебета преминават всяка година през Дома за медико-социални грижи във Варна

Вече 10 години в Дома за медико-социални грижи за деца – Варна, се прилага успешно кенгуру-грижата при недоносените бебета. В лечебния комплекс функционира Отделение за недоносени бебета, което годишно приема близо 150 кърмачета от цяла Североизточна България. То разполага с най-съвременно оборудване, включващо и 8 кувьоза. Към момента, на днешния Световен ден на кенгуру-грижите – 15 май, в отделението са настанени 10 бебета. За тях се грижи екип от неонатолог, педиатри, 11 медицински сестри и акушерки. На място на бебетата се осигуряват прегледи с различни специалисти - детски очен лекар, невролог. При необходимост те се консултират от детски кардиолог и ревматолог, нефролог, хирург, ортопед,  гастроентеролог, прави се трансфонтанелна ехография.

Заедно с рожбите си, в лечебното заведение са настани и майките, пожелали да са до децата си в този труден за семействата момент. Предвид доказания факт, че най-естественото и близко до утробата място е майчината прегръдка, ръководството на ДМСГД – Варна, въведе още през 2013 г. кенгуру-грижата, наричана още кожа в кожа. Това позволява да се съхрани емоционалната връзка между майката и бебето. Докато са в лечебното заведение родилките могат да кърмят, придобиват умения да се грижат за децата си, участвайки във всички моменти от режима им – къпане, захранване с биберон, бодърстване, обличане, масаж. Особено внимание се отделя на кърменето.

Престоят на майките и бебетата в ДМСГД – Варна е безплатен. За родилките са обособени стаи, които наскоро бяха изцяло обновени.

По повод Световния ден на кенгуру – грижите, ДМСГД – Варна, подкрепи кампанията “Месец на отворените врати” на Фондация “Нашите недоносени деца”, целяща повече лечебни заведения да предоставят възможност на родителите да практикуват кенгуру-грижи и контакт "кожа до кожа" със своите бебета.

В края на 2024 г. в област Варна функционират 16 болници с 2 720 легла. В сравнение с предходната година броят на болниците остава непроменен, а леглата в тях намаляват с 58, или с 2.1%, отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток.

Многопрофилните болници са 6 с 1 972 легла, или в 37.5% от болниците е съсредоточен 72.5% от легловия фонд в областта. Легловият им фонд варира в широки граници - от 25 до 1 290 легла.

Специализираните болници в област Варна са 10, от които 8 - за активно лечение с 448 легла и две - за рехабилитация с 300 легла.

Осигуреността на населението в област Варна с болнични легла в края на 2024 г. е 621.7 на 100 000 души от населението, при 870.9 на 100 000 души средно за страната.

Към 31 декември 2024 г. заведенията за извънболнична помощ в област Варна са 185 със 100 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година заведенията се увеличават с едно (0.5%), а леглата в тях - със 7.

Сред здравните заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове - 74 заведения с 91 легла, следвани от денталните центрове - 10. Диагностично-консултативните центрове са 9 с 8 легла, а медико-денталните центрове - 7 с едно легло.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология и други. В края на 2024 г. в област Варна тези заведения са 12 с 364 легла, като най-голям е броят на хосписите - 6 с 269 легла. В сравнение с 2023 г. броят на другите лечебни и здравни заведения намалява с едно, а легловият им фонд остава непроменен.

В края на 2024 г. на основен договор в лечебните и здравните заведения в област Варна практикуват 2 276 лекари.

Лекарите по дентална медицина са 691, като 503 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 3 048, от които 1 655 медицински сестри и 331 акушерки.

В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 1 050 лекари.

Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 1 385, от които 911 медицински сестри.

В заведенията за извънболнична помощ на основен договор работят 899 лекари и 581 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (420) и лекари по дентална медицина (503), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 872, като 13 от тях работят на основен договор в амбулатории за индивидуални и групови практики за здравни грижи.

В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на основен договор работят 327 лекари, 110 лекари по дентална медицина и 791 професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти.

Към 31 декември 2024 г. разпределението на практикуващите лекари в област Варна по пол е следното - мъжете са 877 (38.5%), а жените - 1 399 (61.5%).

В структурата на лекарите по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 55 - 64 години - 595, или 26.1%. На второ място е групата на най-младите лекари, на възраст до 35 години - 579, или 25.4%. Най-възрастните лекари (на 75 и повече години) са 78, или 3.4%.

В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите - 272, или 12% от всички лекари в областта. На второ място се нареждат практикуващите кардиология - 139 (6.1%), следвани от педиатрия - 134 (5.9%), акушерство и гинекология - 126 (5.5%), анестезиология и интензивно лечение - 122 (5.4%) и спешна медицина - 115 (5.1%).

Осигуреността с лекари в края на 2024 г. за област Варна е 52 на 10 000 души от населението и е по-висока от средната за страната (46.8 на 10 000 души от населението).

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 25.1 до 80.3 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници - Плевен (80.3 на 10 000 души от населението), София (столица) (57.7) и Пловдив (57.4). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25.1 на 10 000 души от населението), Ямбол (29.3), Разград и Хасково (по 29.8).

Осигуреността с лекари по дентална медицина е 15.8 на 10 000 души от населението, а с общопрактикуващи лекари - 6.2 на 10 000 души от населението.