Около 25% са младите лекари във Варна

Към 31 декември 2022 г. в област Варна функционират 16 болници с 2 732 легла, като в сравнение с предходната година броят на болниците остава непроменен, а леглата в тях се увеличават със 160, или с 6.2%, съобщават от Териториално статистическо бюро Североизток.

В края на 2022 г. многопрофилните болници са 6 с 2 014 легла, или в 37.5% от болниците е съсредоточен 73.7% от легловия фонд на всички болници в областта. Легловият им фонд варира в широки граници - от 60 до 1 290 легла.

Специализираните болници в област Варна са 10, от които 8 - за активно лечение с 448 легла и две - за рехабилитация с 270 легла.

Осигуреността на населението в област Варна с болнични легла в края на 2022 г. е 634.1 на 100 000 души от населението, при 848.5 на 100 000 души средно за страната.

Към 31 декември 2022 г. заведенията за извънболнична помощ в област Варна са 173 със 121 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година те намаляват с три (1.7%), а леглата в тях - с едно.

Сред извънболничните заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове - 71 със 113 легла, следвани от диагностично- консултативните центрове - 9 с 8 легла. Денталните центрове са 8, а медико-денталните центрове - 7.

Към други лечебни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология и други. В края на 2022 г. в област Варна те са 12 с 361 легла, като най- голям е броят на хосписите - 6 с 266 легла. В сравнение с 2021 г. броят на другите лечебни и здравни заведения намалява с едно, а легловият им фонд - с 21.7%.

В края на 2022 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в област Варна практикуват 2 354 лекари. Лекарите по дентална медицина са 672, като 464 от тях работят в практики, които имат сключен договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи са 2 967 от които 1 635 медицински сестри и 369 акушерки.

• В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 1 077 лекари, 1 448 медицински специалисти по здравни грижи, от които 924 медицински сестри;
• В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 901 лекари, 571 лекари по дентална медицина и 763 медицински специалисти по здравни грижи. Най- голям е делът на лекари, работещи на основен трудов договор в медицински центрове (281 лекари) и работещи в индивидуални и групови практики за първична медицинска помощ (275 лекари);
• В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на основен трудов договор работят 376 лекари, 101 лекари по дентална медицина и 756 медицински специалисти по здравни грижи.

Към 31 декември 2022 г. разпределението на практикуващите лекари в област Варна по пол и възраст е следното:

Мъжете са 907 (38.5%), жените - 1 447 (61.5%);

Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 621, или 26.4%;

Младите практикуващи лекари (до 35 години) са 566, или 24.1%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 429, или 18.2%.

В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите - 275, или 11.7% от всички лекари в областта, следвани от: Кардиология - 141 (6.0%), Акушерство и гинекология - 129 (5.5%), Спешна медицина - 128 (5.4%), Педиатрия - 127 (5.4%), Анестезиология и интензивно лечение - 124 (5.3%).

Осигуреността с лекари в края на 2022 г. за област Варна е 54.6 на 10 000 души от населението и е по-висока от средната за страната (45.9 на 10 000 души от населението).

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 26.2 до 72.4 на 10 000 души, като най-висока е тя в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници. Стойности над този за страната има показателят в областите Плевен (72.4 на 10 000 души от населението), София (столица) (55.9) и Пловдив (55.3).

Осигуреността с лекари по дентална медицина е 15.6 на 10 000 души от населението, а с общопрактикуващи лекари - 6.4 на 10 000 души от населението.

Фрапиращо увеличение на някои лекарства отчитат през последните месеци фармацевти и клиенти. Данните показват, че поскъпването не е еднократно. Нарастване на цените има основно при медикаментите, които се отпускат по Здравна каса. Причините не са свързани с приемането на еврото, а заради липсата на контрол на цената на производителя, отчитат от фармацевтичния бранш.

Увеличението обхваща както лекарствата, отпускани по лекарско предписание, така и тези без рецепта.

"Има фрапиращи случаи, при които се увеличават два пъти, три пъти цената на лекарството. Цени, които са били са между 5 и 10 лева, в момента са около 20-25 лева", коментира пред камерата на БНТ Константин Качулев – председател на Регионалната фармацевтична колегия в Благоевград. 

Най-осезаемо се усеща поскъпването при лекарствата, които се изписват по Здравна каса, а пациентите трябва да доплащат за закупуването им.

"Да кажем при едно лекарство, което струва 12 лева, касата заплаща десет и пациентът доплаща 2 лева до момента. Ако производителят реши да вдигне цената, съответно търговецът на едро и дребно също вдигна цената и тя стане 25 лева, касата продължава да плаща 10 лева, но вече цената за доплащане от страна пациента е 15 лева", пояснява Константин Качулев.

От Агенцията по лекарствата заявиха за БНТ, че медикаментите без рецепта нямат фиксирани цени от държавата. Производителят сам предлага цена, а държавата я регистрира, без да я определя.

"Ние сравняваме цени - дали определената надценка, която е по наредби е сложена и тя надвишава или не надвишава, но контрол на производителя колко точно му струва това лекарство, няма никъде", обръща внимание председателят на Регионалната фармацевтична колегия в Благоевград. 

За да определи стойността на лекарствата покривани от касата, държавата сравнява цените на тези продукти със стойността им в десет други държави и се избира най-ниската. Въпреки това много пациенти вече

преценяват кои лекарства са от най-голямо значение за здравето им и купуват само тях.

За да защити гражданите от рязко поскъпване на лекарствата, тази година Министерството на здравеопазването въведе ограничение. Фирмите могат да поискат увеличение на цената най-рано година след последното ѝ одобрение. Дори тогава то ще е строго ограничено, до размера на официалната инфлация или до най-ниската цена на същото лекарство в референтните държави.