Около 25% са младите лекари във Варна

Към 31 декември 2022 г. в област Варна функционират 16 болници с 2 732 легла, като в сравнение с предходната година броят на болниците остава непроменен, а леглата в тях се увеличават със 160, или с 6.2%, съобщават от Териториално статистическо бюро Североизток.

В края на 2022 г. многопрофилните болници са 6 с 2 014 легла, или в 37.5% от болниците е съсредоточен 73.7% от легловия фонд на всички болници в областта. Легловият им фонд варира в широки граници - от 60 до 1 290 легла.

Специализираните болници в област Варна са 10, от които 8 - за активно лечение с 448 легла и две - за рехабилитация с 270 легла.

Осигуреността на населението в област Варна с болнични легла в края на 2022 г. е 634.1 на 100 000 души от населението, при 848.5 на 100 000 души средно за страната.

Към 31 декември 2022 г. заведенията за извънболнична помощ в област Варна са 173 със 121 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година те намаляват с три (1.7%), а леглата в тях - с едно.

Сред извънболничните заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове - 71 със 113 легла, следвани от диагностично- консултативните центрове - 9 с 8 легла. Денталните центрове са 8, а медико-денталните центрове - 7.

Към други лечебни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология и други. В края на 2022 г. в област Варна те са 12 с 361 легла, като най- голям е броят на хосписите - 6 с 266 легла. В сравнение с 2021 г. броят на другите лечебни и здравни заведения намалява с едно, а легловият им фонд - с 21.7%.

В края на 2022 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в област Варна практикуват 2 354 лекари. Лекарите по дентална медицина са 672, като 464 от тях работят в практики, които имат сключен договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи са 2 967 от които 1 635 медицински сестри и 369 акушерки.

• В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 1 077 лекари, 1 448 медицински специалисти по здравни грижи, от които 924 медицински сестри;
• В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 901 лекари, 571 лекари по дентална медицина и 763 медицински специалисти по здравни грижи. Най- голям е делът на лекари, работещи на основен трудов договор в медицински центрове (281 лекари) и работещи в индивидуални и групови практики за първична медицинска помощ (275 лекари);
• В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на основен трудов договор работят 376 лекари, 101 лекари по дентална медицина и 756 медицински специалисти по здравни грижи.

Към 31 декември 2022 г. разпределението на практикуващите лекари в област Варна по пол и възраст е следното:

Мъжете са 907 (38.5%), жените - 1 447 (61.5%);

Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 621, или 26.4%;

Младите практикуващи лекари (до 35 години) са 566, или 24.1%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 429, или 18.2%.

В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите - 275, или 11.7% от всички лекари в областта, следвани от: Кардиология - 141 (6.0%), Акушерство и гинекология - 129 (5.5%), Спешна медицина - 128 (5.4%), Педиатрия - 127 (5.4%), Анестезиология и интензивно лечение - 124 (5.3%).

Осигуреността с лекари в края на 2022 г. за област Варна е 54.6 на 10 000 души от населението и е по-висока от средната за страната (45.9 на 10 000 души от населението).

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 26.2 до 72.4 на 10 000 души, като най-висока е тя в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници. Стойности над този за страната има показателят в областите Плевен (72.4 на 10 000 души от населението), София (столица) (55.9) и Пловдив (55.3).

Осигуреността с лекари по дентална медицина е 15.6 на 10 000 души от населението, а с общопрактикуващи лекари - 6.4 на 10 000 души от населението.

Точно преди 20 години на 15 юни 2005 година във Варна е създадена Клиниката по кардиохирургия в УМБАЛ "Св. Марина". С това се поставя началото на възможността за пациенти от Източна България животозастрашаващи състояния да бъдат спасени. До този момент тези пациенти, нуждаещи се от планова или спешна сърдечна хирургия поради тежки състояния, са били транспортирани до София, често по въздух, или изобщо не са получавали възможност за адекватно лечение.

Оттогава в Клиниката са извършени над 8000 големи планови или спешни операции от почти целия диапазон на сърдечната хирургия при възрастни.

Единствената в Североизточна България Клиника по кардиохирургия, днес е модерен и високотехнологичен център, в който работи опитен и висококвалифициран екип от хирурзи, реаниматори, кардиолози и специалисти по здравни грижи, който е на разположение на пациентите денонощно, 7 дни в седмицата. В Клиниката са обособени стационарно отделение, отделение по реанимация за кардиохирургични пациенти, оборудвана за 24-часово продължително мониториране на жизнените показатели в непосредствения следоперативен период и съответното интензивно лечение и операционен блок с две напълно оборудвани зали за извършване на сърдечни операции със или без използване на машина сърце-бял дроб.

Началникът на клиниката д-р Георги Бъчваров обяснява:

"Съгласно модерните тенденции, решението за лечебната стратегия при пациентите в УМБАЛ "Света Марина" - Варна се взема след ежедневни обсъждания от екип от специалисти, наречен кардиотим (Heart team). Най-често кардиохирургично лечение кардиотимът препоръчва поради коронарна атеросклероза – аорто-коронарен байпас, в това число операции с пълна артериална реваскуларизация и на биещо сърце; следват корекция или протезиране на сърдечните клапи, като на разположение на пациента са високотехнологични сърдечни импланти, включително най-авангардните биологични аортни и митрални клапи, позволяващи имплантирането им при млади хора, спестявайки им доживотния прием на антикоагуланти (медикаменти за разреждане на кръвта); не на последно място планова и спешна хирургия на аортата и други по-редки заболявания."

Екипът на Клиниката разполага с последно поколение ехокардиографска апаратура, с чиято помощ кардиолозите извършват точна диагностика на функционалните и морфологични отклонения, касаещи сърцето и големите съдове. Това позволява да се изготви подробен план за извършване на оперативната интервенция, а рисковете за пациента да се сведат до минимум.

Оборудването в операционните зали покрива стандартите на най-големите кардиохирургични центрове по света.

В ход е процедура по закупуване на последно поколение машина за извънтелесно кръвообращение. Торакоскопското оборудване и пълният набор инструментариум позволяват извършването на сърдечни операции с минимално-инвазивни достъпи под триизмерен визуален контрол. Специализирана апаратура дава възможност за хирургично лечение на ритъмни нарушения.

В ролята си на университетски център Клиниката по кардиохирургия в УМБАЛ "Св. Марина" е тясно ангажирана с обучението на студенти, стажанти и специализанти от Медицински университет – Варна,  с което утвърдените специалисти предават знанията си и опита си към младите лекари.