Мобилно меню

Отбелязваме Световния ден за борба с рака

Ракът на белия дроб е причинил най-много смъртни случаи в Европа
Отбелязваме Световния ден за борба с рака

Всяка година на 4 февруари отбелязваме Световния ден за борба с рака под ръководството на Съюза за международен контрол на рака (UICC). Глобалната цел е да се обърне по-голямо внимание на заболяването, да се повиши информираността и разбирането на хората за рака, едновременно с въвеждането на активни мерки и дейности за неговото предотвратяване, ранно диагностициране и комплексно лечение. 

За трета и последна година под мотото на Световния ден за борба с рака е „Премахване на различията в грижите“. Като мотото на кампанията не е просто слоган, а е ангажимент за действие. Кампанията се фокусира върху въпросите на равнопоставеността в грижите за рака, като обединява отделните индивиди, организациите и правителствата за справяне с неравенствата, които възпрепятстват достъпа до основните услуги и грижи за рака, поради възраст, етническа принадлежност, пол, социално-икономически статус или географско местоположение. Дори при наличието на тези услуги, много хора се сблъскват с бариери и препятствия при получаване на съответните грижи, от които се нуждаят.

През 2024 г. основната цел е да се ангажират световните лидери и да се поиска от тях да приемат стратегии, насочени към премахване на неравенствата и разпределяне на ресурсите, за да се гарантира, че никой няма да се разболее или умре от предотвратимо и лечимо злокачествено заболяване. Едно от основните събития ще бъде емблематичните забележителности по света да бъдат осветени в цветовете на Световния ден за борба с рака – оранжево и синьо.  

Съюзът за международен контрол на рака призовава и подкрепя всички да поискат от своите правителства да се премахнат неравенствата в здравеопазването, да се улесни достъпа на гражданите до своевременни и качествени грижи и услуги и да се намалят различията в заболеваемостта и смъртността от рак. Всички ще постигнем тази цел само ако действаме заедно, сега.

Според данни на Европейската комисия, публикувани в Европейската информационна система за рака (ECIS) новите случаи от рак са нараснали с 2,3 % в сравнение с 2020 г. и достигнат 2,74 млн. през 2022 г. Смъртните случаи също са се увеличили с 2,4 % в сравнение с 2020 г. 

Анализът на данните е на проф. д-р Здравка Валерианова, дългогодишен ръководител на Националния раков регистър; към момента ръководител на отдел „Управление и координация на програми и проекти“ в УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“ ЕАД:

Според изчислените данни, публикувани в Европейската информационна система за рака (ECIS), за държавите членки на ЕС - 31% от мъжете и 25% от жените ще бъдат диагностицирани със заболяването преди да навършат 75 години, като 14% от мъжете и 9% от жените ще умират от рак преди тази възраст. Мъжете са по-засегнатият пол от жените: 53% от новите случаи на рак и 55% от смъртните случаи се срещат при мъже.

Ракът на гърдата е най-често срещаното злокачествено заболяване в ЕС през 2022 г., с приблизително 380 000 нови случаи (99% от които са при жените), което представлява около 14% от всички новодиагностицирани с рак. Следват колоректалният карцином (356 000; 13% от всички нови случаи), ракът на простатата (330 000; 12,1%) и ракът на белия дроб (319 000; 11,6%). Четирите най-често срещани причини за смърт от рак в ЕС са ракът на белия дроб (19,5% от всички смъртни случаи при заболяването), следван от колоректалния карцином (12,3%), рака на гърдата (7,5%) и рака на панкреаса (7,4%).

По-високи са показателите на заболеваемостта в страните от Западния и Северния ЕС (повече от 640 нови случая на 100 000 население), докато по-високите показатели на смъртността се наблюдават в страните от Източната част на ЕС (повече от 300 смъртни случаи на 100 000 население). Тези географски различия се свързват с преобладаването на ключови рискови фактори за специфичните видове рак; ефективното изпълнение на националните планове за контрол на рака; ефективното прилагане на програми за скрининг при рак на гърдата, маточната шийка и колоректалния карцином; както и вариациите в диагностиката и лечението между отделните страни. 

Данните от ECIS за България показват, че изчислените нови случаи през 2022 г. са  31 485, без да са включени немеланомните карциноми на кожата. От тях 53% са при мъжете и 47% при жените. Починалите от заболяването са 18 623, от които 57% са мъжете (10 659 починали мъже). Ракът на гърдата е най-често срещаното злокачествено заболяване в страната с 24.3% от новозаболелите жени и най-честата причина за смърт при жените (1 399 починали; 17.6% от умрелите жени). Колоректалният карцином е вторият по честота (2 130 новозаболели; 14,5% от новите случаи при жените) и втората причина за смърт при тях (1 130 починали; 14.2% от умрелите жени). При мъжете най-често се среща ракът на простатата (3 122 нови случаи; 18.6% от новозаболелите мъже), а най-честата причина за смърт е ракът на белия дроб (23,8% от умрелите мъже). На второ място при новозаболелите мъже се нарежда колоректалният карцином (17.6% от новозаболелите мъже), който е и втората причина за смърт при тях (1 629 нови случаи; 15.3% от новозаболелите мъже).

Ракът продължава да бъде едно от значимите предизвикателства за нашето време и колкото по-бързо се предприемат адекватни и целенасочени действия от страна на политиците, толкова по-бърз ефект ще има върху отделния човек и пациент. Ракът е заболяване, което се лекува, ако е открит на време. Предизвикателство пред здравната система на България е да се въведе популационна и ефективна скринингова програма за рака. По света отдавна има действащи такива програми за рака на гърдата, на шийката на матката, на простата, на колоректалния карцином. Днес предизвикателство пред ЕС са следващите трите най-чести причини за смърт, а именно – ракът на белия дроб, панкреаса и дебелото черво. Ето защо, Европейският план за борба с рака е насочен към изграждането на всеобхватни онкологични центрове и структури, които да предложат адекватни комплексни грижи при диагностиката и лечението на рака чрез двата европейски проекта – CraNE-2 и JANE-2.

2024 © Варна е

Проф. д-р Зорница Златарова е новият управител на Очна болница - Варна

Дейността на управителя на УСБОБАЛ ще бъде подпомагана активно от трима заместник управители - по медицинската, по учебната и научна, и по икономическата и административно-стопанска дейност.
Проф. д-р Зорница Златарова е новият управител на Очна болница - Варна

Проф. д-р Зорница Златарова, дмн е избрана с решение на едноличния собственик на капитала на Медицински Университет - Варна за управител на Университетската специализирана болница по очни болести за активно лечение – Варна.

Дейността на управителя на УСБОБАЛ ще бъде подпомагана активно от трима заместник- управители - по медицинската, по учебната и научна, и по икономическата и административно-стопанска дейност.

УСБОБАЛ е високотехнологичен център за очно здраве, оборудван с най-модерната апаратура за диагностика и лечение на очни заболявания, в който работят квалифицирани офталмолози с богат опит. Това е единствената болница в Североизточна България, която осигурява на гражданите

24 часова специализирана медицинска помощ за пациенти с офталмологични проблеми.

Болницата е и база за обучение на студенти от различни специалности, докторанти и специализанти по очни болести към МУ - Варна.

Проф. д-р Зорница Златарова, дмн е завършила медицина в Медицински университет-Варна. От 1994 г. работи в Очна болница - Варна,  последователно като ординатор, началник на Консултативно-диагностично отделение, а от май 2019 като заместник- управител медицинска дейност.

Има придобита специалност "очни болести" през 1999 в МУ-София и магистърска степен по здравен мениджмънт в МУ-Варна през 2007 г.

През 2007г. след защита на дисертационен труд на тема "Злокачествени тумори на клепачите - разпространение, клинико-морфологични характеристики и хирургично лечение" пред ВАК проф. Златарова придобива ОНС "доктор", а през 2017г. след защита на втори дисертационен труд на тема "Реконструктивна хирургия на клепачите при промяна в позицията им и след ексцизия на тумори" придобива научна степен "доктор на науките" по специалност офталмология, МУ-Варна.

През 2008 г. проф. Златарова започва работа като асистент в Катедрата по НХ, УНГ и очни болести на МУ-Варна, продължава като главен асистент, доцент и от ноември 2018 е професор по очни болести в Катедрата по очни болести и зрителни науки, МУ-Варна.

В момента проф. Златарова е ръководител на катедрата по оптометрия и професионални болести.

Проф. Златарова участва в научни журита, редакционни колегии на списания "Глаукоми", "Български офталмологичен преглед", "Известия на Съюза на учените – Варна Серия Медицина и екология", рецензент е на научни публикации и монографии. Била е главен редактор на списание "Български офталмологичен преглед" и член на УС на БДО в периода 2022-2024г. Член е на УС на Българското глаукомно дружество, председател на Секция "Медицина и дентална медицина" на Съюза на учените - Варна. Член е на изпитната комисия за държавен изпит за придобиване на специалност по очни болести и на редица национални и международни професионални и научни организации. Има повече от 80 научни публикации, съавтор е в три учебника по очни болести и е автор на две монографии.

2024 © Варна е