Мобилно меню

Отбелязваме Световния ден за борба с рака

Ракът на белия дроб е причинил най-много смъртни случаи в Европа
Отбелязваме Световния ден за борба с рака

Всяка година на 4 февруари отбелязваме Световния ден за борба с рака под ръководството на Съюза за международен контрол на рака (UICC). Глобалната цел е да се обърне по-голямо внимание на заболяването, да се повиши информираността и разбирането на хората за рака, едновременно с въвеждането на активни мерки и дейности за неговото предотвратяване, ранно диагностициране и комплексно лечение. 

За трета и последна година под мотото на Световния ден за борба с рака е „Премахване на различията в грижите“. Като мотото на кампанията не е просто слоган, а е ангажимент за действие. Кампанията се фокусира върху въпросите на равнопоставеността в грижите за рака, като обединява отделните индивиди, организациите и правителствата за справяне с неравенствата, които възпрепятстват достъпа до основните услуги и грижи за рака, поради възраст, етническа принадлежност, пол, социално-икономически статус или географско местоположение. Дори при наличието на тези услуги, много хора се сблъскват с бариери и препятствия при получаване на съответните грижи, от които се нуждаят.

През 2024 г. основната цел е да се ангажират световните лидери и да се поиска от тях да приемат стратегии, насочени към премахване на неравенствата и разпределяне на ресурсите, за да се гарантира, че никой няма да се разболее или умре от предотвратимо и лечимо злокачествено заболяване. Едно от основните събития ще бъде емблематичните забележителности по света да бъдат осветени в цветовете на Световния ден за борба с рака – оранжево и синьо.  

Съюзът за международен контрол на рака призовава и подкрепя всички да поискат от своите правителства да се премахнат неравенствата в здравеопазването, да се улесни достъпа на гражданите до своевременни и качествени грижи и услуги и да се намалят различията в заболеваемостта и смъртността от рак. Всички ще постигнем тази цел само ако действаме заедно, сега.

Според данни на Европейската комисия, публикувани в Европейската информационна система за рака (ECIS) новите случаи от рак са нараснали с 2,3 % в сравнение с 2020 г. и достигнат 2,74 млн. през 2022 г. Смъртните случаи също са се увеличили с 2,4 % в сравнение с 2020 г. 

Анализът на данните е на проф. д-р Здравка Валерианова, дългогодишен ръководител на Националния раков регистър; към момента ръководител на отдел „Управление и координация на програми и проекти“ в УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“ ЕАД:

Според изчислените данни, публикувани в Европейската информационна система за рака (ECIS), за държавите членки на ЕС - 31% от мъжете и 25% от жените ще бъдат диагностицирани със заболяването преди да навършат 75 години, като 14% от мъжете и 9% от жените ще умират от рак преди тази възраст. Мъжете са по-засегнатият пол от жените: 53% от новите случаи на рак и 55% от смъртните случаи се срещат при мъже.

Ракът на гърдата е най-често срещаното злокачествено заболяване в ЕС през 2022 г., с приблизително 380 000 нови случаи (99% от които са при жените), което представлява около 14% от всички новодиагностицирани с рак. Следват колоректалният карцином (356 000; 13% от всички нови случаи), ракът на простатата (330 000; 12,1%) и ракът на белия дроб (319 000; 11,6%). Четирите най-често срещани причини за смърт от рак в ЕС са ракът на белия дроб (19,5% от всички смъртни случаи при заболяването), следван от колоректалния карцином (12,3%), рака на гърдата (7,5%) и рака на панкреаса (7,4%).

По-високи са показателите на заболеваемостта в страните от Западния и Северния ЕС (повече от 640 нови случая на 100 000 население), докато по-високите показатели на смъртността се наблюдават в страните от Източната част на ЕС (повече от 300 смъртни случаи на 100 000 население). Тези географски различия се свързват с преобладаването на ключови рискови фактори за специфичните видове рак; ефективното изпълнение на националните планове за контрол на рака; ефективното прилагане на програми за скрининг при рак на гърдата, маточната шийка и колоректалния карцином; както и вариациите в диагностиката и лечението между отделните страни. 

Данните от ECIS за България показват, че изчислените нови случаи през 2022 г. са  31 485, без да са включени немеланомните карциноми на кожата. От тях 53% са при мъжете и 47% при жените. Починалите от заболяването са 18 623, от които 57% са мъжете (10 659 починали мъже). Ракът на гърдата е най-често срещаното злокачествено заболяване в страната с 24.3% от новозаболелите жени и най-честата причина за смърт при жените (1 399 починали; 17.6% от умрелите жени). Колоректалният карцином е вторият по честота (2 130 новозаболели; 14,5% от новите случаи при жените) и втората причина за смърт при тях (1 130 починали; 14.2% от умрелите жени). При мъжете най-често се среща ракът на простатата (3 122 нови случаи; 18.6% от новозаболелите мъже), а най-честата причина за смърт е ракът на белия дроб (23,8% от умрелите мъже). На второ място при новозаболелите мъже се нарежда колоректалният карцином (17.6% от новозаболелите мъже), който е и втората причина за смърт при тях (1 629 нови случаи; 15.3% от новозаболелите мъже).

Ракът продължава да бъде едно от значимите предизвикателства за нашето време и колкото по-бързо се предприемат адекватни и целенасочени действия от страна на политиците, толкова по-бърз ефект ще има върху отделния човек и пациент. Ракът е заболяване, което се лекува, ако е открит на време. Предизвикателство пред здравната система на България е да се въведе популационна и ефективна скринингова програма за рака. По света отдавна има действащи такива програми за рака на гърдата, на шийката на матката, на простата, на колоректалния карцином. Днес предизвикателство пред ЕС са следващите трите най-чести причини за смърт, а именно – ракът на белия дроб, панкреаса и дебелото черво. Ето защо, Европейският план за борба с рака е насочен към изграждането на всеобхватни онкологични центрове и структури, които да предложат адекватни комплексни грижи при диагностиката и лечението на рака чрез двата европейски проекта – CraNE-2 и JANE-2.

2024 © Варна е

Близо 1/4 от лекарите във Варна са до 35-годишни

Най-възрастните практикуващи лекари, на 65 и повече години, са 438, или 18.5%
Близо 1/4 от лекарите във Варна са до 35-годишни

В края на 2023 г. в област Варна функционират 16 болници с 2 778 легла. В сравнение с предходната година броят на болниците остава непроменен, а леглата в тях се увеличават с 46, или с 1.7%, отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток.

Многопрофилните болници са 6 с 2 030 легла, което означава, че в 37.5% от болниците е съсредоточен 73.1% от легловия фонд на всички болници в областта. Легловият им фонд варира в широки граници - от 60 до 1 290 легла.

Специализираните болници в област Варна са 10, от които 8 - за активно лечение с 448 легла и две - за рехабилитация с 300 легла.

Осигуреността на населението в област Варна с болнични легла в края на 2023 г. е 639.8 на 100 000 души от населението, при 864.5 на 100 000 души средно за страната.

Към 31.12.2023 г. заведенията за извънболнична помощ в област Варна са 184 с 93 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година те се увеличават с 11 (6.4%), а леглата в тях намаляват с 28.

Сред заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове - 74 заведения с 90 легла, следвани от денталните центрове - 10. Диагностично-консултативните центрове са 9 с 2 легла, а медико-денталните центрове – 7 с едно легло.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология и други. В края на 2023 г. в област Варна тези заведения са 13 с 364 легла, като най-голям е броят на хосписите - 7 с 269 легла. В сравнение с 2022 г. броят на другите лечебни и здравни заведения се увеличава с едно, а легловият им фонд нараства - с 0.8%.

В края на 2023 г. на основен договор в лечебните и здравните заведения в област Варна практикуват 2 365 лекари. Лекарите по дентална медицина са 699, като 471 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 3 029, от които 1 647 медицински сестри и 355 акушерки.

В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 1 061 лекари. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 1 430, от които 917 медицински сестри.

В заведенията за извънболнична помощ на основен договор работят 913 лекари и 595 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (411) и лекари по дентална медицина (471), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 825, като 9 от тях работят на основен договор в амбулатории за индивидуални и групови практики за здравни грижи.

В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на основен договор работят 391 лекари, 104 лекари по дентална медицина и 774 професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти.

Към 31.12.2023 г. разпределението на практикуващите лекари в област Варна по пол е следното - мъжете са 912 (38.6%), а жените - 1 453 (61.4%).

В структурата на лекарите по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 55 - 64 години - 639, или 27%. На второ място е групата на най-младите лекари (до 35 години) - 559, или 23.6%. Най-възрастните практикуващи лекари, на 65 и повече години, са 438, или 18.5%.

В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите - 270, или 11.4% от всички лекари в областта. На второ място се нареждат практикуващите кардиология - 147 (6.2%), следвани от педиатрия - 132 (5.6%), спешна медицина - 125 (5.3%), акушерство и гинекология - 123 (5.2%) и анестезиология и интензивно лечение - 118 (5%).

Осигуреността с лекари в края на 2023 г. за област Варна е 54.5 на 10 000 души от населението и е по-висока от средната за страната (46.4 на 10 000 души от населението).

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 25.5 до 76.7 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници - Плевен (76.7 на 10 000 души от населението), София (столица) (56.9) и Пловдив (56.3). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25.5 на 10 000 души от населението), Разград (29.0), Ямбол (29.3) и Добрич (30.1).

Осигуреността с лекари по дентална медицина е 16.1 на 10 000 души от населението, а с общопрактикуващи лекари - 6.2 на 10 000 души от населението.

2024 © Варна е