В България над 235 хиляди души са в предиабетно състояние

По данни на Международната Диабетна Федерация (IDF) от 2021 г., в България над 235 хиляди души са в предиабетно състояние, като 80% от тях не подозират, че кръвната им захар е по-висока от нормалното и че са изложени на риск от развитие на диабет тип 2. Предиабетът е сериозен здравен проблем, който може да доведе до сърдечносъдови и бъбречни проблеми. Тази тревожна статистика бе обсъдена на форум в столицата, организирана от Българското Дружество по Ендокринология по повод предстоящия Световния ден за борба с диабета.

"Предиабетът често остава незабелязан, тъй като симптомите са неясни или липсват. Въпреки това, метаболитните промени, които настъпват, поставят хората в сериозен риск от прогресия към захарен диабет тип 2", отбеляза проф. д-р Анна-Мария Борисова, дългогодишен председател на Българското Дружество по Ендокринология.

"Ранната диагностика е от съществено значение, защото дава възможност за предприемане на мерки, които могат да предотвратят или забавят развитието на диабет. За хората с предиабет е от решаващо значение да променят начина си на живот – здравословното хранене и редовната физическа активност могат да имат значителен ефект върху подобряването на метаболитния профил", допълни тя.

Проф. Анна-Мария Борисова представи развитието на епидемията захарен диабет в света и в нашата страна за последните 18 години. В света честотата на диабета нараства, според популацията - от 246 милиона диабетика през 2007 г. до 537 милиона през 2021 г. възрастно население (20-79 г).  За България повишението е от 487 000 през 2006 г. до 770 000 през 2024 г.

Половината от диабетиците не са диагностицирани и се считат за "здрави".

В най-младата възраст (20-29 г.) през 2006 г. не е имало диабетици, а през 2024 г. те са 1.5% в тази възрастова група.

Днес всеки трети над 60-годишна възраст е с диабет.

Предиабетът е три пъти по-чест от диабета и се счита за основен негов рисков фактор. Половината от лицата с предиабет след 5 г. стават диабетици, показва проспективно проучване сред българска популация.

"Навременното откриване на предиабет е критично за предотвратяване на прогресията към захарен диабет тип 2, както и развитието на сериозни усложнения като коронарна болест на сърцето и хронична бъбречна болест", добави проф. д-р Михаил Боянов от Клиниката по Ендокринология в УМБАЛ "Александровска".

"Ранното разпознаване на състоянието позволява по-ефективно управление на здравословните рискове и предоставя възможност за значителни подобрения чрез промени в начина на живот и, при нужда, медикаментозна терапия", каза още той.

Експертите на пресконференцията подчертаха значението на редовните профилактични прегледи, особено за хора над 45 години или за тези с повишен риск – наднормено тегло, фамилна обремененост, високо кръвно налягане или други сърдечносъдови заболявания, ниски нива на "добрия" холестерол и високи триглицериди. Промяната в начина на живот, като редовна физическа активност и загуба на 5% до 7% от телесното тегло, може да намали риска от развитие на диабет с 58%. Тестът FINDRISK, състоящ се от 8 въпроса, е добър инструмент за предварителна оценка на риска от диабет тип 2.

Навременната диагностика за всички хора над 35 години, както и тези с наднормено тегло и допълнителни рискови фактори, с помощта на тестове за плазмена глюкоза на гладно, орален глюкозо-толерантен тест и тест за гликиран хемоглобин (HbA1c) е от съществено значение за откриване на предиабет и управление на риска. "Колкото по-рано се открие и третира състоянието, толкова по-добри са шансовете за избягване на сериозни усложнения", подчерта проф. Боянов.

Събитието завърши с призив към обществото да бъде по-информирано и да предприема активни стъпки за превенция на диабета чрез редовни прегледи и здравословни промени в начина на живот.

Всеки може да започне като си направи онлайн тест за оценка на риска от предиабет и диабет тип 2. Той е достъпен на следния линк: https://www.yourprediabetes.info/bg/prediabetes-test.html.

В края на 2024 г. в област Варна функционират 16 болници с 2 720 легла. В сравнение с предходната година броят на болниците остава непроменен, а леглата в тях намаляват с 58, или с 2.1%, отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток.

Многопрофилните болници са 6 с 1 972 легла, или в 37.5% от болниците е съсредоточен 72.5% от легловия фонд в областта. Легловият им фонд варира в широки граници - от 25 до 1 290 легла.

Специализираните болници в област Варна са 10, от които 8 - за активно лечение с 448 легла и две - за рехабилитация с 300 легла.

Осигуреността на населението в област Варна с болнични легла в края на 2024 г. е 621.7 на 100 000 души от населението, при 870.9 на 100 000 души средно за страната.

Към 31 декември 2024 г. заведенията за извънболнична помощ в област Варна са 185 със 100 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година заведенията се увеличават с едно (0.5%), а леглата в тях - със 7.

Сред здравните заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове - 74 заведения с 91 легла, следвани от денталните центрове - 10. Диагностично-консултативните центрове са 9 с 8 легла, а медико-денталните центрове - 7 с едно легло.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология и други. В края на 2024 г. в област Варна тези заведения са 12 с 364 легла, като най-голям е броят на хосписите - 6 с 269 легла. В сравнение с 2023 г. броят на другите лечебни и здравни заведения намалява с едно, а легловият им фонд остава непроменен.

В края на 2024 г. на основен договор в лечебните и здравните заведения в област Варна практикуват 2 276 лекари.

Лекарите по дентална медицина са 691, като 503 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 3 048, от които 1 655 медицински сестри и 331 акушерки.

В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 1 050 лекари.

Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 1 385, от които 911 медицински сестри.

В заведенията за извънболнична помощ на основен договор работят 899 лекари и 581 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (420) и лекари по дентална медицина (503), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 872, като 13 от тях работят на основен договор в амбулатории за индивидуални и групови практики за здравни грижи.

В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на основен договор работят 327 лекари, 110 лекари по дентална медицина и 791 професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти.

Към 31 декември 2024 г. разпределението на практикуващите лекари в област Варна по пол е следното - мъжете са 877 (38.5%), а жените - 1 399 (61.5%).

В структурата на лекарите по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 55 - 64 години - 595, или 26.1%. На второ място е групата на най-младите лекари, на възраст до 35 години - 579, или 25.4%. Най-възрастните лекари (на 75 и повече години) са 78, или 3.4%.

В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите - 272, или 12% от всички лекари в областта. На второ място се нареждат практикуващите кардиология - 139 (6.1%), следвани от педиатрия - 134 (5.9%), акушерство и гинекология - 126 (5.5%), анестезиология и интензивно лечение - 122 (5.4%) и спешна медицина - 115 (5.1%).

Осигуреността с лекари в края на 2024 г. за област Варна е 52 на 10 000 души от населението и е по-висока от средната за страната (46.8 на 10 000 души от населението).

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 25.1 до 80.3 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници - Плевен (80.3 на 10 000 души от населението), София (столица) (57.7) и Пловдив (57.4). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25.1 на 10 000 души от населението), Ямбол (29.3), Разград и Хасково (по 29.8).

Осигуреността с лекари по дентална медицина е 15.8 на 10 000 души от населението, а с общопрактикуващи лекари - 6.2 на 10 000 души от населението.