Във връзка с кризата на Белодробната болница: Канят министъра на здравеопазването във Варна

В търсене на държавническо решение за изход от кризата с Белодробната болница във Варна, областният управител доцент Андрияна Андреева покани на работна среща всички страни, заинтересовани от намиране на изход от тежкото финансово и материално състояние на здравното заведение. В дискусията, която има за цел да предложи възможности, варианти за функционирането на болницата в бъдеще взеха участие доцент д-р Христо Ганчев управител на “СБАЛПФЗ-Варна” ЕООД (Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания) във Варна, председателят на Общинския съвет – Тодор Балабанов, Коста Базитов – заместник кмет на Община Варна, Проф. д-р Силва Андонова - директор лечебно-диагностична дейност в УМБАЛ „Св.Марина“, както и представители на РЗИ – във Варна, съобщават от пресцентъра на областната управа.

Доцент Христо Ганчев представи отчет за актуалните задължения на болницата към настоящия момент – 190 000 лв. към НАП, дългове към Община Варна, свързани с изхранването на настанените за лечение 18 лежащо болни от туберкулоза. 

Проф. д-р Силва Андонова, подчерта, че пред УМБАЛ "Св. Марина" не стои въпросът с присъединяване на белодробната болница към структурите на университетската болница. УМБАЛ "Св. Марина" има идеен проект за реконструкция на Инфекциозната клиника във Варна на стойност 47 млн. лв и в него не е включена белодробната болница. Промяната на един такъв проект би отнела още време и нови финансови средства.

Председателят на Общинския съвет Тодор Балабанов и заместник кметът с ресор здравеопазване Коста Базитов припомниха, че държавата продължава да бездейства, въпреки усилията, положени през миналата година проблемът на белодробната болница да влезе в полезрението на Министерството на здравеопазването.

"Болницата не е общинска и въпреки че няма законов ангажимент, вече 13-14 години Община Варна подпомага здравното заведение, като общата сума, която е осигурила общината за покриване на задълженията за последните 10 години, вече е 4,5 млн. лева“.

Решението около което всички участници в срещата се обединиха е да поканят на среща във Варна министъра на здравеопазването проф. Христо Хинков, за да го запознаят с проблемите на здравното заведение и да му предложат варианти за излизане от кризата с функционирането му.

Те са категорични, че държавата трябва да има грижата за социално-значимо заболяване от световен мащаб каквото е туберкулозата, и е редно да завиши финансирането на белодробната болница, която обслужва пациенти от няколко области в Северна България. Като алтернатива на това решение Община Варна предлага закриването ѝ, за което има взето два пъти решение на Общински съвет, а 18-те пациенти, които се лекуват там да бъдат изпратени в специализирани здравни заведения от съседни райони.

В края на 2023 г. в област Варна функционират 16 болници с 2 778 легла. В сравнение с предходната година броят на болниците остава непроменен, а леглата в тях се увеличават с 46, или с 1.7%, отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток.

Многопрофилните болници са 6 с 2 030 легла, което означава, че в 37.5% от болниците е съсредоточен 73.1% от легловия фонд на всички болници в областта. Легловият им фонд варира в широки граници - от 60 до 1 290 легла.

Специализираните болници в област Варна са 10, от които 8 - за активно лечение с 448 легла и две - за рехабилитация с 300 легла.

Осигуреността на населението в област Варна с болнични легла в края на 2023 г. е 639.8 на 100 000 души от населението, при 864.5 на 100 000 души средно за страната.

Към 31.12.2023 г. заведенията за извънболнична помощ в област Варна са 184 с 93 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година те се увеличават с 11 (6.4%), а леглата в тях намаляват с 28.

Сред заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове - 74 заведения с 90 легла, следвани от денталните центрове - 10. Диагностично-консултативните центрове са 9 с 2 легла, а медико-денталните центрове – 7 с едно легло.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология и други. В края на 2023 г. в област Варна тези заведения са 13 с 364 легла, като най-голям е броят на хосписите - 7 с 269 легла. В сравнение с 2022 г. броят на другите лечебни и здравни заведения се увеличава с едно, а легловият им фонд нараства - с 0.8%.

В края на 2023 г. на основен договор в лечебните и здравните заведения в област Варна практикуват 2 365 лекари. Лекарите по дентална медицина са 699, като 471 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 3 029, от които 1 647 медицински сестри и 355 акушерки.

В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 1 061 лекари. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 1 430, от които 917 медицински сестри.

В заведенията за извънболнична помощ на основен договор работят 913 лекари и 595 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (411) и лекари по дентална медицина (471), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 825, като 9 от тях работят на основен договор в амбулатории за индивидуални и групови практики за здравни грижи.

В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на основен договор работят 391 лекари, 104 лекари по дентална медицина и 774 професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти.

Към 31.12.2023 г. разпределението на практикуващите лекари в област Варна по пол е следното - мъжете са 912 (38.6%), а жените - 1 453 (61.4%).

В структурата на лекарите по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 55 - 64 години - 639, или 27%. На второ място е групата на най-младите лекари (до 35 години) - 559, или 23.6%. Най-възрастните практикуващи лекари, на 65 и повече години, са 438, или 18.5%.

В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите - 270, или 11.4% от всички лекари в областта. На второ място се нареждат практикуващите кардиология - 147 (6.2%), следвани от педиатрия - 132 (5.6%), спешна медицина - 125 (5.3%), акушерство и гинекология - 123 (5.2%) и анестезиология и интензивно лечение - 118 (5%).

Осигуреността с лекари в края на 2023 г. за област Варна е 54.5 на 10 000 души от населението и е по-висока от средната за страната (46.4 на 10 000 души от населението).

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 25.5 до 76.7 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници - Плевен (76.7 на 10 000 души от населението), София (столица) (56.9) и Пловдив (56.3). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25.5 на 10 000 души от населението), Разград (29.0), Ямбол (29.3) и Добрич (30.1).

Осигуреността с лекари по дентална медицина е 16.1 на 10 000 души от населението, а с общопрактикуващи лекари - 6.2 на 10 000 души от населението.