Във връзка с кризата на Белодробната болница: Канят министъра на здравеопазването във Варна

В търсене на държавническо решение за изход от кризата с Белодробната болница във Варна, областният управител доцент Андрияна Андреева покани на работна среща всички страни, заинтересовани от намиране на изход от тежкото финансово и материално състояние на здравното заведение. В дискусията, която има за цел да предложи възможности, варианти за функционирането на болницата в бъдеще взеха участие доцент д-р Христо Ганчев управител на “СБАЛПФЗ-Варна” ЕООД (Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания) във Варна, председателят на Общинския съвет – Тодор Балабанов, Коста Базитов – заместник кмет на Община Варна, Проф. д-р Силва Андонова - директор лечебно-диагностична дейност в УМБАЛ „Св.Марина“, както и представители на РЗИ – във Варна, съобщават от пресцентъра на областната управа.

Доцент Христо Ганчев представи отчет за актуалните задължения на болницата към настоящия момент – 190 000 лв. към НАП, дългове към Община Варна, свързани с изхранването на настанените за лечение 18 лежащо болни от туберкулоза. 

Проф. д-р Силва Андонова, подчерта, че пред УМБАЛ "Св. Марина" не стои въпросът с присъединяване на белодробната болница към структурите на университетската болница. УМБАЛ "Св. Марина" има идеен проект за реконструкция на Инфекциозната клиника във Варна на стойност 47 млн. лв и в него не е включена белодробната болница. Промяната на един такъв проект би отнела още време и нови финансови средства.

Председателят на Общинския съвет Тодор Балабанов и заместник кметът с ресор здравеопазване Коста Базитов припомниха, че държавата продължава да бездейства, въпреки усилията, положени през миналата година проблемът на белодробната болница да влезе в полезрението на Министерството на здравеопазването.

"Болницата не е общинска и въпреки че няма законов ангажимент, вече 13-14 години Община Варна подпомага здравното заведение, като общата сума, която е осигурила общината за покриване на задълженията за последните 10 години, вече е 4,5 млн. лева“.

Решението около което всички участници в срещата се обединиха е да поканят на среща във Варна министъра на здравеопазването проф. Христо Хинков, за да го запознаят с проблемите на здравното заведение и да му предложат варианти за излизане от кризата с функционирането му.

Те са категорични, че държавата трябва да има грижата за социално-значимо заболяване от световен мащаб каквото е туберкулозата, и е редно да завиши финансирането на белодробната болница, която обслужва пациенти от няколко области в Северна България. Като алтернатива на това решение Община Варна предлага закриването ѝ, за което има взето два пъти решение на Общински съвет, а 18-те пациенти, които се лекуват там да бъдат изпратени в специализирани здравни заведения от съседни райони.

Обновената и модернизирана база на Първа клиника по хирургия в УМБАЛ „Света Марина“ – Варна беше официално открита в първия работен ден на 2026-а, с благословията на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан.

„Лекарското общество е уникално, защото е надежда и светъл лъч в обществото“, заяви в словото си той и припомни, че 2026 г. ще премине под знака на Св. Йоан Рилски Чудотворец – закрилник на българските лекари.

„Пожелавам на всички крепко и непоклатимо здраве, което е нужно, за да запазвате здравето и на хората“, допълни митрополитът.

Лентата на обновената клиника прерязаха изпълнителният директор на УМБАЛ „Света Марина“ проф. д-р Силва Андонова, ректорът на Медицински университет – Варна проф. д-р Димитър Райков и проф. д-р Темелко Темелков –ректор на МУ Варна в периода 1999 -2004 г.

„Първа клиника по хирургия е първата клиника, реновирана в УМБАЛ „Света Марина“, както и първата хирургична клиника, преместена на територията на болницата. С настоящия ремонт се затваря един 25-годишен цикъл, през който са обновени всички клиники на университетската болница“, каза проф. Красимир Иванов. В обновяването й са вложени около 1 млн лв.,  а условията осигуряват изключително висок комфорт – съвременна среда, уют и отлична хигиена, съчетани с професионалните грижи на медицинския персонал. Клиниката е пример за модерно лечебно заведение и модел за бъдещите реновации.

Развитието на хирургичните клиники в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна започва в началото на 2000 г. След промени в Закона за лечебните заведения, ръководството на Медицински университет – Варна, в лицето на неговия ректор по това време – проф. Темелков, взема решение за пребазиране на хирургичните клиники от Окръжна болница в УМБАЛ „Света Марина“. Това е било революционно за времето си решение – единствено по рода си като модел в България. 

„В резултат на тясното сътрудничество между Медицинския университет и университетската болница във Варна беше изграден уникален модел на здравеопазване. Кулминация на този процес бе решението на Министерския съвет, с което управлението на УМБАЛ „Света Марина“ беше предоставено на Медицински университет – Варна“, каза още проф. Иванов. Той благодари на проф. Темелков и на проф. Красимира Кисьова, която е била главен лекар на болницата, за смелите решенията, които са взели тогава.

Проф. д-р Красимир Иванов благодари на ръководството на Медицински университет – Варна за доброто партньорство, в резултат на което вече са изградени модерни семинарни и учебни зали, оборудвани със смарт технологии, компютърна техника, симулатори за всички видове операции в коремната хирургия, интерактивни дъски и видеосистеми. 

„Те позволяват телемедицина, дистанционни консултации и наблюдение на оперативната дейност. В интегрираната болнична мрежа в реално време могат да се проследяват всички изследвания и диагностични данни на пациентите. По този начин Първа клиника по хирургия се утвърждава като клиника от следващо поколение, съчетаваща високотехнологично обучение, модерна медицинска дейност и грижа за пациента“, допълни проф. д-р Иванов.

Ректорът на МУ Варна проф. д-р Димитър Райков коментира: „Сътрудничеството между университета и болницата наистина е уникално за България – залагайки на обучението на студенти, специализанти, докторанти, ние осигуряваме максимално близки практически познания за дадени терапевтична и хиругическа технологии за обучения. На финала е изграждането  на симулационен център със симулатори за хирургическо лечение, за ехогардиография, ендоскопски, ехографски, артроскопски техники. В тях университета е инвестирал, а болницата е предоставила условия за обучения на максимално близка среда. Успоредно с това, всеки студенти има възможност да навлезе в клиниките и и операционните, за да има реален досег с работата на терен. През следващите 3- 4 месеца ще приключим и голям научно-изследователски комплекс, който е на територията на Районната здравна инспекция - с лекционни зали, с лаборатории, с оборудване“, завърши още проф. д-р Димитър Райков.