Мобилно меню

25 години навърши емблематичното "Лондонско око"

135-метровото виенско колело, което се издига на южния бряг на Темза, е отпечатано върху сувенири, рисувано е от улични художници и е запечатано в милиони снимки на туристи
25 години навърши емблематичното "Лондонско око"

 

25 години от създаването си чества емблематичното "Лондонско око". Неговият архитект Джулия Барфийлд е щастлива да наблюдава творението си четвърт век по-късно. "Никога не бих предположила, че то все още ще е тук, 25 години по-късно!", отбелязва тя, цитирана от агенция Франс прес.

Барфийлд проектира гигантското колело, издигнато на южния бряг на река Темза на 9 март 2000 г., заедно с покойния си вече съпруг Дейвид Маркс. Предполагаше се това да е петгодишна временна конструкция, чрез която да бъде отпразнувано новото хилядолетие, припомня АФП.

"Лондонско око" обаче се установи трайно като част от пейзажа на Лондон, превръщайки се в един от неговите символи. Днес характерният му 135-метров силует е отпечатан върху сувенири, рисуван от улични художници и е сниман от милиони туристи.

"Основната цел бе да се осигури спираща дъха гледка към града", разказа Джулия Барфийлд пред АФП. Тя е доволна, че 25 години по-късно хората все още се качват в кабинките на виенското колело.

Въпреки цената си (42 британски лири или около 50 евро за стандартен билет, закупен на място), "Лондонско око" е една от най-посещаваните платени атракции във Великобритания.

Всяка година около 3,5 милиона туристи правят половинчасовата обиколка с панорамни гледки.

"Беше впечатляващо", казва Леонардо Мануел, 13-годишен турист от Перу, посещаващ Европа със семейството си за първи път. "Да дойда в Лондон беше една от мечтите ми. Успяхме да разгледаме целия град, бавно, отделяйки време да му се възхищаваме", обяснява той.

Със своите 32 кабинки, всяка от които представлява един от кварталите на град Лондон и може да побере до 25 души, "Лондонско око" е истински стоманен гигант.

Проектирайки колелото, архитектите искат да създадат усещане за чудо у посетителите. "Идеята беше, когато видят структурата, да си кажат: "Уау, как го направиха?", разказва Барфийлд.

И все пак "раждането" на прочутото виенско колело не е без проблеми.

Първоначално проектът е отхвърлен при поканата за предложения за създаване на нов паметник в града за отпразнуването началото на 21 век. Джулия Барфийлд и Дейвид Маркс обаче не се отказват и работят усилено години наред, за да получат финансиране, спомня си архитектката.

Необичайната структура освен това изисква редица иновации - както технически, така и материални.

Специално извито стъкло за кабинките се налага да бъде внесено от Венеция, като различните части са транспортирани по река Темза.

Работниците дори влизат във водата, за да сглобят колелото. Накрая, вдъхновено от технологиите, използвани при инсталиране на петролни платформи в Северно море, колелото бавно е повдигнато в изправено положение... два пъти, защото при първия опит кабелите поддават заради твърде голямата тежест на конструкцията.

Други технически проблеми принуждават посетителите да изчакат с няколко месеца, преди да могат да се качат за първи път на Колелото на хилядолетието.

"Лондонско око" се присъедини към редица други конструкции, които бяха издигнати в британската столица, за да отбележат зората на нова ера, сред които купола "Милениъм Доум" (или Купола на хилядолетието, построен на полуостров Гринуич в Югоизточен Лондон), "Милениум Бридж" (пешеходен висящ мост над река Темза) и галерията за модерно изкуство "Тейт Модърн".

В началото на новото хилядолетие "Лондонско око" бе най-голямото виенско колело в света. От тогава обаче то отстъпи водещата си позиция, която в момента се държи от виенското колело в Дубай, допълва АФП, цитирана от Радио Варна.

2025 © Варна е / снимки: londoneye.com

Почина кучето Килиан, спасило 18 души след земетресенията в Турция

Спасителят плаща най-суровата цена за стореното добро - когато търсят на такива места има много материали, които вдишват, и вероятността да получат рак е доста увеличена, обяснява неговият собственик
Почина кучето Килиан, спасило 18 души след земетресенията в Турция

Почина легендарното куче Килиан, което откри 18 души под отломките след мощните земетресения в Турция през 2023 година. Той и собственикът му Кирил Христов тръгнаха на спасителна мисия в опустошените райони от далечна Швеция. А Турция провъзгласи Килиан за национален герой.

"Ще го запомня като член на моето семейство. Много обичано куче. Той пак вътре в мен си живее. Пак го има в моето сърце", казва през сълзи Кирил пред NOVA.

"Той не беше просто мой колега - той беше моята душа, моята сянка и най-добър приятел", пише собственикът на Килиан в емоционален пост в социалните мрежи, с който съобщава за кончината на кучето. 

Килиан не беше обикновено куче. Той беше легенда, която се ражда в руините. Сърцата на десетки, затрупани живи след мощните трусове, днес бият, защото Килиан ги е спасил.

"Той е куче, което улавя миризмата на живи хора. Когато маркира такава миризма, отива максимално близо до мястото и започва да лае. Може да лае между 5 минути и половин час", обяснява Кирил. И добавя, че никога няма да забрави първия спасен живот.

"Хората спряха и казаха на нашия преводач, че на мястото, което Килиан е обозначил, са пробили дупка под бетона и са намерили майка и дъщеря", казва Кирил. В този момент той разбира, че тренировките на Килиан вече са се изплатили.

Мартин – друг от доброволците на терен, среща Кирил и Килиан за първи път в района на Кахраманмараш. "Един пълноправен член на нашия екип си замина. Нещо повече, той беше нашата психологическа подкрепа. Въпреки че бяхме на такова тежко място, той озаряваше", казва Мартин Георгиев. И допълва, че Килиан е бил безстрашен.

"Налагаше му се да се катери по самите руини, да минава под паднали трегери, под паднали колони. Бях много изненадан, като видях накрая как му омотават лапите, защото се случва да се порежат, докато обикалят", заяви Мартин Георгиев.

След като оказва помощ на българския екип от доброволци в Кахраманмараш в началото на 2023 година, кучето е било част и от спасителни мисии в Мароко, отново след земетресение, където дълго е на терен в труднодостъпни райони, за да търси пострадали, отбелязва actualno.com. 

Но кучето плаща най-суровата цена за стореното добро. "Когато търсят на такива места има много материали, които вдишват, и вероятността да получат рак е доста увеличена. Нямаше вариант да му се спаси живота", обясни Кирил Христов. 

Макар и с тъга заради загубата, собственикът на Килиан споделя, че трудно може да опише с думи гордостта и любовта, която изпитва към любимия си четириног приятел.

А по стъпките му вече върви нов, по-малък на години, герой. "Имам малкия Пирин. Той е продължението", казва Кирил Христов.

2025 © Варна е / снимки: Фейсбук