25 години навърши емблематичното "Лондонско око"

25 години от създаването си чества емблематичното "Лондонско око". Неговият архитект Джулия Барфийлд е щастлива да наблюдава творението си четвърт век по-късно. "Никога не бих предположила, че то все още ще е тук, 25 години по-късно!", отбелязва тя, цитирана от агенция Франс прес.

Барфийлд проектира гигантското колело, издигнато на южния бряг на река Темза на 9 март 2000 г., заедно с покойния си вече съпруг Дейвид Маркс. Предполагаше се това да е петгодишна временна конструкция, чрез която да бъде отпразнувано новото хилядолетие, припомня АФП.

"Лондонско око" обаче се установи трайно като част от пейзажа на Лондон, превръщайки се в един от неговите символи. Днес характерният му 135-метров силует е отпечатан върху сувенири, рисуван от улични художници и е сниман от милиони туристи.

"Основната цел бе да се осигури спираща дъха гледка към града", разказа Джулия Барфийлд пред АФП. Тя е доволна, че 25 години по-късно хората все още се качват в кабинките на виенското колело.

Въпреки цената си (42 британски лири или около 50 евро за стандартен билет, закупен на място), "Лондонско око" е една от най-посещаваните платени атракции във Великобритания.

Всяка година около 3,5 милиона туристи правят половинчасовата обиколка с панорамни гледки.

"Беше впечатляващо", казва Леонардо Мануел, 13-годишен турист от Перу, посещаващ Европа със семейството си за първи път. "Да дойда в Лондон беше една от мечтите ми. Успяхме да разгледаме целия град, бавно, отделяйки време да му се възхищаваме", обяснява той.

Със своите 32 кабинки, всяка от които представлява един от кварталите на град Лондон и може да побере до 25 души, "Лондонско око" е истински стоманен гигант.

Проектирайки колелото, архитектите искат да създадат усещане за чудо у посетителите. "Идеята беше, когато видят структурата, да си кажат: "Уау, как го направиха?", разказва Барфийлд.

И все пак "раждането" на прочутото виенско колело не е без проблеми.

Първоначално проектът е отхвърлен при поканата за предложения за създаване на нов паметник в града за отпразнуването началото на 21 век. Джулия Барфийлд и Дейвид Маркс обаче не се отказват и работят усилено години наред, за да получат финансиране, спомня си архитектката.

Необичайната структура освен това изисква редица иновации - както технически, така и материални.

Специално извито стъкло за кабинките се налага да бъде внесено от Венеция, като различните части са транспортирани по река Темза.

Работниците дори влизат във водата, за да сглобят колелото. Накрая, вдъхновено от технологиите, използвани при инсталиране на петролни платформи в Северно море, колелото бавно е повдигнато в изправено положение... два пъти, защото при първия опит кабелите поддават заради твърде голямата тежест на конструкцията.

Други технически проблеми принуждават посетителите да изчакат с няколко месеца, преди да могат да се качат за първи път на Колелото на хилядолетието.

"Лондонско око" се присъедини към редица други конструкции, които бяха издигнати в британската столица, за да отбележат зората на нова ера, сред които купола "Милениъм Доум" (или Купола на хилядолетието, построен на полуостров Гринуич в Югоизточен Лондон), "Милениум Бридж" (пешеходен висящ мост над река Темза) и галерията за модерно изкуство "Тейт Модърн".

В началото на новото хилядолетие "Лондонско око" бе най-голямото виенско колело в света. От тогава обаче то отстъпи водещата си позиция, която в момента се държи от виенското колело в Дубай, допълва АФП, цитирана от Радио Варна.

Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло, но Европа няма единен подход към затлъстяването, а за неговата диагностика, лечение и профилактика се действа фрагментарно. Това коментира евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Той е сред членовете на Европейския парламент, които отправиха въпроси към Европейската комисия за необходимостта ЕС да признае затлъстяването като хронично заболяване и да подкрепя борбата с него. 

"В отговора, който получихме от името на еврокомисаря по здравеопазването Оливер Вархеи, се посочва, че държавите членки организират и предоставят здравни услуги, а Световната здравна организация отговаря за Международната класификация на болестите и ЕК няма роля в този процес", информира Емил Радев. По думите му обаче фактът, че здравеопазването е национална компетентност, не може да бъде аргумент за липсата на обща визия по проблем, който засяга милиони европейци. Като се позова на данни на Евростат, Емил Радев изтъкна, че

половината възрастни в ЕС (50,6%) са с наднормено тегло, 17% са със затлъстяване, а годишните разходи за справяне със затлъстяването се оценяват на близо 70 млрд. евро. 

В мотивите за въпросите си към ЕК евродепутатите припомнят, че затлъстяването вече е определяно като хронично заболяване от Световната здравна организация и Американската медицинска асоциация, а Европейският парламент в своя резолюция от декември 2023 г. призовава Комисията да следва 11-ата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11). Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO) също се застъпва за признаването му като хронично заболяване на равнището на ЕС.

"Когато милиони живеят с едно и също хронично заболяване, това не е личен проблем, а въпрос на обществено здраве. ЕС разполага с редица инструменти и финансов ресурс за борба със затлъстяването, но е необходимо отделните инициативи да се превърнат в последователна европейска политика", подчерта Емил Радев. 

От отговора на ЕК става ясно, че държавите членки получават подкрепа в борбата с незаразните болести и свързаните с тях рискови фактори, включително затлъстяването, чрез инициативата "По-здрави заедно". Програмата "ЕС в подкрепа на здравето" (EU4Health) също финансира съвместни действия като PreventNCD, Health4EUKids и проекта PODiaCar. Комисията посочва още, че планът "Сърца в безопасност" включва превенцията като един от основните си стълбове, а Порталът за знания за насърчаване на здравето и профилактика на заболяванията предоставя полезна информация за тази цел. 

Значителен ресурс е насочен и към научните изследвания. По линия на "Хоризонт Европа" са инвестирани над 2,7 млрд. евро в научни изследвания и иновации, свързани със затлъстяването, диабета и храненето. Комисията насочва и към Портала на ЕС за финансиране и обществени поръчки, където се публикуват възможностите за финансиране на бъдещи изследвания.

В отговора на ЕК е засегната и темата за дискриминацията и тормоза, особено по отношение на децата. Комисията посочва, че в приетия през февруари тази година план за действие срещу кибертормоза са предвидени мерки за защита, превенция, подкрепа за жертвите и подобряване на механизмите за докладване, в това число и при тормоз, свързан с външния вид.