27-годишен моряк развя флага на Аксаково в подножието на връх Еверест

27-годишният Христо Христов от Аксаково развя флага на община Аксаково на 5364 метра надморска височина, в подножието на покрива на света – връх Еверест.

"Гордея се с родното си място, където продължавам да живея", сподели на среща с кмета на община Аксаково Христо, който е възпитаник на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" във Варна.

Страстта към планинарството той дели с любовта към морето от 10-ина години.

От малък с удоволствие катери родните планини с баща си. Хималаите също са му детска мечта. Месеци, преди да се отправи за там, той подготвя педантично всеки детайл от експедицията. Цяла година посвещава на сериозни кондиционни тренировки, за да е сигурен във физическата си мощ да атакува планината-мечта Хималаи.

И избира най-тежкия сезон за преживяването – този на мусоните.

На 19 септември пристига в столицата Катманду, където, след посрещането, минава проверка на екипировката. На следващия ден лети с малък самолет до най-опасната писта в света – летището в село Лукла. От там започва изкачването – около 70 километра, сам, с дрехите, раницата и екипировката на гръб, само с местен водач.

"Изкачването отне 8 дни. Спяхме в хижи по селата на шерпите. На 25-и септември, сутринта, тръгнахме от село Дингбоче и изкачихме Панорамен връх Нангаршанг (Nangkartasang Peak) – на 5080 метра надморска височина", разказа след прибирането си в Аксаково младият мъж.

След два дни - на 2 септември, рано сутринта, той се качва до базовия лагер.

"Снегът беше валял повече от 24 часа и беше над метър и половина. В 5 сутринта температурата беше минус 18 градуса. Много хора се отказаха да тръгнат към лагера, защото пътеката не се виждаше и имаше опасност от пропадане в дълбоки цепнатини", спомня си Христо.

Там, малко преди лагера започва ледника Кумбо, който е най опасният участък в изкачването на връх Еверест.

"В крайна сметка общо 5 човека достигнахме базовия лагер в подножието на Еверест, на 5346 метра надморска височина, след голяма борба с снега", подчерта морякът-алпинист.

"Там през сезона на мусоните и снеговалежите няма дори и алпинисти. След кратък престой, слязохме до селото Горакшеп, от където всички туристи вече се бяха подготвили да се евакуират и да слизат надолу заради времето. В противен случай щяхме да сме блокирани там за дълго. Започна едно много тежко слизане. По-силните мъже заедно с водачите шерпи биехме пъртина и правихме път. Заедно с нас имаше и животни, които пренасяха товари.

Беше много дълъг и студен ден. Навсякъде около нас от ледниците падаха лавини и се чуваха гърмове от бурята.

Стигнахме в село Периче в долината и там на сигурно пренощувахме. Няколко човека от туристите изчезнаха и не успяха да ги намерят. Същата вечер в столицата Катманду, за жалост се случи огромна трагедия – над 250 души се удавиха във водата, която се свлече от планините и препълни реките. Местните хора казаха, че това е най силният снеговалеж през септември от 10 години насам", разказа още Христо.

На другия ден, след като бурята е отминала, при ясно небе, той започва слизането и прибирането си към дома. На 3 октомври излита успешно за България и се прибира в родния град Аксаково.

С възхищение, поздравления и аплодисменти Христо бе посрещнат от съгражданите си. Кметът на общината инж. Атанас Стоилов го награди с почетен плакет и обещанието за подкрепа при следващи начинания.

Към 31 декември 2024 г. жилищният фонд в област Варна се състои от 106.2 хил. жилищни сгради или с 0.4% повече в сравнение с 2023 година. В градовете се намират 55.9% от всички жилищни сгради, а в селата - 44.1%. Жилищните сгради в областта представляват 5.1% от общия жилищен фонд в страната, отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток.

Според разпределението на жилищните сгради по конструкция преобладават тухлените сгради (с бетонна плоча или с гредоред) - 92.6 хил. или 87.2% от всички жилищни сгради. Стоманобетонните жилищни сгради в областта са 3.8%, панелните - 1.3%, а сградите с друга конструкция - 7.7%.

Най-висок е относителният дял на жилищните сгради, построени в периода 1946 - 1960 г. - 16.4%, а най-нисък на тези построени до 1918 г. - 1%.

Към 31 декември 2024 г. броят на жилищата в област Варна е 289.1 хиляди. В градовете се намират 238.4 хил. жилища или 82.5% от общия брой.

Осигуреността с жилища в област Варна на 1 000 души от населението през 2024 г. е 661, като в градовете тя е 645, а в селата - 748.

По-голямата част от жилищата са с две и три стаи - 71% от всички жилища в областта, следвани от жилищата с четири и повече стаи - 22.3%, а едностайните са 6.7%.

Средният брой лица на едно жилище отчетен в област Варна е 1.5, като за градовете показателят е 1.6 лица, а за селата - 1.3.

Общата полезна площ на жилищата в областта е 23 038.4 хил. кв. метра. Средната полезна площ на едно жилище в областта е 79.7 кв. м., като в градовете тя е 79.3 кв. м., а в селата - 81.7 кв. метра.

Средната жилищна площ на човек от населението в област Варна е 40.4 кв. м., като за градовете тя е 39.1 кв. м., а за селата 47.5 кв. метра.

Основните признаци, характеризиращи благоустроеността на жилищата, са електрификация, водоснабденост, канализация и изградена инсталация за централно или местно отопление (парно или газ).

От всички 289.1 хил. жилища в област Варна 70.3% са електрифицирани, с водопровод и канализация. Електрифицираните жилища с водопровод, канализация и с централно или местно отопление са 3.8%, само електрифицираните - 4.8%, а електрифицирани само с водопровод - 20.7%.