27-годишен моряк развя флага на Аксаково в подножието на връх Еверест

27-годишният Христо Христов от Аксаково развя флага на община Аксаково на 5364 метра надморска височина, в подножието на покрива на света – връх Еверест.

"Гордея се с родното си място, където продължавам да живея", сподели на среща с кмета на община Аксаково Христо, който е възпитаник на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" във Варна.

Страстта към планинарството той дели с любовта към морето от 10-ина години.

От малък с удоволствие катери родните планини с баща си. Хималаите също са му детска мечта. Месеци, преди да се отправи за там, той подготвя педантично всеки детайл от експедицията. Цяла година посвещава на сериозни кондиционни тренировки, за да е сигурен във физическата си мощ да атакува планината-мечта Хималаи.

И избира най-тежкия сезон за преживяването – този на мусоните.

На 19 септември пристига в столицата Катманду, където, след посрещането, минава проверка на екипировката. На следващия ден лети с малък самолет до най-опасната писта в света – летището в село Лукла. От там започва изкачването – около 70 километра, сам, с дрехите, раницата и екипировката на гръб, само с местен водач.

"Изкачването отне 8 дни. Спяхме в хижи по селата на шерпите. На 25-и септември, сутринта, тръгнахме от село Дингбоче и изкачихме Панорамен връх Нангаршанг (Nangkartasang Peak) – на 5080 метра надморска височина", разказа след прибирането си в Аксаково младият мъж.

След два дни - на 2 септември, рано сутринта, той се качва до базовия лагер.

"Снегът беше валял повече от 24 часа и беше над метър и половина. В 5 сутринта температурата беше минус 18 градуса. Много хора се отказаха да тръгнат към лагера, защото пътеката не се виждаше и имаше опасност от пропадане в дълбоки цепнатини", спомня си Христо.

Там, малко преди лагера започва ледника Кумбо, който е най опасният участък в изкачването на връх Еверест.

"В крайна сметка общо 5 човека достигнахме базовия лагер в подножието на Еверест, на 5346 метра надморска височина, след голяма борба с снега", подчерта морякът-алпинист.

"Там през сезона на мусоните и снеговалежите няма дори и алпинисти. След кратък престой, слязохме до селото Горакшеп, от където всички туристи вече се бяха подготвили да се евакуират и да слизат надолу заради времето. В противен случай щяхме да сме блокирани там за дълго. Започна едно много тежко слизане. По-силните мъже заедно с водачите шерпи биехме пъртина и правихме път. Заедно с нас имаше и животни, които пренасяха товари.

Беше много дълъг и студен ден. Навсякъде около нас от ледниците падаха лавини и се чуваха гърмове от бурята.

Стигнахме в село Периче в долината и там на сигурно пренощувахме. Няколко човека от туристите изчезнаха и не успяха да ги намерят. Същата вечер в столицата Катманду, за жалост се случи огромна трагедия – над 250 души се удавиха във водата, която се свлече от планините и препълни реките. Местните хора казаха, че това е най силният снеговалеж през септември от 10 години насам", разказа още Христо.

На другия ден, след като бурята е отминала, при ясно небе, той започва слизането и прибирането си към дома. На 3 октомври излита успешно за България и се прибира в родния град Аксаково.

С възхищение, поздравления и аплодисменти Христо бе посрещнат от съгражданите си. Кметът на общината инж. Атанас Стоилов го награди с почетен плакет и обещанието за подкрепа при следващи начинания.

46 943 са благородните елени в страната ни, като една четвърт от тях обитават територията на Североизточното държавно предприятие. Това сочат данните от тазгодишната пролетна таксация. Популацията на вида е нараснала с 9% в сравнение с предходната година, като най-осезаем ръст на запасите се отчита в областите Шумен, Търговище, Русе, Ловеч и Велико Търново.

Положителна тенденция в обхвата на шуменското горско предприятие се наблюдава и при останалия едър дивеч. В горите на СИДП са преброени: 986 елена лопатара, 11 743 сърни и 710 муфлона. Ловните експерти отчитат и отлично темпо на възстановяване при дивата свиня след огромните щети, нанесени от африканската чума в периода 2020–2022 година. Спрямо миналата година запасите от този вид са се увеличили с 16,8%, като общият им брой вече достига 8 761.

С близо 2% се увеличава и дребният дивеч на територията на предприятието. Пролетното преброяване показва над 50 800 зайци, близо 33 000 фазани и около 30 000 яребици в държавните и предоставените ловностопански райони. Според специалистите този успех се дължи не само на естествения прираст, но и на редовното закупуване и разселване на птици и животни от страна на стопанствата и местните ловни дружинки. 

Наред с добрите новини, данните крият и сериозен повод за тревога – броят на хищниците в Североизточна България продължава обезпокоително да расте, отбелязват експертите от Североизточното държавно предприятие. В областите Шумен, Търговище, Варна и Добрич са регистрирани над 12 300 чакала, близо 7 000 лисици и над 3 600 скитащи кучета. Най-осезаем е ръста на чакалите. Ловните експерти са категорични, че е необходимо спешно регулиране на тяхната популация, за да се предотврати нанасянето на тежки поражения върху останалите видове дивеч в региона.

Очаква се през следващите седмици в Североизточна България да стартира и мащабната есенна таксация. За да се гарантира максимална точност и да се избегне повторно преброяване на едни и същи животни, акцията ще се проведе едновременно в един и същи ден за всички ловностопански райони.