27-годишен моряк развя флага на Аксаково в подножието на връх Еверест

27-годишният Христо Христов от Аксаково развя флага на община Аксаково на 5364 метра надморска височина, в подножието на покрива на света – връх Еверест.

"Гордея се с родното си място, където продължавам да живея", сподели на среща с кмета на община Аксаково Христо, който е възпитаник на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" във Варна.

Страстта към планинарството той дели с любовта към морето от 10-ина години.

От малък с удоволствие катери родните планини с баща си. Хималаите също са му детска мечта. Месеци, преди да се отправи за там, той подготвя педантично всеки детайл от експедицията. Цяла година посвещава на сериозни кондиционни тренировки, за да е сигурен във физическата си мощ да атакува планината-мечта Хималаи.

И избира най-тежкия сезон за преживяването – този на мусоните.

На 19 септември пристига в столицата Катманду, където, след посрещането, минава проверка на екипировката. На следващия ден лети с малък самолет до най-опасната писта в света – летището в село Лукла. От там започва изкачването – около 70 километра, сам, с дрехите, раницата и екипировката на гръб, само с местен водач.

"Изкачването отне 8 дни. Спяхме в хижи по селата на шерпите. На 25-и септември, сутринта, тръгнахме от село Дингбоче и изкачихме Панорамен връх Нангаршанг (Nangkartasang Peak) – на 5080 метра надморска височина", разказа след прибирането си в Аксаково младият мъж.

След два дни - на 2 септември, рано сутринта, той се качва до базовия лагер.

"Снегът беше валял повече от 24 часа и беше над метър и половина. В 5 сутринта температурата беше минус 18 градуса. Много хора се отказаха да тръгнат към лагера, защото пътеката не се виждаше и имаше опасност от пропадане в дълбоки цепнатини", спомня си Христо.

Там, малко преди лагера започва ледника Кумбо, който е най опасният участък в изкачването на връх Еверест.

"В крайна сметка общо 5 човека достигнахме базовия лагер в подножието на Еверест, на 5346 метра надморска височина, след голяма борба с снега", подчерта морякът-алпинист.

"Там през сезона на мусоните и снеговалежите няма дори и алпинисти. След кратък престой, слязохме до селото Горакшеп, от където всички туристи вече се бяха подготвили да се евакуират и да слизат надолу заради времето. В противен случай щяхме да сме блокирани там за дълго. Започна едно много тежко слизане. По-силните мъже заедно с водачите шерпи биехме пъртина и правихме път. Заедно с нас имаше и животни, които пренасяха товари.

Беше много дълъг и студен ден. Навсякъде около нас от ледниците падаха лавини и се чуваха гърмове от бурята.

Стигнахме в село Периче в долината и там на сигурно пренощувахме. Няколко човека от туристите изчезнаха и не успяха да ги намерят. Същата вечер в столицата Катманду, за жалост се случи огромна трагедия – над 250 души се удавиха във водата, която се свлече от планините и препълни реките. Местните хора казаха, че това е най силният снеговалеж през септември от 10 години насам", разказа още Христо.

На другия ден, след като бурята е отминала, при ясно небе, той започва слизането и прибирането си към дома. На 3 октомври излита успешно за България и се прибира в родния град Аксаково.

С възхищение, поздравления и аплодисменти Христо бе посрещнат от съгражданите си. Кметът на общината инж. Атанас Стоилов го награди с почетен плакет и обещанието за подкрепа при следващи начинания.

През третото тримесечие на 2024 г. местните администрации в област Варна са издали разрешителни за строеж на 169 жилищни сгради с 829 жилища в тях и с 97 889 кв.м разгъната застроена площ (РЗП) и на 46 други сгради с 23 920 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 6.1%, броят на жилищата в тях - с 23.7%, както и общата им застроена площ - с 25.9%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради се наблюдава ръст както при броя им - с 24.3%, така и при разгънатата им застроена площ - над един път, отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток.

В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради остава непроменен, жилищата в тях намаляват с 11.1%, докато разгънатата им застроена площ се увеличава с 11.3%. По-малко са издадените разрешителни за строеж на други сгради и тяхната РЗП, съответно с 42.5 и 44.9%.

По издадени разрешителни за строеж на нови жилищни сгради област Варна е на пето място в страната.

Първа е област Пловдив с издадени 327 броя разрешителни за строеж на нови жилищни сгради, следвана от областите София (столица) - 261, София - 256 и Бургас - 208 броя. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите Пловдив - 2 498 и София (столица) - 2 414.

През третото тримесечие на 2024 г. в област Варна е започнал строежът на 117 жилищни сгради с 1 109 жилища в тях и със 119 244 кв. м разгъната застроена площ, на 3 административни сгради с 3 516 кв. м РЗП и на 15 други сгради с 4 865 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради са по-малко с 25%, жилищата в тях - с 24.9%, както и разгънатата им застроена площ - с 24%.

Намаляват започнатите административни и други видове сгради - съответно с 25 и 21.1%. Намаление е регистрирано и при тяхната РЗП - със 77.3% при административните и с 63.2% при другите видове сгради.

В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. започнатите нови жилищни сгради намаляват с 33.1%, докато жилищата в тях и общата им застроена площ се увеличават съответно с 24.6 и 35.6%. 

Започнал е строежът на 44.4% по-малко други видове сгради с 64.6% по-малка РЗП.

По започнато строителство на нови сгради област Варна е на шесто място в страната.

Преди нея са областите: Пловдив - 264 жилищни и 77 други сгради, София (столица) - 225 жилищни, 6 административни и 18 други сгради, София - 163 жилищни и 46 други сгради, Стара Загора - 76 жилищни и 95 други сгради и Бургас - 126 жилищни и 29 други сгради.