27-годишен моряк развя флага на Аксаково в подножието на връх Еверест

27-годишният Христо Христов от Аксаково развя флага на община Аксаково на 5364 метра надморска височина, в подножието на покрива на света – връх Еверест.

"Гордея се с родното си място, където продължавам да живея", сподели на среща с кмета на община Аксаково Христо, който е възпитаник на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" във Варна.

Страстта към планинарството той дели с любовта към морето от 10-ина години.

От малък с удоволствие катери родните планини с баща си. Хималаите също са му детска мечта. Месеци, преди да се отправи за там, той подготвя педантично всеки детайл от експедицията. Цяла година посвещава на сериозни кондиционни тренировки, за да е сигурен във физическата си мощ да атакува планината-мечта Хималаи.

И избира най-тежкия сезон за преживяването – този на мусоните.

На 19 септември пристига в столицата Катманду, където, след посрещането, минава проверка на екипировката. На следващия ден лети с малък самолет до най-опасната писта в света – летището в село Лукла. От там започва изкачването – около 70 километра, сам, с дрехите, раницата и екипировката на гръб, само с местен водач.

"Изкачването отне 8 дни. Спяхме в хижи по селата на шерпите. На 25-и септември, сутринта, тръгнахме от село Дингбоче и изкачихме Панорамен връх Нангаршанг (Nangkartasang Peak) – на 5080 метра надморска височина", разказа след прибирането си в Аксаково младият мъж.

След два дни - на 2 септември, рано сутринта, той се качва до базовия лагер.

"Снегът беше валял повече от 24 часа и беше над метър и половина. В 5 сутринта температурата беше минус 18 градуса. Много хора се отказаха да тръгнат към лагера, защото пътеката не се виждаше и имаше опасност от пропадане в дълбоки цепнатини", спомня си Христо.

Там, малко преди лагера започва ледника Кумбо, който е най опасният участък в изкачването на връх Еверест.

"В крайна сметка общо 5 човека достигнахме базовия лагер в подножието на Еверест, на 5346 метра надморска височина, след голяма борба с снега", подчерта морякът-алпинист.

"Там през сезона на мусоните и снеговалежите няма дори и алпинисти. След кратък престой, слязохме до селото Горакшеп, от където всички туристи вече се бяха подготвили да се евакуират и да слизат надолу заради времето. В противен случай щяхме да сме блокирани там за дълго. Започна едно много тежко слизане. По-силните мъже заедно с водачите шерпи биехме пъртина и правихме път. Заедно с нас имаше и животни, които пренасяха товари.

Беше много дълъг и студен ден. Навсякъде около нас от ледниците падаха лавини и се чуваха гърмове от бурята.

Стигнахме в село Периче в долината и там на сигурно пренощувахме. Няколко човека от туристите изчезнаха и не успяха да ги намерят. Същата вечер в столицата Катманду, за жалост се случи огромна трагедия – над 250 души се удавиха във водата, която се свлече от планините и препълни реките. Местните хора казаха, че това е най силният снеговалеж през септември от 10 години насам", разказа още Христо.

На другия ден, след като бурята е отминала, при ясно небе, той започва слизането и прибирането си към дома. На 3 октомври излита успешно за България и се прибира в родния град Аксаково.

С възхищение, поздравления и аплодисменти Христо бе посрещнат от съгражданите си. Кметът на общината инж. Атанас Стоилов го награди с почетен плакет и обещанието за подкрепа при следващи начинания.

Към 31 декември 2024 г. населението на област Варна е 437 521 души, което представлява 6.8% от населението на България и нарежда областта на трето място по брой на населението след областите София (столица) (1 296 хил. души) и Пловдив (636 хил. души), и преди област Бургас (389 хил. души). В сравнение с 2023 г. населението на областта се увеличава с 3 330 души, или с 0.8%.

Мъжете са 210 115 (48.0%), а жените - 227 406 (52.0%)

На 1 000 мъже се падат 1 082 жени. С нарастване на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на областта.

В края на 2024 г. лицата на 65 и повече навършени години са 94 625, или 21.6% от населението на областта. В сравнение с 2023 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.1 процентни пункта.

Относителният дял на жените на възраст на 65 и повече години е 25.2%, а на мъжете - 17.8%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея е по-ниската средна продължителност на живота при тях.

Към 31 декември 2024 г. децата до 15 години са 63 696, или 14.6% от общия брой на населението в област Варна. Спрямо 2023 г. делът на населението в тази възрастова група намалява с 0.1 процентни пункта.

Към 31 декември 2024 г. общият коефициент на възрастова зависимост в област Варна е 56.7%. Коефициентът в градовете е 54.8%, а в селата - 68.1%.

Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която през 2024 г. достига 43.9 години.

Променя се броят и относителният дял на населението под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.

За 2024 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 62 години и 2 месеца за жените и 64 години и 7 месец за мъжете.

Населението в трудоспособна възраст в област Варна към 31 декември 2024 г. е 264 788 души, или 60.5% от населението в областта, като мъжете са 136 422 души, а жените - 128 366 души.

Към края на 2024 г. над трудоспособна възраст са 104 075 души, или 23.8%, а под трудоспособна възраст - 68 658 души, или 15.7% от населението на областта. Териториално разпределение на населението Към 31 декември 2024 г. в градовете на област Варна живеят 369 799 души, или 84.5%, а в селата - 67 722 души, или 15.5% от населението на областта. Към края на 2024 г. населените места в област Варна са 159, от които 11 са градове и 148 - села.

Към края на годината няма населени места без население.

В 12, или в 7.5% от населените места на областта живеят от 1 до 49 души включително.

В съответствие с административно-териториалното устройство

област Варна е разделена на 12 общини.

Най-малка по население е община Бяла, в която живеят 3 394 души, или 0.8% от населението на областта, а най-голяма е община Варна - 327 424 души (74.8%).