Мобилно меню

Аниматорът Теодор Ушев обяви, че спира да се изказва пред български медии

След всеки анонс за филма са се изливали по 400-500 обидни коментара срещу него
Аниматорът Теодор Ушев обяви, че спира да се изказва пред български медии
673

Според аниматорът Теодор Ушев в България сме свидетели на пълзящ фашизъм. Това каза той в предаването „120 минути“, дни след официалната премиера на филма му „φ1.618“. Броени часове след това обяви, че дава последното си интервю за българска медия.

Пълзящият фашизъм винаги започва с изгарянето на книги. Вижте какво се случи в Русия – не бяха убийствата на журналисти, фашизмът започва с изгарянето на книги и със затварянето на театри. Същото се случва и в България. Започва се с театрите, журналистите са следващите.

Според Тео Ушев българското общество е разделено само в социалните мрежи и в новогодишното обръщение на президента. Разделението е изкуствено. Хората в страната обаче са нормални, притеснени от случващото се.  

„Не вярвах, че агресията в социалните медии е действителна. Затова направихме един тур с филма в Бургас, Варна и Пловдив. Исках да видя как наистина реагира публиката. Оказах се прав – хората са нормални, не са агресивни, диалогични са и премиерата беше истински празник за екипа на филма. В същото време от месеци срещу филма имаше тролски атаки, които са платени от някого“, обясни той.

След всеки анонс за филма са се изливали по 400-500 обидни коментара срещу Теодор Ушев или някои от актьорите, които са участвали във филма. Ушев призна, че няма проблем с това да бъде обиждан, но изживява много болезнено нападките срещу актьорите и други хора от екипа му.

„Един артист, за да стане добър, трябва да развие дадена чувствителност – всичко да минава през сърцето му. Това е един мускул, който трябва да се упражнява, да бъде, колкото се може по-чувствителен. Но за да работиш в България, трябва да си сложиш скафандър, който да те пази от токсичната атмосфера“, признава още Теодор Ушев.

2022 © Варна е / източник: bTV Media Group
Още по темата: Филм Ушев
Още по темата: Филм Ушев

"Любоф" на Ивайло Христов открива 43-тия филмов фестивал "Златна роза" във Варна

17 пълнометражни и  24 късометражни филма са включени в конкурсната програма на събитието, което ще продължи от 16 до 23 септември
"Любоф" на Ивайло Христов открива 43-тия филмов фестивал "Златна роза" във Варна

На 16 септември, във Фестивалния и конгресен център във Варна ще бъде открито 43-тото издание на Фестивала на българския игрален филм "Златна роза". Един от най-значимите форуми, на които се представя новата продукция в националното кино, ще продължи до 23 септември

В конкурсната програма са включени 17 пълнометражни и 24 късометражни филма.

13 са заглавията в паралелната извънконкурсна програма. Организаторите са предвидили и 5 класически прожекции, които отдават почит на българското кинонаследство –  организирани със съдействието на Националната филмотека. 

Фестивалът ще бъде открит с "Любоф" на Ивайло Христов – филм от конкурсната програма. Ще бъде прожектиран и специален филм с откъси от най-големите роли на Руси Чанев, по повод неговата 80-годишнина.

Българската публика ще има възможност първа след премиерата във Венеция да гледа новия филм на Стефан Командарев "Made in EU". Сред очакваните събития е прожекцията на "Гунди – легенда за любовта", филмът с най-много зрители през годината.

Ще бъде представен и "Безсрамните", отличен с награда в Кан 2024.

В програмата с паралелни събития е планирана дискусия "Близкото минало в съвременното източноевропейско кино" с участието на филмови историци от Полша, Румъния и България. Замислена е и специална програма "Кино за ученици", насочена към младата публика. Интересен акцент е и Pop-Up-Cineplex – Sci-fi edition - иновативна платформа за нов поглед върху избрани филми, съпътстван с дискусия. 

Планирани са и няколко представяния на книги като част от паралелната програма на "Златна роза": "Насаме с незабравимите" от Виолета Цветкова – 45 разговора с някои от най-обичаните български творци и личности, "Манифестът "Догма 95". Рефлексии към най-новото българско кино" от Елица Матеева – изследване върху влиянието на "Догма 95", "От Луна АД до кинопросветата по селата" на Петър Кърджилов, "Charlie Chaplin on Vitosha. The shaping of film culture in Bulgaria and the Balkans between the world wars" – сборник от студии, "Властта на киното. Антология на българската филмова мисъл между двете световни войни", съставител Росен Спасов, редактор Александър Донев.

Освен традиционните отличия "Златна роза", тази година ще бъдат връчени и специални отличия - награда за АРТИСТИЧНА СМЕЛОСТ, награда на ФИЛМАУТОР за млади автори до 35 години, награда на EWA BG (Асоциацията на жените в киното). 

Фестивалната визия тази година е дело на дизайнера Николай Тонков – Бен, посветена на 80-годишнината на легендарния актьор Руси Чанев.

2025 © Варна е / снимки: Фестивал "Златна роза"