Близо 1/4 от лекарите във Варна са до 35-годишни

В края на 2023 г. в област Варна функционират 16 болници с 2 778 легла. В сравнение с предходната година броят на болниците остава непроменен, а леглата в тях се увеличават с 46, или с 1.7%, отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток.

Многопрофилните болници са 6 с 2 030 легла, което означава, че в 37.5% от болниците е съсредоточен 73.1% от легловия фонд на всички болници в областта. Легловият им фонд варира в широки граници - от 60 до 1 290 легла.

Специализираните болници в област Варна са 10, от които 8 - за активно лечение с 448 легла и две - за рехабилитация с 300 легла.

Осигуреността на населението в област Варна с болнични легла в края на 2023 г. е 639.8 на 100 000 души от населението, при 864.5 на 100 000 души средно за страната.

Към 31.12.2023 г. заведенията за извънболнична помощ в област Варна са 184 с 93 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година те се увеличават с 11 (6.4%), а леглата в тях намаляват с 28.

Сред заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове - 74 заведения с 90 легла, следвани от денталните центрове - 10. Диагностично-консултативните центрове са 9 с 2 легла, а медико-денталните центрове – 7 с едно легло.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология и други. В края на 2023 г. в област Варна тези заведения са 13 с 364 легла, като най-голям е броят на хосписите - 7 с 269 легла. В сравнение с 2022 г. броят на другите лечебни и здравни заведения се увеличава с едно, а легловият им фонд нараства - с 0.8%.

В края на 2023 г. на основен договор в лечебните и здравните заведения в област Варна практикуват 2 365 лекари. Лекарите по дентална медицина са 699, като 471 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 3 029, от които 1 647 медицински сестри и 355 акушерки.

В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 1 061 лекари. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 1 430, от които 917 медицински сестри.

В заведенията за извънболнична помощ на основен договор работят 913 лекари и 595 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (411) и лекари по дентална медицина (471), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 825, като 9 от тях работят на основен договор в амбулатории за индивидуални и групови практики за здравни грижи.

В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на основен договор работят 391 лекари, 104 лекари по дентална медицина и 774 професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти.

Към 31.12.2023 г. разпределението на практикуващите лекари в област Варна по пол е следното - мъжете са 912 (38.6%), а жените - 1 453 (61.4%).

В структурата на лекарите по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 55 - 64 години - 639, или 27%. На второ място е групата на най-младите лекари (до 35 години) - 559, или 23.6%. Най-възрастните практикуващи лекари, на 65 и повече години, са 438, или 18.5%.

В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите - 270, или 11.4% от всички лекари в областта. На второ място се нареждат практикуващите кардиология - 147 (6.2%), следвани от педиатрия - 132 (5.6%), спешна медицина - 125 (5.3%), акушерство и гинекология - 123 (5.2%) и анестезиология и интензивно лечение - 118 (5%).

Осигуреността с лекари в края на 2023 г. за област Варна е 54.5 на 10 000 души от населението и е по-висока от средната за страната (46.4 на 10 000 души от населението).

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 25.5 до 76.7 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници - Плевен (76.7 на 10 000 души от населението), София (столица) (56.9) и Пловдив (56.3). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25.5 на 10 000 души от населението), Разград (29.0), Ямбол (29.3) и Добрич (30.1).

Осигуреността с лекари по дентална медицина е 16.1 на 10 000 души от населението, а с общопрактикуващи лекари - 6.2 на 10 000 души от населението.

Проф. д-р Зорница Златарова, дмн е избрана с решение на едноличния собственик на капитала на Медицински Университет - Варна за управител на Университетската специализирана болница по очни болести за активно лечение – Варна.

Дейността на управителя на УСБОБАЛ ще бъде подпомагана активно от трима заместник- управители - по медицинската, по учебната и научна, и по икономическата и административно-стопанска дейност.

УСБОБАЛ е високотехнологичен център за очно здраве, оборудван с най-модерната апаратура за диагностика и лечение на очни заболявания, в който работят квалифицирани офталмолози с богат опит. Това е единствената болница в Североизточна България, която осигурява на гражданите

24 часова специализирана медицинска помощ за пациенти с офталмологични проблеми.

Болницата е и база за обучение на студенти от различни специалности, докторанти и специализанти по очни болести към МУ - Варна.

Проф. д-р Зорница Златарова, дмн е завършила медицина в Медицински университет-Варна. От 1994 г. работи в Очна болница - Варна,  последователно като ординатор, началник на Консултативно-диагностично отделение, а от май 2019 като заместник- управител медицинска дейност.

Има придобита специалност "очни болести" през 1999 в МУ-София и магистърска степен по здравен мениджмънт в МУ-Варна през 2007 г.

През 2007г. след защита на дисертационен труд на тема "Злокачествени тумори на клепачите - разпространение, клинико-морфологични характеристики и хирургично лечение" пред ВАК проф. Златарова придобива ОНС "доктор", а през 2017г. след защита на втори дисертационен труд на тема "Реконструктивна хирургия на клепачите при промяна в позицията им и след ексцизия на тумори" придобива научна степен "доктор на науките" по специалност офталмология, МУ-Варна.

През 2008 г. проф. Златарова започва работа като асистент в Катедрата по НХ, УНГ и очни болести на МУ-Варна, продължава като главен асистент, доцент и от ноември 2018 е професор по очни болести в Катедрата по очни болести и зрителни науки, МУ-Варна.

В момента проф. Златарова е ръководител на катедрата по оптометрия и професионални болести.

Проф. Златарова участва в научни журита, редакционни колегии на списания "Глаукоми", "Български офталмологичен преглед", "Известия на Съюза на учените – Варна Серия Медицина и екология", рецензент е на научни публикации и монографии. Била е главен редактор на списание "Български офталмологичен преглед" и член на УС на БДО в периода 2022-2024г. Член е на УС на Българското глаукомно дружество, председател на Секция "Медицина и дентална медицина" на Съюза на учените - Варна. Член е на изпитната комисия за държавен изпит за придобиване на специалност по очни болести и на редица национални и международни професионални и научни организации. Има повече от 80 научни публикации, съавтор е в три учебника по очни болести и е автор на две монографии.