Близо 55 000 пациенти са лекувани в Университетската болница "Света Марина" във Варна през 2023 година

УМБАЛ „Света Марина" - Варна завършва 2023 г. с положителни финансови резултати и без задължения към държавата, общината и служителите. Това отчете изпълнителният директор на лечебното заведение проф. д-р Силва Андонова на празничен медицински съвет, на който бяха представени резултатите на болницата за тази година.

Към момента в лечебното заведение работят над 2 хиляди служители – от тях 515 лекари и 708 специалисти по здравни грижи. 

През 2023 г. през лечебното заведение, до настоящия момент, са преминали 54 771 болни, от тях 51% по спешност. Планово са лекувани 27 979 пациенти, по спешност 26 792 пациенти с: инсулти - 2108, инфаркти - 1741, кръвоизливи и животозастрашаващи състояния - 5054. Лекувани са 7353 деца и 2983 пациента с психични разстройства. Терапевтично лечение е проведено при 44279 пациента. Извършени са 20123 диализи.

УМБАЛ „Света Марина“ - Варна е единствената болница в България, в която се извършват костно-мозъчни трансплантации на възрастни и деца. През 2023 г. са извършени 24 автоложни и 21 алогенни трансплантации.

От повече от 22 години университетската болница не е само ТЕРАПИЯ, а и ХИРУРГИЯ. Оперирани са 9449 пациенти в Първа клиника по хирургия, Втора клиника по хирургия, Клиника по гръдна хирургия, Клиника по урология, Клиника по съдова хирургия, Клиника по неврохирургия, Клиника по ортопедия и травматология, Клиника по кардиохирургия, Клиника по ушно-носно-гърлени болести и Клиника по лицево-челюстна хирургия.

Най-значимите събития за варненската университетска болница през настоящата година са откриването на Центъра по инвазивна електрофизиология, закупуването на мобилна рентгенова система за нуждите на Първа клиника по кардиология и осигуряването на ехографски апарати за Клиниките по гастроентерология, ревматология и вътрешни болести. Приоритетен проект е изграждането на нова сграда за Първа и Втора клиника по инфекциозни болести към УМБАЛ „Св. Марина“. Инвестициите на Медицински университет-Варна в лечебното заведение са над 4 милиона лева. Проф. Андонова благодари на Академичното ръководство на Университета за ползотворното сътрудничество и съвместната дейност.

В отчета за 2023 г. проф. Андонова изтъкна успеха на четирима лекари от болницата, които бяха удостоени с най-високото отличие „Лекар на годината“ на Българския лекарски съюз. Това са проф. д-р Валентин Игнатов, доц. д-р Щерю Щерев, д-р Явор Петров и д-р Даниел Димитров, които получиха награди в различни категории. 18 изявени специалисти бяха отличени в престижната класация „Лекарите, на които вярваме“ на вестник „24 часа“.

На тържествения медицински съвет, който се проведе на 19 декември, 7 служители на УМБАЛ „Св. Марина" – Варна бяха наградени за дългогодишна безупречна работа, постигнати високи резултати и принос за развитието на лечебното заведение. Проф. Андонова връчи почетни плакети и грамоти на проф. д-р Димитричка Близнакова от Първа детска клиника, доц. д-р Александра Цукева – Сантева от Първа клиника по нервни болести, ст. м. с Таня Михайлова от Клиника по нуклеарна медицина и метаболитна терапия, м. с. Мариана Добрева от Клиниката по образна диагностика, м. с. Румянка Николова от Първа клиника по кардиология, м. с. Фатме Ибрям от Първа психиатрична клиника и  на г-жа Пепа Иванова от отдел „Санитарен контрол“ в университетската болница.

Ръководителят на Катедрата по психиатрия проф. д-р Христо Кожухаров връчи традиционните награди на името на д-р Васил Христов на млади лекари и медицински сестри. Отличия получиха д-р Даниел Димитров от Отделение по анестезиология и интензивно лечение на болни с кардиохирургични интервенции, д-р Драгомир Стоянов от Клиника по медицинска онкология, м. с. Иванка Стоянова от Първа клиника по кардиология и ст. м. с. Габриела Георгиева от Първа клиника по нервни болести.

В края на 2024 г. в област Варна функционират 16 болници с 2 720 легла. В сравнение с предходната година броят на болниците остава непроменен, а леглата в тях намаляват с 58, или с 2.1%, отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток.

Многопрофилните болници са 6 с 1 972 легла, или в 37.5% от болниците е съсредоточен 72.5% от легловия фонд в областта. Легловият им фонд варира в широки граници - от 25 до 1 290 легла.

Специализираните болници в област Варна са 10, от които 8 - за активно лечение с 448 легла и две - за рехабилитация с 300 легла.

Осигуреността на населението в област Варна с болнични легла в края на 2024 г. е 621.7 на 100 000 души от населението, при 870.9 на 100 000 души средно за страната.

Към 31 декември 2024 г. заведенията за извънболнична помощ в област Варна са 185 със 100 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година заведенията се увеличават с едно (0.5%), а леглата в тях - със 7.

Сред здравните заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове - 74 заведения с 91 легла, следвани от денталните центрове - 10. Диагностично-консултативните центрове са 9 с 8 легла, а медико-денталните центрове - 7 с едно легло.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология и други. В края на 2024 г. в област Варна тези заведения са 12 с 364 легла, като най-голям е броят на хосписите - 6 с 269 легла. В сравнение с 2023 г. броят на другите лечебни и здравни заведения намалява с едно, а легловият им фонд остава непроменен.

В края на 2024 г. на основен договор в лечебните и здравните заведения в област Варна практикуват 2 276 лекари.

Лекарите по дентална медицина са 691, като 503 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 3 048, от които 1 655 медицински сестри и 331 акушерки.

В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 1 050 лекари.

Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 1 385, от които 911 медицински сестри.

В заведенията за извънболнична помощ на основен договор работят 899 лекари и 581 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (420) и лекари по дентална медицина (503), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 872, като 13 от тях работят на основен договор в амбулатории за индивидуални и групови практики за здравни грижи.

В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на основен договор работят 327 лекари, 110 лекари по дентална медицина и 791 професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти.

Към 31 декември 2024 г. разпределението на практикуващите лекари в област Варна по пол е следното - мъжете са 877 (38.5%), а жените - 1 399 (61.5%).

В структурата на лекарите по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 55 - 64 години - 595, или 26.1%. На второ място е групата на най-младите лекари, на възраст до 35 години - 579, или 25.4%. Най-възрастните лекари (на 75 и повече години) са 78, или 3.4%.

В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите - 272, или 12% от всички лекари в областта. На второ място се нареждат практикуващите кардиология - 139 (6.1%), следвани от педиатрия - 134 (5.9%), акушерство и гинекология - 126 (5.5%), анестезиология и интензивно лечение - 122 (5.4%) и спешна медицина - 115 (5.1%).

Осигуреността с лекари в края на 2024 г. за област Варна е 52 на 10 000 души от населението и е по-висока от средната за страната (46.8 на 10 000 души от населението).

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 25.1 до 80.3 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници - Плевен (80.3 на 10 000 души от населението), София (столица) (57.7) и Пловдив (57.4). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25.1 на 10 000 души от населението), Ямбол (29.3), Разград и Хасково (по 29.8).

Осигуреността с лекари по дентална медицина е 15.8 на 10 000 души от населението, а с общопрактикуващи лекари - 6.2 на 10 000 души от населението.