Божидар Чеков представя "Билет за връщане" във Варна

Авторът Божидар Чеков ще представи книгата си "Билет за връщане" във Варна. Това е колекция от разкази по действителни случаи, в която светът се разкрива през погледа на един българин, завърнал се в България след "промените", който демонстрира как житейският опит може да се превърне в книга.

Представянето на "Билет за връщане" от Божидар Чеков ще е на 27 юни (четвъртък) от 19.00 ч. в книжарница "Сиела" във Фестивалния и конгресен център в морската столица.

"Крачехме по пътеката към границата вече три часа. Дъждът се засилваше, а и вятърът не беше слаб. Договорил се бях с водача да ме преведе срещу 1000 франка. Докато си пробивахме път между храстите, той каза, че ще бяга с мен (имал роднини в Германия). Изведнъж спря и каза: "Ето я браздата. Ще дойдем обаче друг път, защото са пуснали кучетата. Това означава, че ще стрелят." Не от смелост, а от страх, че втори път едва ли ще се навия да бягам, аз отсякох: "Не, аз не се връщам!" Водачът не знаеше, че имам 80 боксови мача зад гърба си и никога не съм се отказвал. "Добре – каза той, – следвай шума на реката, тя ще те заведе до Сърбия." От ждрелото на река Ерма до френския ми паспорт оставаха 3 хиляди километра и 20 дни.

Дотогава бях посетил два пъти френското посолство. Първия път ме поканиха, за да ме уведомят, че поради кръвна връзка с Франция имам право на френско гражданство. Втория път, след 24 месеца войнишка служба, поисках от дипломатите френския си документ за самоличност. Консулът ми отговори, че ще получа паспорт само на френска територия и с нескрита ирония добави: "Не си правете илюзии, мосю Чеков. Франция няма да обяви война на България заради вас!" Тогава ми стана пределно ясно: свободата не се дава.

Тя се заслужава."

Божидар Чеков е роден в дунавския град Лом. На десет години се мести в София, където завършва Полиграфически техникум "Юлиус Фучик". Първите му публикации са във вестник "Трудово дело", орган на трудовите войски. Сътрудничи още на вестниците "Народна младеж" и "Народна армия". През март 1966 г. Божидар Чеков е най-младият автор публикуван в месеца на българския разказ, организиран от вестник "Вечерни новини". Спортува активно и печели градски и републикански юношески шампионати по бокс.

След като СССР окупира Чехословакия и слага край на надеждите, които Пражката пролет ражда в целия Източен блок, Божидар Чеков успява да избяга във Франция. Завършва Полиграфически институт "Естиен" в Париж и повече от 40 години работи в печатната и хартиената промишленост. Няколко пъти е награждаван за гражданските си изяви и успешната си кариера. Избиран е за съдебен заседател и е носител на златен медал за "Почтеност и труд". До падането на Берлинската стена публикува редовно в дисидентското списание "Бъдеще", ръководено от Ценко Барев.

Баща е на две деца и дядо на две внучки.

В България има публикации в почти всички вестници и най-посещавани сайтове. В продължение на 10 години е кореспондент на списание "Тема".

Изложбата "Самюъл Бекет – живот и творчество" гостува във Варна по инициатива на Посолството на Ирландия в България. В отдел "Изкуство" на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" (ул. "Генерал Паренсов" № 3) ще бъдат представени 19 табла с основни моменти от живота и творчеството на литератора и мислител Самюъл Бекет. 

Автор на експозицията е д-р Ронан Макдоналд, директор на Международната фондация "Бекет" към университета в Рийдинг, а преводът на български език е дело на Ина Грозданова, част от екипа на Посолството на Ирландия в България. Редакционен съветник на проекта е професор Деклан Кайбърд от Дъблински университет и колеж. Изложбата е създадена през 2006 г. по повод 100-годишнината от рождението на Самюъл Бекет, а събитието във Варна отбелязва 120-годишнината на писателя.

Официалното откриване ще се състои на 5 февруари 2026 г. от 11:30 ч.

Експозицията ще бъде открита от Н. Пр. Катрин Банън, извънреден и пълномощен посланик на Ирландия в България, и ще бъде отворена за посетители до 20 февруари 2026 година.

Самюъл Бекет (1906–1989) е роден в Дъблин и е един от водещите драматурзи и писатели на 20 век. В театралните си образи, както и в прозата си, Бекет пресъздава с пестеливи средства красотата и вечния лик на човешкото страдание, примесвайки ги с черна комедия и хумор. Словото при връчването на Нобеловата му награда през 1969 г. е изпълнено с възхвала "към творчество, което чрез нови жанрове в литературата и театъра превръща нищетата на съвременния човек в негов апотеоз".

Силно стеснителен и чувствителен човек, той често проявявал доброта и щедрост и към приятели, и към непознати. Макар и духовит и общителен сред близките си, Бекет бил изключително затворен и отказвал да дава интервюта или да рекламира по какъвто и да било начин книгите и пиесите си. Въпреки това, слабото му ъгловато лице с дълбоки бръчки, късо подстригана побеляла коса, дълъг остър нос и орлов поглед се превръща в една от иконите на 20 век.

Самият Бекет признава, че ирландският му произход е оставил дълбок отпечатък върху въображението му. Макар да прекарва по-голямата част от живота си в Париж и да пише както на френски, така и на английски език, той винаги притежавал ирландски паспорт. Езикът и диалозите му носят ирландска интонация и синтаксис, а сред предтечите и влиянията му се открояват Джонатан Суифт, Дж. М. Синг, Уилям Бътлър Ийтс, както и особено приятелят и моделът му за подражание Джеймс Джойс.