България, Румъния и Турция съвместно ще прочистват Черно море от плаващи мини

На 11 януари в Истанбул Турция, Румъния и България ще подпишат споразумение за съвместен план за прочистване от плаващи мини в Черно море, съобщи турският министър на отбраната Яшар Гюлер. Тристранната инициатива засега ще включва само страните участнички.

"Заради войната между Русия и Украйна има мини, поставени в украински и руски пристанища. Понякога те се откъсват от котвите си и заради теченията достигат нашите проливи", отбеляза Гюлер. Затова миночистачи ще патрулират постоянно в района, където свършва морската граница на Румъния“, поясни турският министър на отбраната.

В понеделник Великобритания обяви, че ще предаде два специализирани кораба срещу морски мини на украинския флот. Страната заедно с Норвегия основава нова морска отбранителна коалиция в помощ на Украйна. Турция, Румъния и България като страни-съюзнички в НАТО разговарят от месеци по почистването на морските мини след руската инвазия. Планът беше обсъден от тримата министри на отбраната на среща на Алианса в Брюксел през октомври, а миналия месец и в Анкара.

Турция като посредник работи за подновяване на споразумението за износ на украинско зърно през Черно море, от което Русия се оттегли тази година, но засега няма признаци за напредък.

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.