Български евродепутати искат да отпадне контролът на пристанищата по Дунав

Европейската комисия да се произнесе изрично дали речните граници и пристанища влизат в обхвата на споразумението за частично и поетапно приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство. За това настояват евродепутатите от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев и Андрей Новаков с въпрос до Европейската комисия, след като във всички официални документи на Европейския съюз се говори за „премахване на граничния контрол по вътрешните морски и въздушни граници“.

Писменото запитване до Еврокомисията идва след редица въпроси и сигнали от български превозвачи, които и до днес прекарват часове и денонощия в чакане на опашка за фериботните връзки с Румъния при пунктовете Оряхово - Бекет и Силистра - Кълъраш.

„Бизнесът основателно повдига този въпрос, защото още от Пакет Мобилност насам превозвачите са свикнали да четат европейските правила дума по дума, за да разберат какво точно се иска от тях и да не понасят щети от санкции и глоби. След като години наред тези фирми търпят загуби от чакане по опашки за контрол на ГКПП, е съвсем логично и сега бизнесът да се пита договорката за частично приемане в Шенген обхваща ли всички водни граници – и морските, и речните“, коментира Андрей Новаков. 

„Неведнъж сме показали, че пълноправното членство на България в Шенгенското пространство е сред основните ни приоритети. Сухопътният Шенген остава наша важна цел, затова борбата не свършва с договореното частично приемане, но настояваме то да бъде ясно тълкувано и прилагано“, заяви Емил Радев.

Двамата евродепутати считат, че е логично контролът на речните пристанища да е премахнат в рамките на вече постигнатите договорености за поетапно присъединяване на България в Шенген. В същото време настояват Европейската комисия да се произнесе по този въпрос преди влизането в сила на споразумението на 31 март тази година.

Европа не бива да разчита на външни технологии в сферата на сигурността и суверенитета, защото технологичната зависимост носи стратегически риск. Това заяви от трибуната на Европейския парламент евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Около тази категорична позиция се обединиха членовете на ЕП и представителите на ЕК и Кипърското председателство на Съвета, които взеха участие в дебат за киберсигурността. Във фокуса на обсъждането по време на пленарното заседание в Страсбург бяха предизвикателствата пред ЕС, свързани с все по-усъвършенстваните системи с изкуствен интелект.

В изказването си евродепутатът Емил Радев подчерта, че

киберсигурността вече не се свежда единствено до защита на компютърни системи, а обхваща критични сфери от обществения живот.

"Говорим за това дали ще функционира транспортната ни инфраструктура, дали електропреносните мрежи ще работят, дали ще бъдат защитени болниците ни, дали банките ще издържат на атака, дали демокрацията ще устои на манипулации. Днес с алгоритъм могат да се причинят щети, за които преди бяха необходими армии", отбеляза варненският евродепутат.  

По думите му развитието на изкуствения интелект променя самата природа на заплахите, а новите технологии могат да бъдат използвани както за защита и по-бърза реакция при кризи, така и за злонамерени действия.

"Искаме Европа да бъде едновременно сигурна и конкурентоспособна. Не трябва да избираме между иновации и защита, а да постигнем и двете", категоричен бе Радев.

Той акцентира, че киберсигурността е не само въпрос на технологии, а преди всичко на хора. "Нуждаем се от повече специалисти по киберсигурност и изкуствен интелект, от по-силни партньорства между университетите и индустрията. Нуждаем се от европейски капацитет, който да задава посоката в ключовите високотехнологични области", настоя българският евродепутат, изтъквайки необходимостта от инвестиции в технологичния суверенитет на Европа.