Българските кораби се завърнаха от международното учение SEA SHIELD 2023

Фрегата "Верни" и базов миночистач "Прибой" от състава на българските Военноморски сили се завърнаха на 1 април от участие в националното военноморско учение с международно участие на Военноморските сили на Румъния SEA SHIELD 2023. Целта на учението бе повишаване на нивото на оперативната съвместимост с ВМС на съюзническите страни, усъвършенстване на подготовката и на тактиките, техниките и процедурите при съвместно плаване в съюзнически формат.

Фрегата "Верни" беше включена в състава на тактическа група заедно с фрегата "Регеле Фердинанд" и корвета "Себастиан" от ВМС на Румъния. В първия етап на учението корабите от тази тактическа група участваха в учения по съвместно маневриране, провеждане през предварително протрален канал, тренировки по приемане на гориво на ход и буксировка на повреден кораб, тактическо маневриране и заснемане на формациите. Екипажите проведоха учения по противовъздушна отбрана с използване на реални и симулирани цели, контрол на търговския трафик със запитване и проверка на кораб нарушител, комуникационни, противоподводни учения с използване на имитационни и симулиращи цели, учения по търсене и спасяване. В рамките на вторият етап на учението фрегата „Верни“ участва в осигуряване на отбраната от подводен, надводен и въздушен противник на кораб, превозващ особено ценен товар.

По време на фазата на море базов миночистач "Прибой" участва в противоминна операция по разузнаване за поставени мини в назначен район. Изпълнени бяха упражнения по съвместно маневриране, буксировка на повреден кораб и прехвърляне на леки товари и поща на ход. Корабът участва и в заснемането на силите на море, плаващи във формация, от борда на хеликоптер.

Двама офицери от състава на Флотилия бойни и спомагателни кораби, като част от ръководството на учението, се включиха в процеса по контрол на провеждането, спазването на условията, начина на изпълнение и първоначален разбор на тактическите действия от силите на море, съобщават от пресцентъра на ВМС.

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.