Бюст-паметник на генерал Колев откриха във Варна

Бюст-паметник на пълководеца генерал Иван Колев, по повод 160 години от рождението му, бе открит във Варна от кмета Иван Портних и Артак Казарян, председател на сдружение "Български родолюбци", което е инициатор на събитието. Средствата са осигурени от Община Варна.

Паметникът се намира в градинката на кръстовището между бул. "Цар Освободител" и улицата, която носи името на героя. Автор на творбата е Живко Дончев - носител на наградата "Варна" за тази година. На постамента е издълбан куплет от стихотворението на Иван Вазов „Добруджанската конница“, което възхвалява подвига на мъжете от българската кавалерия.

Не конница — лава

в димящи талази,

в прах, гръмот и слава

летящи витязи!

След официалното откриване паметникът бе осветен от свещеници от Варненската и Великопреславска митрополия. На събитието присъстваха областният управител Андрияна Андреева, командирът на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов, представители на много организации и граждани. Зам.-председателят на "Български родолюбци" Валентин Иванов обясни, че каузата за паметника е била подкрепена от 10 неправителствени организации. Той припомни, че благодарение на генерал Колев по време на Първата световна война са спрени руските и румънски войски и тяхното настъпление към Варна и Бургас. Освен това, на днешния ден трябва да празнува цяла България, тъй като на тази дата преди 83 години Южна Добруджа се връща в пределите на страната ни, каза още Иванов.

Церемонията за откриването на паметника беше организирана от Община Варна, Военноморските сили на България и Варненската и Великопреславска Света митрополия.

С водосвет и благославяне на бойните знамена на военните формирования, дислоцирани във Варна, в морската столица бе отбелязан Денят на храбростта и празника на Българската армия. Да отдадат чест и да се преклонят пред саможертвата и доблестта на българското войнство, пред Катедралния храм "Успение Богородично" се събраха много граждани. 

На площад "Св. Св. Кирил и Методий" бяха построени представителни части от военните формирования, дислоцирани във Варна. Начело бе представителният духов оркестър на Военноморските сили с диригент капитан III ранг Георги Зайранов, следван от представителните блокове на Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" и представителни блокове на различни военни формирования.

Командващ ритуала бе капитан I ранг Калин Караколев.

Строят на представителните части бе приет от заместник-командира на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински.

"Българската армия може би не винаги е била победоносна и не винаги е печелила войни, но може да се гордее с няколко неща. Едно от тях е, че винаги в новата ни история е воювала за справедлива кауза. Българският войник никога не е напускал позорно бойното поле. Българската армия никога не е извършвала в чужди територии неща, от които да се срамуваме. Това е повод за гордост както в миналото, така и за тези, които в момента изпълняват своята служба в армията", отбеляза в речта си пред строя Мусински. 

Представителният духов оркестър изпълни химна на Българската армия "Велик е нашият войник", а свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия отслужиха молебен за здравето на българския воин и благословиха бойните знамена. По време на празника бе припомнено, че бойните ни светини никога не са попадали в плен по време на петте войни след Освобождението - един от най-големите поводи за гордост на Българската армия. Празникът във Варна завърши с преминаване в тържествен марш през площада на представителните блокове. 

Денят на храбростта и празникът на Българската армия са обявени на 9 януари 1880 г. с указ на княз Александър I Батенберг и още от края на 19. век са сред най-почитаните празници в националния календар. Традицията да се прекланяме пред храбростта и себеотрицанието на воините е прекъсната от комунистическото управление, като с постановление на Министерския съвет от 1993 г. датата 6 май – денят на Св. Георги Победоносец, отново е върната като официален празник на армията.