Ценни вещи на революционера Ташко Костов излагат в Музея за нова история на Варна 

Музеят за нова история на Варна ще представи в специална експозиция ценни вещи на революционера Ташко Костов. Изложбата ще бъде официално открита в 10 часа на 16 януари. Експозицията е осъществена благодарение на дарение, направено от наследниците на революционера в началото на 2025 година. Близките на Ташко Костов са предоставили за историческата експозиция сабята на войводата, негови лични вещи, ордени, снимки и автентичен негов портрет, информираха от ръководството на музея. По време на официалното откриване на изложбата, любителите на българската история ще имат възможност да се срещнат и лично с дарителите на музейните експонати. 

Ташко Костов Христов, наричан Салашки, Шерифов или Шерифски е български революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Роден е през 1874 г. в село Върбени или Горно Върбени, Леринско, Егейска Македония (т.е. южна, българска Македония). Присъединява се към ВМОРО и действа като четник при войводата Пандил Шишков, който е и български офицер, член на Битолския окръжен революционен комитет на ВМОРО. През 1912-1913г. по време на Балканската и Междусъюзническата война Ташко Салашки е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. 

Служи в партизанска рота на войводата Никола Лефтеров и в 4-та рота на 10-а Прилепска дружина на Опълчението. Участва и в Първата световна война в Българската армия като действа в Македония и Албания. През 1916 г. заедно с албанския предводител Юсейн бей е ръководител на българо-албански четнически отряд от 460 души доброволци, действащи като разузнавачи и охрана на десния фланг на Българската армия в Албания. През 1917 г. Ташко Салашки е командир на "летящ" партизански разузнавателен отряд в помощ на Планинската българска дивизия. Българското главно командване оценява високо заслугите му по време на войните за национално обединение на България. 

Ташко Салашки е награден с български военен орден "За храброст“ IV степен.

Революционерът умира във Варна през 1975 г., а днес неговата паметна плоча е поставена на сградата на Македонския дом във Варна.

С тържествен военен ритуал и полагане на венци и цветя пред паметната плоча на княз Александър I Батенберг на пл. „Независимост“ във Варна започнаха честванията на 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

На церемонията присъстваха областният управител проф. Андрияна Андреева, председателят на Общинския съвет Христо Димитров, изпълняващият функциите кмет на Варна Павел Попов, началникът на щаба на Военноморските сили кап. I ранг Божидар Иванов, народни представители, районни кметове, представители на политически партии, духовници, дипломати, ветерани, представители на университети, обществени организации и граждани.

Под звуците на представителния духов оркестър на ВМС последва традиционното празнично шествие по бул. „Мария Луиза“, което стигна до паметника на загиналите в Сръбско-българската война.

Там духовници от Варненската и Великопреславска митрополия отслужиха заупокойна молитва в памет на героите, дали живота си за обединението на България. След това церемонията продължи с полагане на венци и цветя с военен ритуал.

Част от празничната програма във Варна по повод Деня на Съединението беше и XIX Областен празник на фолклорното изкуство „Песни на брега“. Той се проведе на сцена “Раковина” в Морската градина с участието на любителски състави и изпълнители от общините на Варненска област. 

Важна част от честванията беше и историческа възстановка на събитията от 1885 година.

На площад „Независимост“ в центъра на града актьори пресъздадоха момента, в който княз Батенберг обявява от Варна за първи път Съединението на Княжество България и Източна Румелия.