Деликатни ситуации от света на възрастните разяснява на децата новата книжка „Татко ме избра“

Отглеждането на дете често поставя родителите в деликатни ситуации, в които трудни разговори от света на големите трябва да бъдат преведени на разбираем и достъпен за детската психика език.

Именно такъв сценарий разглежда новата книга „Татко ме избра“ от обичаната детска писателка и носителка на Националната награда „Константин Константинов“ – Анета Дучева. В нея авторката на „Лунната люлка“ и приказките „Балерината от лунната люлка“ и „Пиано от картон“ обяснява чрез историята на Тишо много проблеми, с които се сблъскват децата на разделени родители.

"Защо мама и татко са разделени? Значи ли това, че не ме обичат? Какво ще стане, ако те си намерят други половинки? А ако им се родят и други деца?"

„Татко ме избра“ ни запознава с малкия Тишо, който ходи на училище, учи си уроците, обича да играе футбол и да прекарва време със своите съученици. Но Тишо е различен. Той е Щърково дете, защото си няма татко, а живее само с майка си. Другите деца често му се присмиват, но в повечето време това не го притеснява, защото Тишо знае, че майка му е най-прекрасният човек на света и никога няма да го изостави. Но когато в живота на майка му се появява Ник – неин приятел от студентските години, с когото тя прекарва все повече време – момчето започва да се тревожи. Какво ако майка му се влюби толкова много в Ник, че в живота ѝ не остане място и за него? Поставен в тази трудна ситуация, Тишо ще трябва да разбере, че човешките сърца могат да поемат неограничено количество любов. И че думата „баща“ може да има много значения.

Написана с много любов, мъдрост и нежност, „Татко ме избра“ е модерна приказка, в чиито главен герой ще се припознаят както малки, така и по-големи деца. Подобно на останалите ѝ истории, и тази приказка от Анета Дучева е подплатена с характерните за стила ѝ нежност и обич, които да вдъхнат увереност не само на малките читатели, но и на техните родители заедно да преминат през трудните моменти. 

Украсено с прелестните илюстрации на художничката Васи Стоянова – Valeia, това издание е лъч надежда за всеки, който има нужда да чуе неговото послание.

Анета Дучева е автор на истории за деца от всички възрасти. Разказани нежно и внимателно, книгите ѝ провокират размисъл и разговор между малки и големи читатели по трудните и сложни теми от живота. Анета Дучева е отличена с Националната награда „Константин Константинов“ за 2014 г. за книгата си „Лунната люлка“, приказките „Балерината от лунната люлка“ и „Пиано от картон“ са включени в читанките. Освен в много училища и библиотеки в България и Германия, книгите ѝ са представяни на Панаира на книгата в Лайпциг, на Международния панаир на детската книга в Болоня, на Националния фестивал на детската книга в Сливен, в Българския културен институт в Берлин.

Васи Стоянова, която твори под псевдонима Valeia, завършва „Книга и печатна графика“ в НХА. Работи над различни проекти, но илюстрациите на детски книги са голямата ѝ любов. Мечтае да отвори резерват за еднорози.

Изложбата "Самюъл Бекет – живот и творчество" гостува във Варна по инициатива на Посолството на Ирландия в България. В отдел "Изкуство" на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" (ул. "Генерал Паренсов" № 3) ще бъдат представени 19 табла с основни моменти от живота и творчеството на литератора и мислител Самюъл Бекет. 

Автор на експозицията е д-р Ронан Макдоналд, директор на Международната фондация "Бекет" към университета в Рийдинг, а преводът на български език е дело на Ина Грозданова, част от екипа на Посолството на Ирландия в България. Редакционен съветник на проекта е професор Деклан Кайбърд от Дъблински университет и колеж. Изложбата е създадена през 2006 г. по повод 100-годишнината от рождението на Самюъл Бекет, а събитието във Варна отбелязва 120-годишнината на писателя.

Официалното откриване ще се състои на 5 февруари 2026 г. от 11:30 ч.

Експозицията ще бъде открита от Н. Пр. Катрин Банън, извънреден и пълномощен посланик на Ирландия в България, и ще бъде отворена за посетители до 20 февруари 2026 година.

Самюъл Бекет (1906–1989) е роден в Дъблин и е един от водещите драматурзи и писатели на 20 век. В театралните си образи, както и в прозата си, Бекет пресъздава с пестеливи средства красотата и вечния лик на човешкото страдание, примесвайки ги с черна комедия и хумор. Словото при връчването на Нобеловата му награда през 1969 г. е изпълнено с възхвала "към творчество, което чрез нови жанрове в литературата и театъра превръща нищетата на съвременния човек в негов апотеоз".

Силно стеснителен и чувствителен човек, той често проявявал доброта и щедрост и към приятели, и към непознати. Макар и духовит и общителен сред близките си, Бекет бил изключително затворен и отказвал да дава интервюта или да рекламира по какъвто и да било начин книгите и пиесите си. Въпреки това, слабото му ъгловато лице с дълбоки бръчки, късо подстригана побеляла коса, дълъг остър нос и орлов поглед се превръща в една от иконите на 20 век.

Самият Бекет признава, че ирландският му произход е оставил дълбок отпечатък върху въображението му. Макар да прекарва по-голямата част от живота си в Париж и да пише както на френски, така и на английски език, той винаги притежавал ирландски паспорт. Езикът и диалозите му носят ирландска интонация и синтаксис, а сред предтечите и влиянията му се открояват Джонатан Суифт, Дж. М. Синг, Уилям Бътлър Ийтс, както и особено приятелят и моделът му за подражание Джеймс Джойс.