Диян Божидаров: "Представяне на книга" – най-голямото унижение на света

В пълния с абсурди и унижения човешки живот има едни особени абсурд и унижение, на културния фронт. Отнасят се до вид събитие, мероприятие, проява. Абсурдът не e единствено в самото случване, а и в тоталното му несъзнаване. Унижението е естетическо – не толкова за участниците (не го схващат), а като наблюдавана картина. Защо го има този унизителен абсурд? Защото.. – прието е да не се счита за унизителен абсурд, задоволява суетата.

Събитието е "Представяне на нова книга".

Какво точно представлява едно "Представяне на нова книга"?. То е: сбирка между автор и хора, които не са чели книгата му, а той разяснява на тях колко хубава е тя; те благоговеят пред книгата, която… не са чели. Накрая гостите се чувстват приятно, одухотворени, културни (без ирония – така се чувстват)… все тъй без да се чели въпросната книга.

Е, не е ли унижение за автора? Всички му харесват непрочетената книга. Радват му се, поздравяват го за…. прекрасната непрочетена книга. Дори автограф му вземат заради нея. А той? – "Много съм добър, да ви кажа, много яко пиша!".

Кое би било неабсурд? Кое би било неунижение? Кое би било истинска култура?! Би било, ако всички тия хора се съберат, поздравяват го и обсъждат развълнувани… книгата, след като я прочетат.

Кое не е така? Всичко е така. А защо никой не се сеща, че е точно така? Не знам. Но си е така.

"Добър ден, опитайте от моя нов салам!", казва месарят. Тази покана към хората не е лицемерна, не е скандална. Месарят никога не е имал претенцията да се грижи за нещо повече от вашите черва срещу пари. Но авторът на книга има. Да си хвали сам сърцето, духа (които се втъкават в една книга) е адски самообидно. Дваж повече – да му я харесват непрочели хора (истински полезни идиоти). В крайна сметка, ако наистина предлагаш култура, духовност, нещо ценно, себе си… – стой на положение – не може да бъдеш месар.

Разбира се, има автори на книги, които нищо никога не влагат от себе си. Те са месари.

Месари или немесари… – няма по-жалка картина от тази, в която автор, чиято единствена цел е да пробута книгата си (винаги това е целта), говори всичко друго, но не и за тази единствена цел – а наоколо му се усмихват. В месарницата нещата са по-честни.

"Ама гладен ли да стоя? Аз нали заради продажбите се правя на маймуна" – опонира авторът – "И как, като не си рекламирам книгата, хората ще узнаят за нея?". Отговорът – ти не разбра ли след толкова опити, че правенето на маймуна не носи пари. А дали хората ще разберат за книгата или не, не зависи от теб. Зависи от непонятни за всички ни логики, явления, случайности. След 200 години хората може да изнамерят книгата ти и да кръстят училище на твое име – това е залогът.

Полският прозаик, поет, журналист и преводач Збигнев Збиковски ще гостува в Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" във Варна по повод повод излизането на романа му "Транспрусия" (изд. "Ерго", 2025) – първата негова книга, преведена на български език. Преводът от полски език е на Лина Василева, а художник на корицата е Петър Станимиров.

Представянето ще е в Основната сграда на библиотеката, на бул. Сливница 34 - на 28 май (сряда) от 18 часа.

"Транспрусия" е вторият роман на Збиковски и през 2013 г. е номиниран за Наградата за литература на ЕС, а през 2023 г. авторът представя и негова сценична адаптация.

Малка лична вселена от трагични исторически обусловености, разбити сърца, различни мирогледи и култури – това е животът в част от територията на Западна Прусия, белязана от поредните съдбоносни промени в държавността между Полша, Русия и Германия. "Транспрусия" разказва за невъзможната любов, забранена от закона по време на нацисткия режим, за баланса между предаността и предателството, отдадеността и користта, страха и жертвоготовността.

В книгата си авторът вплита реални събития в един магически свят, разположен на границата на различни култури и залят от трагизма на ХХ век.

Збигнев Збиковски започва да работи като журналист още като студент и в периода 1978-2002 г. пише за различни издания на полския и емигрантския печат (Западен Берлин). От 2002 до 2012 г. е преподавател във Факултета по журналистика на Варшавския университет. Автор е на 21 книги с проза.