Доходът от работна заплата във Варна е скочил с над 12% за година

През 2022 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство в област Варна е 9 561 лв. и нараства с 18.5% спрямо 2021 година. За последните десет години (2013 - 2022 г.) общият доход средно на лице от домакинство в областта се увеличава 1.9 пъти, съобщават от Териториално статистическо бюро Североизток.

Доходът от работна заплата в област Варна през 2022 г. е 5 697 лв. и се увеличава с 12.2% спрямо 2021 г. и 1.9 пъти в сравнение с 2013 година.

Доходите от пенсии през последната година са 2 566 лева. Те се увеличават с 40.7% спрямо 2021 г. и 2.3 пъти в сравнение с 2013 година.

Доходите от самостоятелна заетост през 2022 г. са 537 лв. и се увеличават с 18.5% спрямо 2021 г. и 2.3 пъти спрямо 2013 година.

Доходът от трудова дейност извън работната заплата през последната година е 97 лв. и намалява 29.2% спрямо 2021 г. и с 19.8% в сравнение с 2013 година.

Доходите от другите социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) през 2022 г. са 96 лева. Те се увеличават с 45.5% спрямо 2021 г. и намаляват с 21.3% спрямо 2013 година.

В структурата на общия доход в област Варна с най-висок относителен дял е работната заплата. През 2022 г. той е 59.6%, което е с 3.3 процентни пункта по-малко в сравнение с 2021 г. и с 0.1 процентни пункта по-малко спрямо 2013 година.

Доходите от всички социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) формират 27.8% от общия доход на домакинствата в област Варна през 2022 година.

От получените социални трансфери с най-висок относителен дял в общия доход на домакинствата са доходите от пенсии - 26.8%, който е с 4.2 процентни пункта повече спрямо 2021 г. и с 3.7 процентни пункта - спрямо 2013 година.

През 2022 г. относителния дял на доходите на домакинствата от самостоятелна заетост в общия доход на домакинствата е 5.6% и остава непроменен в сравнение с 2021 г. и нараства с 0.8 процентни пункта спрямо 2013 година.

Относителният дял на дохода от трудова дейност извън работната заплата е 1 % през 2022 г. и намалява спрямо 2021 г. с 0.7 процентни пункта, а спрямо 2013 г. - с 1.5 процентни пункта.

Много трудно е да се направи анализ имат ли ефект мерките срещу необоснованото повишаване на цените, макар потребителите съвсем основателно да търсят отговор на този въпрос. Това е така, защото ние няма как да разберем какво би било, ако ги нямаше извънредно въведените законови разпоредби, които заради специфичната ситуация около въвеждането на еврото в България да позволяват подобен контрол в условия на пазарна икономика. Това коментира в студиото на Euronews Bulgaria основателят на онлайн платформата "Ние, потребителите" Габриела Руменова. 

Тя подчерта, че решението за удължаване на мерките за контрол върху необоснованото повишаване на цените чрез прехвърлянето им от Закона за въвеждане на еврото в България в Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията е правилно с оглед регистрираните нелоялни практики търговци да използват периода на преминаването от едната към другата валута, за да повишат цените си неоснователно. 

"Освен контролни, трябва да има и комуникационни мерки, чрез които до потребителите да достигат правилните послания. Да не се натоварват със свръхочаквания институциите, защото те няма как да контролират пазара в такъв мащаб. Но основното послание към потребителите трябва да бъде да търсят не най-евтиното, а най-изгодното, което е най-доброто съотношение цена-качество.", обърна внимание експертът и потвърди, че с решението си за покупка от даден търговец или отказ от него клиентите упражняват своя контрол и така ефективно влияят на пазара.  

Тя предупреди, че макар временни, подобни мерки в условията на пазарна икономика крият рискове от друг тип изкривяване на пазара. "Наблюдавали сме маркетингови и икономически подходи за относително запазване на цената – намаляване на количеството в потребителската опаковка, отпадане от рецептите на по-скъпите съставки или замяната им с по-евтини алтернативи. Това също може да увреди икономическите интереси на потребителите", даде примери Руменова. 

По отношение на касовите бележки от Черноморието тя отбеляза, че има широка палитра от заведения и места за настаняване, от които туристите може да избират. Но, за да направят най-добрия за тях избор, Руменова препоръча предварително да се информират за условията и цените. Ресторантьорите и хотелиерите са длъжни да обявяват предварително ценоразписите си, а до 8 август, включително, цените трябва да са и в евро, и в левове. В менютата на заведенията трябва да се посочват не само цените, но и грамажите на порциите. Туристическите обекти с 2 и повече звезди задължително трябва да имат ПОС терминали, припомни още експертът по потребителски права.