Доходът от работна заплата във Варна е скочил с над 12% за година

През 2022 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство в област Варна е 9 561 лв. и нараства с 18.5% спрямо 2021 година. За последните десет години (2013 - 2022 г.) общият доход средно на лице от домакинство в областта се увеличава 1.9 пъти, съобщават от Териториално статистическо бюро Североизток.

Доходът от работна заплата в област Варна през 2022 г. е 5 697 лв. и се увеличава с 12.2% спрямо 2021 г. и 1.9 пъти в сравнение с 2013 година.

Доходите от пенсии през последната година са 2 566 лева. Те се увеличават с 40.7% спрямо 2021 г. и 2.3 пъти в сравнение с 2013 година.

Доходите от самостоятелна заетост през 2022 г. са 537 лв. и се увеличават с 18.5% спрямо 2021 г. и 2.3 пъти спрямо 2013 година.

Доходът от трудова дейност извън работната заплата през последната година е 97 лв. и намалява 29.2% спрямо 2021 г. и с 19.8% в сравнение с 2013 година.

Доходите от другите социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) през 2022 г. са 96 лева. Те се увеличават с 45.5% спрямо 2021 г. и намаляват с 21.3% спрямо 2013 година.

В структурата на общия доход в област Варна с най-висок относителен дял е работната заплата. През 2022 г. той е 59.6%, което е с 3.3 процентни пункта по-малко в сравнение с 2021 г. и с 0.1 процентни пункта по-малко спрямо 2013 година.

Доходите от всички социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) формират 27.8% от общия доход на домакинствата в област Варна през 2022 година.

От получените социални трансфери с най-висок относителен дял в общия доход на домакинствата са доходите от пенсии - 26.8%, който е с 4.2 процентни пункта повече спрямо 2021 г. и с 3.7 процентни пункта - спрямо 2013 година.

През 2022 г. относителния дял на доходите на домакинствата от самостоятелна заетост в общия доход на домакинствата е 5.6% и остава непроменен в сравнение с 2021 г. и нараства с 0.8 процентни пункта спрямо 2013 година.

Относителният дял на дохода от трудова дейност извън работната заплата е 1 % през 2022 г. и намалява спрямо 2021 г. с 0.7 процентни пункта, а спрямо 2013 г. - с 1.5 процентни пункта.

Ако някой иска да направи изгодна покупка от предстоящия в края на ноември "Черен петък", сега е моментът да си набележи конкретните стоки и да следи движението на цените им, а не когато започне кампанията да пазарува просто защото се твърди, че има намаление. Това препоръча в студиото на БНТ основателят на онлайн платформата "Ние, потребителите" Габриела Руменова.

"По закон, за да е истински намалена цената на една стока, тя трябва да е прилагана поне един месец преди кампанията за отстъпки. Това означава, че до седмица-две трябва да се стабилизират цените, от които ще се твърди, че е извършено някакво намаление.", обясни експертът.

Според нея е време да обърнем тенденцията и да купуваме от "Черния петък" дадена стока, защото ни е необходима, а не просто защото е намалена.

Около 400 лв. е средната сума, която пазаруващите от "Черния петък" харчат, посочи Руменова, като се  позова на данни от изследвания.

Хората харчат повече тогава, отколкото по Коледа и Нова година.

"Една от причините за това е, че някои от тях използват тази кампания да осигурят подаръците за празниците в края на годината. Особено при онлайн покупки, защото ако ги оставят за последния момент, не е сигурно дали ще бъдат спазени сроковете за доставка и някой може да остане без подаръци", добави тя.

Потребителите следва да имат предвид, че дори и намалението да е реално, това не гарантира, че дава най-добрата цена за дадена стока. Ценообразуването е свободно и една и съща стока може да се намери в широк ценови диапазон при различни магазини. Така и без намаление може да я открием по-изгодно.

Един и същи търговец не е длъжен да поддържа намаление във всички свои физически и онлайн магазини, а само в тези, за които е обявил отстъпки.

Но трябва да спазва всички правила – да са посочени старата и новата цена, процент на отстъпката и информацията да е вярна, обясни Руменова.

В отговор на въпрос можем ли да предявим рекламация за стока от намаление, Руменова разясни: "Търговецът може да не ни даде своя гаранция, но не може да ни отнеме законовата гаранция, която е до две години. Законодателят е дал този срок, тъй като е предположил, че това е периодът, в който може да се очаква да се прояви някакъв производствен дефект, който е съществувал към момента на продажбата."