Доходът от работна заплата във Варна е скочил с над 12% за година

През 2022 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство в област Варна е 9 561 лв. и нараства с 18.5% спрямо 2021 година. За последните десет години (2013 - 2022 г.) общият доход средно на лице от домакинство в областта се увеличава 1.9 пъти, съобщават от Териториално статистическо бюро Североизток.

Доходът от работна заплата в област Варна през 2022 г. е 5 697 лв. и се увеличава с 12.2% спрямо 2021 г. и 1.9 пъти в сравнение с 2013 година.

Доходите от пенсии през последната година са 2 566 лева. Те се увеличават с 40.7% спрямо 2021 г. и 2.3 пъти в сравнение с 2013 година.

Доходите от самостоятелна заетост през 2022 г. са 537 лв. и се увеличават с 18.5% спрямо 2021 г. и 2.3 пъти спрямо 2013 година.

Доходът от трудова дейност извън работната заплата през последната година е 97 лв. и намалява 29.2% спрямо 2021 г. и с 19.8% в сравнение с 2013 година.

Доходите от другите социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) през 2022 г. са 96 лева. Те се увеличават с 45.5% спрямо 2021 г. и намаляват с 21.3% спрямо 2013 година.

В структурата на общия доход в област Варна с най-висок относителен дял е работната заплата. През 2022 г. той е 59.6%, което е с 3.3 процентни пункта по-малко в сравнение с 2021 г. и с 0.1 процентни пункта по-малко спрямо 2013 година.

Доходите от всички социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) формират 27.8% от общия доход на домакинствата в област Варна през 2022 година.

От получените социални трансфери с най-висок относителен дял в общия доход на домакинствата са доходите от пенсии - 26.8%, който е с 4.2 процентни пункта повече спрямо 2021 г. и с 3.7 процентни пункта - спрямо 2013 година.

През 2022 г. относителния дял на доходите на домакинствата от самостоятелна заетост в общия доход на домакинствата е 5.6% и остава непроменен в сравнение с 2021 г. и нараства с 0.8 процентни пункта спрямо 2013 година.

Относителният дял на дохода от трудова дейност извън работната заплата е 1 % през 2022 г. и намалява спрямо 2021 г. с 0.7 процентни пункта, а спрямо 2013 г. - с 1.5 процентни пункта.

Членството в еврозоната ще даде силен тласък на българската икономика, като я направи по-стабилна, по-прозрачна и предвидима, по-привлекателна за чуждестранни инвеститори. Това увери евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на среща с членове на организацията на ГЕРБ във варненския район "Приморски".

По думите му преминаването към еврото ще улесни ежедневните банкови операции, ще намали разходите по превалутиране, ще подобри условията за бизнес и ще повиши доверието на инвеститорите. Той акцентира, че България е в изгодна позиция, тъй като

ще приеме еврото по фиксирания курс от 1.95583 лв. за 1 евро – предимство, което страни като Италия и Гърция например не са имали при влизането си в еврозоната.

Радев изтъкна още, че опасенията за шоково поскъпване на стоките са неоснователни и опитът на държавите от еврозоната показва, че пазарът бързо се адаптира, а

първоначалните закръгляния на цените се изчистват в рамките на няколко месеца.  

Евродепутатът обърна специално внимание и на допълнителната сигурност, която еврозоната ще гарантира за банковия сектор. "Механизмите за надзор и контрол в еврозоната правят невъзможни сценарии като фалита на КТБ", отбеляза той. Според него представителите на сивата икономика, която все още заема значителен дял в страната ни, са сред най-яростните противници на еврозоната, тъй като с присъединяването ни укриваните пари трябва да излязат "на светло".

Емил Радев подчерта, че е важно България спешно да навакса с информационната кампания за приемане на еврото, тъй като целенасочено се разпространяват много фалшиви новини и не липсват опити да се саботира влизането ни в еврозоната.

"С редовно правителство и ясна посока страната ни се завръща на европейската сцена като предвидим и надежден партньор. Политическата стабилност е условие за нормално управление, но и ключов фактор за изпълнение на финансовите критерии по пътя ни към членството в еврозоната", каза още евродепутатът. Той изрази оптимизъм, че очакваният конвергентен доклад ще даде зелена светлина за приемането на еврото от 1 януари 2026 г.

В отговор на поставените въпроси за наложените от САЩ мита и отражението им върху глобалната търговия Емил Радев заяви, че ЕС има готовност за контрамерки, като припомни, че и при първия мандат на президента Доналд Тръмп Европа е била изправена пред подобни търговски напрежения. Евродепутатът отчете, че вече не липсват сигнали за смекчаване на митническите такси, като даде за пример освобождаването на смартфони, компютри и други електронни устройства от високите тарифи.

В рамките на срещата в "Приморски" бяха дискутирани и мерките за сигурност и за модернизиране на оръжейната индустрия в ЕС, ситуацията на Балканите, възможността магистрала "Черно море" да се реализира като част от стратегически за НАТО транспортен коридор и други теми от националния и европейския дневен ред.