Мобилно меню

Експерт: Съдбата на пациентите с редки болести се подобрява

Повече от 300 милиона души в света са диагностицирани с рядко заболяване
Експерт: Съдбата на пациентите с редки болести се подобрява
515

На 29 февруари, когато световната здравна общественост отбеляза деня на редките болести, специалисти от УМБАЛ „Св. Марина“ и от МУ-Варна обобщиха успехите и постиженията в лечението на деца и възрастни с редки заболявания в България. „Редките болести са във фокуса на световната здравна общественост вече повече от 40 години, а 29 февруари е отбелязан за първи път като Ден на редките болести през 2008 г.“, припомни проф. д-р Виолета Йотова – началник на Първа детска клиника с ДОИЛ в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и Директор на Варненския експертен център по редки ендокринни болести.

Въпреки че все още много от заболяванията нямат нито точна диагноза, нито лечение, според проф. Йотова съдбата на пациентите от целия свят постепенно се подобрява заради организираните и ефективни усилия на лекари, медицински работници, медии, обществени и пациентски организации.

България е сред първите страни в Европа, които изработват и въвеждат Национална програма за редки болести за периода 2009 – 2013 г., припомнят специалистите. У нас са създадени над 20 Експертни центъра за различни редки болести, като 7 от тях са членове на Експертни европейски мрежи от създаването им през 2017 г. Европейската комисия одитира всички 23 мрежи с включените в тях лечебни заведения. Според проф. Йотова това дава възможност не само допълнително да се доближим до съвременните изисквания за здравно обслужване на пациенти с редки болести, но и да покажем реални постижения пред европейските ни партньори. МУ-Варна подкрепя два Експертни центъра в УМБАЛ „Св. Марина". Това са  създаденият през 2015 г. Експертен център по редки анемии и хемофилии и съществуващият от 2016 г. Експертен център по редки ендокринни болести. По данни на лечебното заведение центровете обслужват 172 деца и възрастни с редки анемии и хемофилия, както и 350 пациенти с редки ендокринни заболявания.

И двата центъра са част от европейските референтни мрежи ERN-EuroBloodNet  и Endo-ERN, които дават възможност за бързо виртуално консултиране на пациенти с мултидисциплинарни екипи от европейски специалисти. Това се случва чрез т.нар. Клинична система за управление на пациенти (CPMS). Сред предимствата й са, че семействата на пациентите не са натоварени с излишни разходи за пътувания в чужбина, ускорени са процесите на диагностициране и на адекватно поведение при лечение. До момента чрез експертните центрове във варненската университетска болница са  консултирани общо 12 тежки и сложни пациенти с редки болести. Това са предимно деца и те са получили експертна подкрепа за възможно най-добрите клинични решения.

Специалистите от двата експертни центъра са категорични, че дейността на европейските референтни мрежи е полезна и за младите лекари по педиатрия, които сега са в процес на обучение. Те имат възможност да участват в конферентни връзки, да получат пряк достъп до информация за сложни случаи, да надграждат знания и умения още в началото на професионалния си път. Сериозно постижение за педиатричния екип на УМБАЛ „Св. Марина“ и на МУ-Варна е, че в периода 2023-2027 г. е определен да ръководи Работен пакет „Образование и обучение" в проект за надграждане на мрежата Endo-ERN.

Проф. Йотова обърна внимание също и на съществуващите проблеми и предизвикателствата, пред които са изправени и лекарите, и семействата на деца и възрастни с рядка диагноза в България. Статистиката сочи, че след 2017 г. у нас има много малко новосъздадени експертни центрове. Липсват и нови присъединявания към Референтни мрежи. Според специалистите Европейската комисия е сериозно обезпокоена от  подобни обстоятелства в някои от европейските страни и затова си е поставила за цел в следващите години да се положат усилия за интегриране на грижите за пациенти с редки болести в националните здравни системи.

Това започва да се случва в много страни и е редно България да не изостава, подчертават лекарите. За да не се изгуби постигнатото е наложително в най-близко бъдеще да се актуализира нормативната уредба и да се създаде Програма за подкрепа, финансиране и контрол върху Експертните центрове за редки болести у нас, е мнението на специалистите. Според тях преминаването към обслужване на пациенти с редки болести в центрове не е самоцел. От една страна работата в Експертни центрове за лечение на редки болести изисква много труд, отговорност, организация на лечение до живот за пациентите, въвеждане на нови медикаменти на най-добрата възможна финансова стойност. Нуждата от мултидисциплинарен екип, от координация, организация на работното време, откриване и обучение на заинтересовани специалисти - диетолози, психолози, социални работници, речеви и трудови терапевти и др., са необходими за всеки център.

От друга страна събирането на много малък брой пациентите на едно място, понякога между 3 и 5 души за страна като нашата, изисква отдаденост на лекарите, професионален интерес към заболяването, предварително доказано ниво на компетентност, смелост, вкус към науката, желание за участие в клинични изпитания. От трета страна е важна и работата с пациентите и семействата им в експертните центрове. Те имат думата да изразят собствените си виждания. Паралелно с лечението, работата с хора с редки болести подобрява съдбата им, удължава живота им и повишава  качество му. Пациентите и техните семейства се нуждаят от обмен на актуална информация, за която е необходимо редовното й обновяване. Не е маловажно и участието в пациентски прояви, както и организиране на подобни съвместни инициативи. Всичко посочено изисква време и ресурси.  

Повече от 300 милиона души в света са диагностицирани с рядко заболяване. На 29 февруари Световният ден на редките болести беше отбелязан с над 600 събития в 106 страни по света, в това число и България. 

2024 © Варна е

ДКЦ IV във Варна с нов директор

Три лечебни заведения в морската столица остават без избрано ръководство
ДКЦ IV във Варна с нов директор

Местният парламент във Варна утвърди резултатите от конкурса за избор на управители на общински лечебни заведения. Почти всички ДКЦ и болници, собственост на Община Варна, ще продължат да се управляват от досегашните си ръководители. Единствената промяна е при "ДКЦ IV – Варна", където Радослав Минков поема ръководството.

Д-р Иван Иванов остава начело на ДКЦ I "Света Клементина" – Варна", а д-р Ивелина Василева – на "ДКЦ III – Варна". Проф. Галинка Павлова ще продължи да ръководи ДКЦ V "Света Екатерина" и Румен Димов –  ДКЦ "Чайка".

Поста си начело на Специализираната болница по акушерство и гинекология за активно лечение "Проф. д-р Димитър Стаматов – Варна" запазва проф. Емил Ковачев. Проф. Георги Кобаков ще продължи да ръководи Специализираната болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р Марко А. Марков – Варна", а д-р Христо Кьосев – Медицинския център за рехабилитация и спортна медицина I – Варна.

Три лечебни заведения остават без избрано ръководство. Кандидатите за ДКЦ "Св. Иван Рилски" и Дентален център I не получиха одобрение от Комисията за номиниране и провеждане на конкурсната процедура, поради което и за двете лечебни заведения бяха обявени нови конкурси. За Специализираната болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания не се яви нито един кандидат, което наложи удължаване на срока за подаване на документи.

Общинският съвет одобри и окончателното класиране от конкурса за избор на контрольори в общинските лечебни заведения.

За ДКЦ I "Света Клементина" – Варна е избрана Силвия Иванова. Контрольор на "ДКЦ III – Варна" става Радостин Антонов, а на "ДКЦ 4 – Варна" – Петя Чанева.

Кремена Костова ще осъществява контрола в "ДКЦ V – "Света Екатерина" – Варна", за ДКЦ "Чайка" позицията заема Ивелин Пейчев.

Йорданка Проданова е определена за контрольор на Специализираната болница по акушерство и гинекология "Проф. д-р Димитър Стаматов – Варна", а Димитрина Станева – на "Специализираната болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р Марко Антонов Марков – Варна".

Сред одобрените кандидати са също Николай Петков, който ще отговаря за Дентален център I – Варна, както и Женя Ананиева, избрана за контрольор в Медицинския център за рехабилитация и спортна медицина I – Варна.

2026 © Варна е