Евродепутатът Емил Радев дари книги на варненската библиотека в деня на народните будители

За единадесета поредна година евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ и посланик на библиотеките в Европейския парламент Емил Радев отбеляза Деня на народните будители с дарение от книги за фонда на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна.  

Дарението включва нови издания, някои от които на историческа тематика, други – популярни сред младите хора, както и детски енциклопедии, художествена литература от съвременни български автори, книги за новатори и за навлизането на изкуствения интелект в живота ни. 

„Празникът, който отбелязваме на 1 ноември, е без аналог в Европа. Той е прекрасен знак на почит към пазителите на род и родина, към просветителите, към ярките личности, на които дължим силния български дух. От всички нас зависи да не допуснем Денят на будителите да се отбелязва формално, а да пазим идеалите и ценностите, които са ни завещани“, коментира Емил Радев.

„Във време на безброй предизвикателства е важно да ценим хората, които пробуждат съвременна България. Пожелавам Ви здраве и вдъхновение, за да продължавате да развивате библиотеката като образователен, културен и духовен център, да насърчавате четенето и любовта към книгите“, заяви евродепутатът в обръщението си към екипа на варненската библиотека и нейния директор Радка Калчева. Емил Радев акцентира и върху необходимостта дейците на българската култура да получават по-силна институционална подкрепа, за да имат по-добри условия на работа и достойни възнаграждения. 

Евродепутатът присъства и на откриването на изложбата „Наковалня за сладкодумство. Първите български вестници и списания, издавани извън страната“, организирана съвместно от Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ и археолога Александър Минчев. Неговата колекция от уникални издания на стари вестници и списания бе във фокуса на експозицията, която запознава с усилията на редица издатели, писатели, редактори и журналисти, дали началото на българската преса.

Изложбата "Самюъл Бекет – живот и творчество" гостува във Варна по инициатива на Посолството на Ирландия в България. В отдел "Изкуство" на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" (ул. "Генерал Паренсов" № 3) ще бъдат представени 19 табла с основни моменти от живота и творчеството на литератора и мислител Самюъл Бекет. 

Автор на експозицията е д-р Ронан Макдоналд, директор на Международната фондация "Бекет" към университета в Рийдинг, а преводът на български език е дело на Ина Грозданова, част от екипа на Посолството на Ирландия в България. Редакционен съветник на проекта е професор Деклан Кайбърд от Дъблински университет и колеж. Изложбата е създадена през 2006 г. по повод 100-годишнината от рождението на Самюъл Бекет, а събитието във Варна отбелязва 120-годишнината на писателя.

Официалното откриване ще се състои на 5 февруари 2026 г. от 11:30 ч.

Експозицията ще бъде открита от Н. Пр. Катрин Банън, извънреден и пълномощен посланик на Ирландия в България, и ще бъде отворена за посетители до 20 февруари 2026 година.

Самюъл Бекет (1906–1989) е роден в Дъблин и е един от водещите драматурзи и писатели на 20 век. В театралните си образи, както и в прозата си, Бекет пресъздава с пестеливи средства красотата и вечния лик на човешкото страдание, примесвайки ги с черна комедия и хумор. Словото при връчването на Нобеловата му награда през 1969 г. е изпълнено с възхвала "към творчество, което чрез нови жанрове в литературата и театъра превръща нищетата на съвременния човек в негов апотеоз".

Силно стеснителен и чувствителен човек, той често проявявал доброта и щедрост и към приятели, и към непознати. Макар и духовит и общителен сред близките си, Бекет бил изключително затворен и отказвал да дава интервюта или да рекламира по какъвто и да било начин книгите и пиесите си. Въпреки това, слабото му ъгловато лице с дълбоки бръчки, късо подстригана побеляла коса, дълъг остър нос и орлов поглед се превръща в една от иконите на 20 век.

Самият Бекет признава, че ирландският му произход е оставил дълбок отпечатък върху въображението му. Макар да прекарва по-голямата част от живота си в Париж и да пише както на френски, така и на английски език, той винаги притежавал ирландски паспорт. Езикът и диалозите му носят ирландска интонация и синтаксис, а сред предтечите и влиянията му се открояват Джонатан Суифт, Дж. М. Синг, Уилям Бътлър Ийтс, както и особено приятелят и моделът му за подражание Джеймс Джойс.