Фотоизложба разказва историята на Военноморския музей във Варна

Документалната фотоизложба "Морското наследство на България", посветена на историята на Военноморския музей от основаването му до наши дни, е експонирана на входа на Морската градина във Варна, в пространството до Слънчевия часовник. 

Тази година Музеят отбелязва двоен юбилей – 140 години от създаването на първата музейна сбирка и 100 години от откриването на Морския музей във Варна, което е и поводът за ретроспективната изложба. Тя показва емблематични и вълнуващи епизоди от откриването на експозицията в морската столица, както и моменти, които остават паметни за варненци – превръщането на торпедоносеца "Дръзки" в кораб-музей и поставянето на яхтата "Кор Кароли" във външната експозиция.

Изложбата проследява отделните етапи от живота на Военноморския музей –  съхраняването на реликви, обогатяването и осъвременяването на музейните зали, обособяването на впечатляваща външна експозиция, участието в подводни проучвания и открития, организирането на научни форуми, множество празнични чествания, както и събития, отправени специално към детската публика.

Изложбата може да бъде разгледана до 15 октомври.

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.