ГЕРБ-СДС ще разговаря с всички партии за съставянето на правителство

ГЕРБ-СДС ще покани на разговори за съставяне на кабинет всички партии, но ще преговаря по политики само с тези, които се съгласят да участват в бъдещо управление. Това стана ясно след пресконференция на лидера на партията Бойко Борисов в първия му коментар след изборите на 2 април, отбелязва БНТ.

Лидерът на ГЕРБ потвърди, че ще влезе в 49-ия парламент като депутат и лично ще води преговорите за кабинет.

Борисов изтъкна, че Народното събрание трябва да излъчи редовно правителство, независимо каква е цената за партиите.

Той посочи, че най-стабилно би било управлението на коалиция между големите партии, а естествените партньори на ГЕРБ-СДС са партиите които подкрепят Украйна, активното ни членство в НАТО и присъединяването към Шенген и еврозоната.

"Българските избиратели казаха, че без ГЕРБ не може, но и без ПП-ДБ не може... Нормално е тези, които са счупили държавата, да участват в поправянето на нещата, а не да казват че са им важни местните избори. Общините не могат да работят без редовно правителство. В противен случай, ние ще направим правителство, вината за нестабилността, обаче, ще бъде тяхна", посочи Борисов.

Вратата за преговори за кабинет остава отворена за всички, включително и за "Възраждане", стана ясно още на пресконференцията. От ГЕРБ-СДС нямат против да разгледат предложение за министри дори от страна на президента Румен Радев.

"Редовно, стабилно правителство, в посока Европа и подкрепа на НАТО - ако иска и президентът Радев да участва и мисли, че има министри, които да участват, ще го обсъдим на масата за преговори. Нямам разделителни линии с никого. Добре дошли са и "Възраждане" - с тях ще говорим много сериозно. За тях гласуваха и много висшисти, така че не трябва да се омаловажават. Трябва да работим с всички, които българските граждани са избрали. Тези, които не искат да участват, ще останат в опозиция. На инат няма да се приеме нито бюджет, нито реформи без правителство. И обратно - с правителство ще се приемат всички реформи, така че, когато се събират и говорят, нека имат предвид това", допълни лидерът на ГЕРБ.

Той напомни, че международните партньори се притесняват за нестабилността у нас.

Припомняме, че коалиция ГЕРБ-СДС спечели проведените в неделя парламентарни избори, като получи подкрепата на 26,49% от упражнилите правото си на глас. С близо 2 на сто след тях остана втората сила - ПП-ДБ. Третото място е за "Възраждане", които водят с по-малко от процент разлика пред ДПС. Пета е БСП, "Има такъв народ" също влизат в състава на парламента с 4.11%.

Европа не бива да разчита на външни технологии в сферата на сигурността и суверенитета, защото технологичната зависимост носи стратегически риск. Това заяви от трибуната на Европейския парламент евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Около тази категорична позиция се обединиха членовете на ЕП и представителите на ЕК и Кипърското председателство на Съвета, които взеха участие в дебат за киберсигурността. Във фокуса на обсъждането по време на пленарното заседание в Страсбург бяха предизвикателствата пред ЕС, свързани с все по-усъвършенстваните системи с изкуствен интелект.

В изказването си евродепутатът Емил Радев подчерта, че

киберсигурността вече не се свежда единствено до защита на компютърни системи, а обхваща критични сфери от обществения живот.

"Говорим за това дали ще функционира транспортната ни инфраструктура, дали електропреносните мрежи ще работят, дали ще бъдат защитени болниците ни, дали банките ще издържат на атака, дали демокрацията ще устои на манипулации. Днес с алгоритъм могат да се причинят щети, за които преди бяха необходими армии", отбеляза варненският евродепутат.  

По думите му развитието на изкуствения интелект променя самата природа на заплахите, а новите технологии могат да бъдат използвани както за защита и по-бърза реакция при кризи, така и за злонамерени действия.

"Искаме Европа да бъде едновременно сигурна и конкурентоспособна. Не трябва да избираме между иновации и защита, а да постигнем и двете", категоричен бе Радев.

Той акцентира, че киберсигурността е не само въпрос на технологии, а преди всичко на хора. "Нуждаем се от повече специалисти по киберсигурност и изкуствен интелект, от по-силни партньорства между университетите и индустрията. Нуждаем се от европейски капацитет, който да задава посоката в ключовите високотехнологични области", настоя българският евродепутат, изтъквайки необходимостта от инвестиции в технологичния суверенитет на Европа.