Hаградите "Човек на годината" отличиха български доброволци, помагали на бедстващи в Украйна

Петнадесетите годишни награди „Човек на годината“ бяха връчени на 8 декември 2022 г., в навечерието на Международния ден на правата на човека 10 декември. Те се присъждат от Българския хелзинкски комитет за принос към правата на човека и правозащитността.

Церемонията събра активисти и представители на организации и институции, работили през изминалите 12 месеца за правата на човека, опазване на природата и защита на животните. За първи път в историята на наградите близо една трета от всички допустими номинации бяха свързани с една и съща тема - войната в Украйна.

За поредна година журито на наградите присъди групова голяма награда Човек на годината на доброволците, активистите и организациите в помощ на украинския народ. Ето какво заяви в словото си председателят на журито, който е председател и на Българския хелзинкски комитет - Красимир Кънев:

2022 година премина под знака на едно ужасяващо събитие: войната в Украйна. Агресията на Русия предизвика бежанска вълна и България стана дом за много украинци. За наша чест те бяха посрещнати със съчувствие и подкрепа от българите. Тя се изрази в голям брой доброволчески инициативи, които запълваха огромната липса на държавата.

Подгласната награда за Фондация „Мисия криле“ и Център „Глас в България“ беше връчена за приноса им към правата на иранската общност у нас през изминалата година и системните им усилия за подобряване на правата на търсещите закрила в България.

Бяха връчени и осем приза в специални категории.

Със специален приз „Постоянство и храброст“ беше отличена Сара Перин, за дългогодишната ѝ дейност за равни права на хората от ромската общност у нас.

На инициативата „Номадската класна стая“ журито присъди специален приз „Светлина в тунела“ за усилията им да възпитават у децата равнопоставеност, толерантност и недискриминация.

Специален приз „Вдъхновение“ беше присъден на Любомила Кривошиева и фондация „Дивите животни“, за кампанията ѝ за създаване на болница за диви животни.

Инициативата „Ти броиш“, която обединява платформа за паралелно преброяване на гласовете от изборите, и насърчаване на доброволци за включване като наблюдатели в най-рисковите секции беше отличена с приза „Гражданска доблест“.

И тази година журито беше вдъхновено да присъди специална награда под името „И сам воинът е воин“ на Таня Христова, за кампанията „Кутии на доброто“ за събиране на подаръци за живеещите в бедност деца от с. Градец и приноса ѝ за разрушаване на стереотипите за ромската общност.

Активист на годината през 2022 г. са Ваня Добрева и Антоанета Иванова, отличени за системната им работа в подкрепа на уязвими деца и семейства и осигуряването на достъп до здравна грижа за украински бежанци с хронични заболявания.

За застъпник на годината журито определи инициативата „Дишай Димитровград“, за борбата им за правото да дишат чист въздух.

Журналистическия приз в наградите беше присъден на Георги Тотев и Георги Кожухаров за поредицата им „Записки от Украйна“ публикувана от „Дневник“.

Издателят и активист Манол Пейков получи специална грамота от екипа на БХК за дейността си в подкрепа на Украйна и украинския народ от началото на войната насам. Той беше член на журито и номинацията му не подлежеше на разглеждане.

Визията на наградите тази година беше изработена от илюстраторката от украински произход Вики Книш.

България остава фокусирана върху стратегическото, приобщаващо и регионално балансирано развитие изтъкна министърът на туризма Мирослав Боршош, който се включи в дискусия за нова устойчива стратегия за европейския туризъм. Той настоя за отделен бюджет за развитие на сектора в ЕС, по време на неформалната среща на министрите на туризма, която се проведе в периода 23-24 юни 2025 г. във Варшава, Полша.

Боршош поясни, че България подкрепя изработването на нова, практична и перспективна стратегия за устойчив туризъм на ЕС.

Министърът подчерта, че тя следва да отчита взаимозависимостта на туризма с други сектори – като транспорт, селско стопанство, строителство, здравеопазване и търговия.

"Изказваме благодарност към полското председателство за поставянето на бъдещето на устойчивия туризъм в Европа в центъра на общия ни диалог," заяви министърът и подчерта, че приложението на тази  стратегия следва да бъде съпроводено от целево финансово обезпечаване, за да се гарантира реалното ѝ изпълнение,

насърчаването на зелени инвестиции и развитието на по-слабо познати дестинации.

Специален фокус трябва да се постави върху подкрепа на малките и средни предприятия, които често срещат ресурсни ограничения за внедряването на иновации и екологични решения.

По време на срещата министър Мирослав Боршош очерта и виждането на страната ни за ключовите приоритети, които са фундаментални при изготвянето на тази стратегия. Сред тях е ускоряването на зеления преход чрез насърчаване на практики, които минимизират отрицателното въздействие върху околната среда и допринасят за възстановяването на природните ресурси.

Наблягането на дигиталната трансформация на туризма също е ключов приоритет с фокус върху внедряването на цифрови технологии, които подобряват ефективността, достъпността и туристическото преживяване, без да изместват човешкия фактор.

Друг ключов приоритет е укрепването на социалната устойчивост и териториалното сближаване, за да се гарантира, че развитието на туризма ще допринесе за благосъстоянието на местните общности, за създаването на качествени работни места и намаляване на регионалните неравенства.

В своето изказване министърът на туризма призова за разширяване на статистическите източници чрез използване на онлайн съдържание, мобилни данни, екологични и финансови показатели. Въвеждането на обща европейска методология и интегрирането на информацията от тях в Европейското пространство за данни  са от съществено значение за сравнимостта и прозрачността на анализите в туризма.

По време на втората панелна сесия на срещата беше обърнато специално внимание на необходимостта от преодоляване на дисбаланса в развитието на туризма. В тази връзка министър Мирослав Боршош определи дискусията като навременна относно едно от най-належащите предизвикателства в сектора, а именно небалансираното развитие. Подобно на много държави членки, България е изправена пред две паралелни реалности:

концентриран туристопоток в популярни дестинации и недоразвит потенциал на други.

Справянето с този дисбаланс е от съществено значение за екологичната, социалната и културната устойчивост, подчерта още министърът.

Страната ни ще продължи да инвестира в интегрирани маркетингови комуникации и дигитален storytelling, за да покаже скритите съкровища на България и да разнообрази туристическата си оферта. В основата на този подход стои принципа на ангажирането на общността. Министерството работи в тясно сътрудничество с общините и местната власт, за да съгласува развитието на туризма с местните приоритети.

В позицията на българската страна, изложена от министър Мирослав Боршош по време на срещата, беше подчертана

необходимостта от общоевропейски подход за промотиране на дестинациите в близост до конфликта в Украйна като сигурни, надеждни и гостоприемни.

Министърът поясни още, че неравномерното развитие и предизвикателствата пред сигурността не са пречки, а възможности – за преосмисляне, укрепване на устойчивостта и обединяване на усилията за по-балансиран и отговорен туризъм в Европа.

В заключение министър Мирослав Боршош се обърна към своите европейски колеги с думите: "Тази среща е повече от дискусия – тя е подновен ангажимент за партньорство, координация и трансформация. Заедно предстои да очертаем стратегия в сектор туризъм, която подкрепя нашите общности, зачита околната среда и подготвя нашите икономики за предизвикателствата на утрешния ден."