Hаградите "Човек на годината" отличиха български доброволци, помагали на бедстващи в Украйна

Петнадесетите годишни награди „Човек на годината“ бяха връчени на 8 декември 2022 г., в навечерието на Международния ден на правата на човека 10 декември. Те се присъждат от Българския хелзинкски комитет за принос към правата на човека и правозащитността.

Церемонията събра активисти и представители на организации и институции, работили през изминалите 12 месеца за правата на човека, опазване на природата и защита на животните. За първи път в историята на наградите близо една трета от всички допустими номинации бяха свързани с една и съща тема - войната в Украйна.

За поредна година журито на наградите присъди групова голяма награда Човек на годината на доброволците, активистите и организациите в помощ на украинския народ. Ето какво заяви в словото си председателят на журито, който е председател и на Българския хелзинкски комитет - Красимир Кънев:

2022 година премина под знака на едно ужасяващо събитие: войната в Украйна. Агресията на Русия предизвика бежанска вълна и България стана дом за много украинци. За наша чест те бяха посрещнати със съчувствие и подкрепа от българите. Тя се изрази в голям брой доброволчески инициативи, които запълваха огромната липса на държавата.

Подгласната награда за Фондация „Мисия криле“ и Център „Глас в България“ беше връчена за приноса им към правата на иранската общност у нас през изминалата година и системните им усилия за подобряване на правата на търсещите закрила в България.

Бяха връчени и осем приза в специални категории.

Със специален приз „Постоянство и храброст“ беше отличена Сара Перин, за дългогодишната ѝ дейност за равни права на хората от ромската общност у нас.

На инициативата „Номадската класна стая“ журито присъди специален приз „Светлина в тунела“ за усилията им да възпитават у децата равнопоставеност, толерантност и недискриминация.

Специален приз „Вдъхновение“ беше присъден на Любомила Кривошиева и фондация „Дивите животни“, за кампанията ѝ за създаване на болница за диви животни.

Инициативата „Ти броиш“, която обединява платформа за паралелно преброяване на гласовете от изборите, и насърчаване на доброволци за включване като наблюдатели в най-рисковите секции беше отличена с приза „Гражданска доблест“.

И тази година журито беше вдъхновено да присъди специална награда под името „И сам воинът е воин“ на Таня Христова, за кампанията „Кутии на доброто“ за събиране на подаръци за живеещите в бедност деца от с. Градец и приноса ѝ за разрушаване на стереотипите за ромската общност.

Активист на годината през 2022 г. са Ваня Добрева и Антоанета Иванова, отличени за системната им работа в подкрепа на уязвими деца и семейства и осигуряването на достъп до здравна грижа за украински бежанци с хронични заболявания.

За застъпник на годината журито определи инициативата „Дишай Димитровград“, за борбата им за правото да дишат чист въздух.

Журналистическия приз в наградите беше присъден на Георги Тотев и Георги Кожухаров за поредицата им „Записки от Украйна“ публикувана от „Дневник“.

Издателят и активист Манол Пейков получи специална грамота от екипа на БХК за дейността си в подкрепа на Украйна и украинския народ от началото на войната насам. Той беше член на журито и номинацията му не подлежеше на разглеждане.

Визията на наградите тази година беше изработена от илюстраторката от украински произход Вики Книш.

Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев настоя за безкомпромисно прилагане на Пакта за миграцията и убежището и за ефективно връщане на нелегалните мигранти.

„Който няма право да остане, трябва да бъде върнат незабавно! Очакваме новият Регламент за връщанията да работи без изключения, защото компромисите са за сметка на сигурността на европейските граждани“, категоричен бе Радев. Той взе участие в дебатите за контрола върху миграцията, които се проведоха по искане на ЕНП в рамките на настоящата сесия на Европейския парламент в Страсбург.

„Или Европа контролира миграцията, или миграцията контролира Европа. Среден път няма! Твърде дълго гледахме как системата се заобикаля, как правилата се неглижират и как доверието на гражданите се топи. България рано прозря опасността, но други държави я подцениха и сега берем плодовете – рискове за сигурността и разклатена социална стабилност в редица страни от ЕС“, заяви Радев, който е зам.-председател на правната комисия в ЕП.

Той цитира данни на Фронтекс, според които незаконните преминавания на европейските граници са намалели с 26% през миналата година. „Това е най-ниското ниво от четири години насам, но не бива да се възприема като сигнал за отпускане, а като повод за още по-решителни мерки“, категоричен бе българският евродепутат.

По думите му ЕНП е за Европа, която пази границите си и се справя с нелегалната миграция, а 2026 г. ще бъде решаваща. „Пактът за миграцията и убежището влиза в сила само след няколко месеца и няма място за колебания“, изтъкна Емил Радев от трибуната на Европейския парламент. Той обърна специално внимание на визовата политика, която определи като стратегически инструмент за защита на границите и управление на миграцията. „Сътрудничеството с трети държави трябва да носи реални резултати, а не да се свежда до декларации“, акцентира още Радев, визирайки възможността за отмяна на търговски и визови облекчения при отказ на страните по произход да приемат обратно мигранти.

В заключение евродепутатът се обяви за справедлива, но твърда миграционна политика. „Това не ни прави по-малко солидарни, а по-отговорни в защитата на европейските граждани“, мотивира се Емил Радев.