Hаградите "Човек на годината" отличиха български доброволци, помагали на бедстващи в Украйна

Петнадесетите годишни награди „Човек на годината“ бяха връчени на 8 декември 2022 г., в навечерието на Международния ден на правата на човека 10 декември. Те се присъждат от Българския хелзинкски комитет за принос към правата на човека и правозащитността.

Церемонията събра активисти и представители на организации и институции, работили през изминалите 12 месеца за правата на човека, опазване на природата и защита на животните. За първи път в историята на наградите близо една трета от всички допустими номинации бяха свързани с една и съща тема - войната в Украйна.

За поредна година журито на наградите присъди групова голяма награда Човек на годината на доброволците, активистите и организациите в помощ на украинския народ. Ето какво заяви в словото си председателят на журито, който е председател и на Българския хелзинкски комитет - Красимир Кънев:

2022 година премина под знака на едно ужасяващо събитие: войната в Украйна. Агресията на Русия предизвика бежанска вълна и България стана дом за много украинци. За наша чест те бяха посрещнати със съчувствие и подкрепа от българите. Тя се изрази в голям брой доброволчески инициативи, които запълваха огромната липса на държавата.

Подгласната награда за Фондация „Мисия криле“ и Център „Глас в България“ беше връчена за приноса им към правата на иранската общност у нас през изминалата година и системните им усилия за подобряване на правата на търсещите закрила в България.

Бяха връчени и осем приза в специални категории.

Със специален приз „Постоянство и храброст“ беше отличена Сара Перин, за дългогодишната ѝ дейност за равни права на хората от ромската общност у нас.

На инициативата „Номадската класна стая“ журито присъди специален приз „Светлина в тунела“ за усилията им да възпитават у децата равнопоставеност, толерантност и недискриминация.

Специален приз „Вдъхновение“ беше присъден на Любомила Кривошиева и фондация „Дивите животни“, за кампанията ѝ за създаване на болница за диви животни.

Инициативата „Ти броиш“, която обединява платформа за паралелно преброяване на гласовете от изборите, и насърчаване на доброволци за включване като наблюдатели в най-рисковите секции беше отличена с приза „Гражданска доблест“.

И тази година журито беше вдъхновено да присъди специална награда под името „И сам воинът е воин“ на Таня Христова, за кампанията „Кутии на доброто“ за събиране на подаръци за живеещите в бедност деца от с. Градец и приноса ѝ за разрушаване на стереотипите за ромската общност.

Активист на годината през 2022 г. са Ваня Добрева и Антоанета Иванова, отличени за системната им работа в подкрепа на уязвими деца и семейства и осигуряването на достъп до здравна грижа за украински бежанци с хронични заболявания.

За застъпник на годината журито определи инициативата „Дишай Димитровград“, за борбата им за правото да дишат чист въздух.

Журналистическия приз в наградите беше присъден на Георги Тотев и Георги Кожухаров за поредицата им „Записки от Украйна“ публикувана от „Дневник“.

Издателят и активист Манол Пейков получи специална грамота от екипа на БХК за дейността си в подкрепа на Украйна и украинския народ от началото на войната насам. Той беше член на журито и номинацията му не подлежеше на разглеждане.

Визията на наградите тази година беше изработена от илюстраторката от украински произход Вики Книш.

Членството в еврозоната ще даде силен тласък на българската икономика, като я направи по-стабилна, по-прозрачна и предвидима, по-привлекателна за чуждестранни инвеститори. Това увери евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на среща с членове на организацията на ГЕРБ във варненския район "Приморски".

По думите му преминаването към еврото ще улесни ежедневните банкови операции, ще намали разходите по превалутиране, ще подобри условията за бизнес и ще повиши доверието на инвеститорите. Той акцентира, че България е в изгодна позиция, тъй като

ще приеме еврото по фиксирания курс от 1.95583 лв. за 1 евро – предимство, което страни като Италия и Гърция например не са имали при влизането си в еврозоната.

Радев изтъкна още, че опасенията за шоково поскъпване на стоките са неоснователни и опитът на държавите от еврозоната показва, че пазарът бързо се адаптира, а

първоначалните закръгляния на цените се изчистват в рамките на няколко месеца.  

Евродепутатът обърна специално внимание и на допълнителната сигурност, която еврозоната ще гарантира за банковия сектор. "Механизмите за надзор и контрол в еврозоната правят невъзможни сценарии като фалита на КТБ", отбеляза той. Според него представителите на сивата икономика, която все още заема значителен дял в страната ни, са сред най-яростните противници на еврозоната, тъй като с присъединяването ни укриваните пари трябва да излязат "на светло".

Емил Радев подчерта, че е важно България спешно да навакса с информационната кампания за приемане на еврото, тъй като целенасочено се разпространяват много фалшиви новини и не липсват опити да се саботира влизането ни в еврозоната.

"С редовно правителство и ясна посока страната ни се завръща на европейската сцена като предвидим и надежден партньор. Политическата стабилност е условие за нормално управление, но и ключов фактор за изпълнение на финансовите критерии по пътя ни към членството в еврозоната", каза още евродепутатът. Той изрази оптимизъм, че очакваният конвергентен доклад ще даде зелена светлина за приемането на еврото от 1 януари 2026 г.

В отговор на поставените въпроси за наложените от САЩ мита и отражението им върху глобалната търговия Емил Радев заяви, че ЕС има готовност за контрамерки, като припомни, че и при първия мандат на президента Доналд Тръмп Европа е била изправена пред подобни търговски напрежения. Евродепутатът отчете, че вече не липсват сигнали за смекчаване на митническите такси, като даде за пример освобождаването на смартфони, компютри и други електронни устройства от високите тарифи.

В рамките на срещата в "Приморски" бяха дискутирани и мерките за сигурност и за модернизиране на оръжейната индустрия в ЕС, ситуацията на Балканите, възможността магистрала "Черно море" да се реализира като част от стратегически за НАТО транспортен коридор и други теми от националния и европейския дневен ред.