Hаградите "Човек на годината" отличиха български доброволци, помагали на бедстващи в Украйна

Петнадесетите годишни награди „Човек на годината“ бяха връчени на 8 декември 2022 г., в навечерието на Международния ден на правата на човека 10 декември. Те се присъждат от Българския хелзинкски комитет за принос към правата на човека и правозащитността.

Церемонията събра активисти и представители на организации и институции, работили през изминалите 12 месеца за правата на човека, опазване на природата и защита на животните. За първи път в историята на наградите близо една трета от всички допустими номинации бяха свързани с една и съща тема - войната в Украйна.

За поредна година журито на наградите присъди групова голяма награда Човек на годината на доброволците, активистите и организациите в помощ на украинския народ. Ето какво заяви в словото си председателят на журито, който е председател и на Българския хелзинкски комитет - Красимир Кънев:

2022 година премина под знака на едно ужасяващо събитие: войната в Украйна. Агресията на Русия предизвика бежанска вълна и България стана дом за много украинци. За наша чест те бяха посрещнати със съчувствие и подкрепа от българите. Тя се изрази в голям брой доброволчески инициативи, които запълваха огромната липса на държавата.

Подгласната награда за Фондация „Мисия криле“ и Център „Глас в България“ беше връчена за приноса им към правата на иранската общност у нас през изминалата година и системните им усилия за подобряване на правата на търсещите закрила в България.

Бяха връчени и осем приза в специални категории.

Със специален приз „Постоянство и храброст“ беше отличена Сара Перин, за дългогодишната ѝ дейност за равни права на хората от ромската общност у нас.

На инициативата „Номадската класна стая“ журито присъди специален приз „Светлина в тунела“ за усилията им да възпитават у децата равнопоставеност, толерантност и недискриминация.

Специален приз „Вдъхновение“ беше присъден на Любомила Кривошиева и фондация „Дивите животни“, за кампанията ѝ за създаване на болница за диви животни.

Инициативата „Ти броиш“, която обединява платформа за паралелно преброяване на гласовете от изборите, и насърчаване на доброволци за включване като наблюдатели в най-рисковите секции беше отличена с приза „Гражданска доблест“.

И тази година журито беше вдъхновено да присъди специална награда под името „И сам воинът е воин“ на Таня Христова, за кампанията „Кутии на доброто“ за събиране на подаръци за живеещите в бедност деца от с. Градец и приноса ѝ за разрушаване на стереотипите за ромската общност.

Активист на годината през 2022 г. са Ваня Добрева и Антоанета Иванова, отличени за системната им работа в подкрепа на уязвими деца и семейства и осигуряването на достъп до здравна грижа за украински бежанци с хронични заболявания.

За застъпник на годината журито определи инициативата „Дишай Димитровград“, за борбата им за правото да дишат чист въздух.

Журналистическия приз в наградите беше присъден на Георги Тотев и Георги Кожухаров за поредицата им „Записки от Украйна“ публикувана от „Дневник“.

Издателят и активист Манол Пейков получи специална грамота от екипа на БХК за дейността си в подкрепа на Украйна и украинския народ от началото на войната насам. Той беше член на журито и номинацията му не подлежеше на разглеждане.

Визията на наградите тази година беше изработена от илюстраторката от украински произход Вики Книш.

Икономическият и социален съвет изразява безпокойство от продължаващия дисбаланс на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа. Това се посочва в Резолюция на ИСС относно необходимост от механизъм за преодоляване на дисбаланса на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа, която Съветът прие на пленарна сесия.

ИСС работи последователно в подкрепа на индустрията и домакинствата в България, анализирайки процесите на либерализация, системна и пазарна интеграция, в които страната ни участва, като изготви и прие редица актове.

Една от целите на изграждането на единен пазар на електроенергия в Европа е ограничаването на ценовите различия. Въпреки усилията за постигане на тази цел, все още виждаме значителни разлики в цените на регионално ниво, се посочва в акта на консултативния орган.

Сред мерките, които ИСС предлага, са българското правителство да въведе постоянно действащ механизъм за компенсация от свръхвисоки цени и да преоцени плановете за либерализация на пазара на електрическа енергия за домакинствата, както и да бъдат въведени национални мерки за пазар с дългосрочни продукти, в който ефективно да участват местните производители и местните потребители на електрическа енергия.

Високият дял на енергийно уязвими домакинства у нас добавя допълнителна тежест върху възможностите на националната икономика да ги компенсира в условията на продължаващи периоди със свръхвисоки цени на електрическата енергия. През 2023 г. средният дял на домакинствата в невъзможност да поддържат нормална температура в дома в Европа е 10.6%, докато в България същата година този дял е 20.7%.

У нас домакинствата имат значително по-ниско крайно енергийно потребление на човек.

Въпреки това делът на разходите за жилище, енергия и горива от разполагаемия доход продължава да е висок - приблизително 15%, докато в ЕС е под 10% по данни от 2022 г. Това са коренните причини, поради които България не може да приложи в пълен размер реформите на пазара на електрическа енергия чрез извеждане на домакинствата на свободен пазар, като ценовите дисбаланси на пазарите на едро допълнително затрудняват този процес.

Индустриалните предприятия в България въвеждат последователно най-добрите практики за енергийна ефективност и се възползват от възможностите за производство на електрическа енергия от ВЕИ за собствени нужди. Тези мерки обаче не са достатъчни за противопоставяне на свръхвисоките цени поради специфичната структура на икономика с висок дял на индустриалните сектори и нуждата от съпътстващи инвестиции за технологично обновяване. ИСС подчертава, че е особено важно да се отчита цялостната структура на БВП в България, в т.ч. характерните за българската икономика сектори от леката промишленост и услугите, при които влиянието на свръхвисоките цени на електрическата енергия също има значителен негативен отпечатък. Категоричен е изводът, че ценовите шокове на електроенергията пряко засягат предприятията и заетите в тях, имат силно отражение върху  трудовата заетост в България и това аргументира необходимостта от подкрепа на небитовите потребители на електроенергия за преодоляване на последствията от волатилните енергийни пазари.

Съществува дефицит на ефективна подкрепа за работещите родители и достатъчна инфраструктура (например детски ясли), което усложнява съчетаването на служебни и лични ангажименти.

ИСС смята, че е необходим мултидисциплинарен подход, включващ индивидуални стратегии, инициативи на работното място, корпоративна социална отговорност, съдействие от неправителствени организации, социалните партньори и мерки на държавни органи. Сред препоръките на Съвета са засилване на контрола, въвеждане на по-строги санкции за неспазване на установените норми, редовни проверки, финансови и регулаторни стимули за създаване на гъвкави модели на труд, които да отговарят на нуждите на семействата и други.