Hаградите "Човек на годината" отличиха български доброволци, помагали на бедстващи в Украйна

Петнадесетите годишни награди „Човек на годината“ бяха връчени на 8 декември 2022 г., в навечерието на Международния ден на правата на човека 10 декември. Те се присъждат от Българския хелзинкски комитет за принос към правата на човека и правозащитността.

Церемонията събра активисти и представители на организации и институции, работили през изминалите 12 месеца за правата на човека, опазване на природата и защита на животните. За първи път в историята на наградите близо една трета от всички допустими номинации бяха свързани с една и съща тема - войната в Украйна.

За поредна година журито на наградите присъди групова голяма награда Човек на годината на доброволците, активистите и организациите в помощ на украинския народ. Ето какво заяви в словото си председателят на журито, който е председател и на Българския хелзинкски комитет - Красимир Кънев:

2022 година премина под знака на едно ужасяващо събитие: войната в Украйна. Агресията на Русия предизвика бежанска вълна и България стана дом за много украинци. За наша чест те бяха посрещнати със съчувствие и подкрепа от българите. Тя се изрази в голям брой доброволчески инициативи, които запълваха огромната липса на държавата.

Подгласната награда за Фондация „Мисия криле“ и Център „Глас в България“ беше връчена за приноса им към правата на иранската общност у нас през изминалата година и системните им усилия за подобряване на правата на търсещите закрила в България.

Бяха връчени и осем приза в специални категории.

Със специален приз „Постоянство и храброст“ беше отличена Сара Перин, за дългогодишната ѝ дейност за равни права на хората от ромската общност у нас.

На инициативата „Номадската класна стая“ журито присъди специален приз „Светлина в тунела“ за усилията им да възпитават у децата равнопоставеност, толерантност и недискриминация.

Специален приз „Вдъхновение“ беше присъден на Любомила Кривошиева и фондация „Дивите животни“, за кампанията ѝ за създаване на болница за диви животни.

Инициативата „Ти броиш“, която обединява платформа за паралелно преброяване на гласовете от изборите, и насърчаване на доброволци за включване като наблюдатели в най-рисковите секции беше отличена с приза „Гражданска доблест“.

И тази година журито беше вдъхновено да присъди специална награда под името „И сам воинът е воин“ на Таня Христова, за кампанията „Кутии на доброто“ за събиране на подаръци за живеещите в бедност деца от с. Градец и приноса ѝ за разрушаване на стереотипите за ромската общност.

Активист на годината през 2022 г. са Ваня Добрева и Антоанета Иванова, отличени за системната им работа в подкрепа на уязвими деца и семейства и осигуряването на достъп до здравна грижа за украински бежанци с хронични заболявания.

За застъпник на годината журито определи инициативата „Дишай Димитровград“, за борбата им за правото да дишат чист въздух.

Журналистическия приз в наградите беше присъден на Георги Тотев и Георги Кожухаров за поредицата им „Записки от Украйна“ публикувана от „Дневник“.

Издателят и активист Манол Пейков получи специална грамота от екипа на БХК за дейността си в подкрепа на Украйна и украинския народ от началото на войната насам. Той беше член на журито и номинацията му не подлежеше на разглеждане.

Визията на наградите тази година беше изработена от илюстраторката от украински произход Вики Книш.

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа.