Хибридният модел на работа повишава възможностите за жените, сочи проучване

Широкото разпространение на хибридния модел на работа отвори вратата за жени от малцинствен произход да кандидатстват за ръководни позиции в своите компании, според нов доклад, публикуван в навечерието на Международния ден на жената. 

Докладът от 2024 г. "Ускоряване на равенството: Жените на хибридното работно място", базиран на изследване сред повече от 1000 хибридни служителки, установи, че гъвкавостта на хибридната работа е позволила на повече от половината от тях (53%) да търсят повишения или да кандидатстват за по-високи позиции, което е окуражителен ход за напредък на равенството, като процентът при жените от малцинствен произход нараства до повече от три на всеки пет (61%). За почти три четвърти (73%) от жените в малцинствените групи хибридната работа е открила нови възможности, които иначе не биха имали.

Докладът "Ускоряване на равенството", поръчан от IWG, разкрива, че хибридната работа предоставя нови професионални възможности за жените.

Две трети (67%) отбелязват, че хибридната работа, която подкрепя редица от целите на ООН за устойчиво развитие, включително напредъка на равенството между половете и здравеопазването, дискриминацията и икономическия растеж, е помогнала за изравняване на условията за кариерно развитие, докато 70% смятат, че хибридната работа е направила работата им по-приобщаваща. Данните обхващат жени, които са част от поне една малцинствена група, включително тези, които се идентифицират като LGBTQIA+, хора с увреждания или идващи от етнически малцинствен произход.

Девет от 10 (86%) от жените с двигателни увреждания (78%) споделят, че хибридният модел на работа им е предоставил повече възможности за офисни длъжности, докато 61% са съгласни, че е направил работата им по-приобщаваща.

За преобладаващото мнозинство от жени (89%) хибридната работа също е спомогнала за постигането на по-добър баланс между служебни отговорности и семейни ангажименти, благодарение на това, че хибридната работа ускорява създаването на повече 15-минутни градове, което им позволява да работят по-близо до дома. Жените спестяват ценно време при дългите си пътувания до работното място и в резултат на това над една трета (38%) казват, че хибридната работа им е дала повече време да развиват личните си интереси извън кариерата.

В резултат на това докладът показва, че все по-голям брой жени вземат важни кариерни решения - като смяна на работа или индустрия - мотивирани от хибридните работни възможности и по-добрия баланс между професионалния и личен живот, които те предлагат.

В стремежа си към гъвкави условия на работа, много жени сменят секторите като цяло, като две от всеки пет (43%) споделят, че хибридната работа им е позволила да се преместят в нова индустрия. Жените от малцинствените групи съобщават, че това кариерно израстване се дължи на хибридната работа, която им позволява да бъдат по-продуктивни и ефективни (44%), като им помага да научат повече за други роли в тяхната компания (49%) и повишава тяхната видимост пред висшето ръководство (32%).

От жените, които са споделили, че страдат от психично заболяване, три от 10 (27%) са имали подобрение на психичното здраве в резултат на работа по хибриден модел, като 70% са съгласни, че в резултат от хибридната работа, траекторията им на кариерно израстване се е повлияла положително. 

Допълнителните предимства включват спестени разходи за пътуване до работното място (38%) и повишена производителност (24%), като 7% дори споделят, че хибридната работа им е позволила да си вземат домашен любимец.

Предишно проучване на IWG идентифицира хибридната работа като решаваща стратегия за лидерите в човешките ресурси за привличане и задържане на таланти. Това е особено важно за служителите, като 40% посочват, че липсата на хибридна работна гъвкавост е била решаващ фактор за напускане на предишната им работа. Това е подкрепено от академично изследване на професор Блум, професор по икономика в Станфорд и световно известен експерт по хибридна работа, който казва, че компаниите, които предлагат този вид гъвкавост, могат да очакват процентът на напускане да намалее с до 35%.

Да бъдеш независим, да поемаш отговорност, да имаш успешна кариера – това са ценностите на младите хора между 15 и 29 години, които живеят, учат и работят на територията на Община Варна. Здравословното хранене, получаването на висше образование, сключването на брак и родителството също са сред приоритетите им и всички те са свързани с индивидуалистичните нагласи и личното благоденствие. Много назад в ценностната система са ангажираността в обществения живот и активната политическа позиция. 

Тези изводи налагат данните от проведено по поръчка на Община Варна проучване за нагласите на младите хора в града. Зад него стои екипът на фондация "Силогия", който извърши серия от дейности на терен с цел установяване на особеностите, нуждите и проблемите на младежите на територията на Община Варна.

Изследването обхваща ключови теми като образование, заетост, културен живот, спорт, дигитални умения, социално включване и бъдещи перспективи за развитие, като целта е да се установят нагласите и да се подобрят условията за тяхното развитие.

Изследването е проведено в периода 30 април - 23 юли 2025 г., като са използвани разнообразни изследователски инструменти. Редом с класически методи като анкетно проучване, интервюта и фокусни групи то залага във висока степен и на качествени методи, които активно да въвлекат младите хора в ролята на интерпретатори на събраните данни, да формулират хипотези и препоръки. Постигната е представителност в изводите, като се очаква те да послужат в бъдещата работа на местната власт. 

Отчетен беше икономическият натиск върху младите хора – всеки четвърти студент работи на пълен работен ден, дори 8% от гимназистите вече са в пазара на труда.

Налага се да работят, докато учат, но считат заплатите за ниски, а цените за високи. Естественият стремеж към икономическа независимост и достоен живот, установени и в проведеното изследване, налага и една от ключовите препоръки – за по-адекватни трудови условия, за насърчаване на диалога между местната власт, работодателските организации, младежките организации (студентски съвети), синдикатите; категорични действия на Инспекция по труда и други помощни институции за контрол над условията на трудещите се млади хора във Варна; повишаване на трудовата им култура (обучения по защита на трудови права, сключване на КТД и др.). 

Много от младежите изграждат силна връзка с Варна и отчитат големия ѝ потенциал – културен, икономически и не на последно място като община, която може да предоставя желаните от тях благоприятни условия за живот и развитие. Същевременно тези нагласи касаят по-скоро бъдещето, отколкото настоящето им, а оптимистичните възгледи са обвързани с разгръщането на ключови фактори, сред които като най-значими изпъкват прозрачното и демократично управление, условията на труд и възможностите за заетост, развитието на градската среда, пътно-транспортна инфраструктура, зелените площи и замърсяването.