Хлябът няма да поскъпва, успокояват производители

На този етап няма опасност за поскъпване на хляба в България, защото има достатъчно зърно от новата и от миналогодишната реколта, успокои председателят на Българския фермерски съюз Георги Стоянов. Според него засега в България не се наблюдава поскъпване на зърното. Освен това цената на електричеството се нормализира и ги няма високите стойности от миналата година.

На международния пазар при пшеницата за доставка след средата на септември 2023 г. се наблюдават сравнително ниски цени – от 229 евро/тон до 250 евро/тон. При царевицата за доставка през август 2023 г. цената стартира от 226 евро/тон. В края на месеца достига 248 евро/тон, като увеличението на котировките е с 22 пункта. Средната фючърсна цена за месец август е 239 евро/тон.

Ситуацията в Черно море остава напрегната заради проблемите с износа на украинско зърно. За да защитят търговските си пътища, украинците разчитат все повече на експорта през Румъния, към пристанището на Констанца, обясни Георги Стоянов.

Руската блокада на Черно море позволява на Украйна да използва само транспорт по Дунав. Преди Русия да се оттегли от сделката за така наречения Черноморски зърнен коридор, дунавските пристанища отговаряха за около една четвърт от износа на зърно от Украйна. Зърното се товари на шлепове, които по-късно преминават през териториалните води на Румъния до пристанище Констанца.

Износът на зърно на Украйна е нараснал до 2,56 милиона метрични тона досега през сезон 2023/2024 г. (юли-юни) спрямо 2 милиона тона по същото време на сезон миналата година, показват данни на Министерството на земеделието на Украйна. Общият обем на износа на зърно, включително този сезон, обхваща 1,27 милиона тона царевица, 977 000 тона пшеница и 329 000 тона ечемик. В сравнение, към 6 август 2022 г. са били изнесени 1,3 милиона тона царевица, 467 000 тона пшеница и 180 000 тона ечемик, показват данните. Износът за целия сезон 2022/23 беше почти 49 милиона тона, надхвърляйки 48,4-те милиона тона, изнесени през предходния сезон. Украйна е основен производител и износител на зърно и производството ѝ спадна до около 53 милиона тона чисто тегло през календарната 2022 г., от рекордните 86 милиона тона през 2021 г. Министерството посочи, че реколтата може да падне до около 46 милиона тона зърно през 2023 г.

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.