Мобилно меню

Изследват проби от морската вода край нос Калиакра, Шабла и Дуранкулак

Ще се проверява за наличие на тежки метали, нефтопродукти, радиоактивни вещества и пестициди, ще се отчита солеността и кислорода във водата
Изследват проби от морската вода край нос Калиакра, Шабла и Дуранкулак

Инспектори от Басейновата дирекция във Варна днес взеха проби от морската вода от три нови пункта, близо до брега - залива Болата край нос Калиакра, Шабла и Дуранкулак. Ще бъдат анализирани химичните показатели на водата, информира БНТ.

Извънредното изследване се налага заради взривената язовирна стена на "Нова Каховка" и последвалата екологична катастрофа в района. Към момента няма данни за влошено качество на морската вода по нашето Черноморие, съобщиха от Екоминистерството. Оттам допълват, че всеки ден се обменя информация с властите в Румъния, Молдова и Украйна за потенциално замърсяване.

Заради инцидента в Украйна се наложи да се актуализира планът за извършване на мониторинг на морската вода в българската акватория на Черно море. Екоминистърът Юлиян Попов възложи на отговорните институции да засилят наблюдението на крайбрежните зони. За целта бяха определени три нови пункта за вземане на проби, които са в района на Дуранкулак, Шабла и до нос Калиакра. Водата ще се изследва основно за наличие на тежки метали, нефтопродукти, радиоактивни вещества и пестициди. Окончателните резултати от пробите ще станат ясни най-рано след седмица.

Експерти от регионалната лаборатория във Варна към Изпълнителната агенция по околна среда взеха първата проба от плаж Болата, до нос Калиакра. Следващите два пункта бяха Дуранкулак и Шабла.

"Тези брегови точки, които сега сме определили, започва регулярно и ежеседмично пробонабиране и анализ. Морските точки, тъй като и достъпът по море е по-специфичен, те ще бъдат изследвани веднъж месечно", коментира Явор Димитров, директор на Басейнова дирекция "Черноморски район".

В по-далечните точки морската вода ще се изследва на разстояние около километър и половина от брега. Освен химични показатели експертите отчитат още солеността и кислорода.

Сателитните наблюдения и моделирането на водните течения до този момент не дават повод за притеснение. В реално време се следят не само крайбрежните течения, но и тези навътре в морето. Българските власти всеки ден получават изображения, на които се проследява промяната в цвета на морската вода в акваторията на Украйна.

"Засега се вижда едно петно, което непосредствено в дните след инцидента увеличи размера си. Съобразно конкретните условия се наблюдава покрай украинския бряг", добави Димитров.

Дали обаче замърсяването ще достигне до нашето Черноморие зависи от посоката на вятъра и морските течения в Одеския район.

"Очакванията са по-тежките частици да се утаят още в Одеския залив. След това има едно смесване с водите на Днепър, там също се очаква някаква реакция, която е благоприятна за нас", съобщи той.

Един от най-красивите заливи у нас - Болата, вече се радва на първите наши и чуждестранни туристи за този сезон.

"Надявам се, че българската страна прави всичко възможно, за да може да поднесе достатъчно актуална информация", каза Пенчо Петков, турист.

"Искрено се надявам да няма такова замърсяване, защото при евентуално такова замърсяване ще има много голям отлив на туристи", отбеляза кметът на село Българево Георги Георгиев.

Здравните власти взимат проби от 92 места по Черноморието и отклонения засега няма. Такива са данните и от съседна Румъния, където първо би достигнало евентуално замърсяване. Това заяви в студиото на БНТ главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.

"От много говорене се опитваме да си създадем проблем, който към момента не съществува. Морската среда не е добра среда за микроорганизмите, за развитието им. Има доста силен ефект очистването на морето, така както е и при реките. Така че аз не очаквам някакви проблеми, но затова се вземат проби. Ако нещо има, да предупредим навреме и да препоръчаме мерки", каза Кунчев.

Следващите проби от зоните за къпане в морето ще бъдат взети на 26 юни.

2023 © Варна е / източник: БНТ

Емил Радев: Черноморският регион е уязвим

Варненският евродепутат акцентира върху тревожната тенденция с увеличаващите се смущения в глобалната навигационна система и необходимостта от спешни мерки в ЕС
Емил Радев: Черноморският регион е уязвим

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.

2025 © Варна е / снимки: Пресцентър Емил Радев