Как да се подобри качеството и ефективността на социалните услуги у нас

Министерството на труда и социалната политика да инициира създаването на единна информационна система за регулярно събиране на информация за доставчиците на социални услуги, тяхната дейност и постигнати резултати, независим мониторинг и цялостен анализ на действието на Наредбата за качество на социалните услуги. 

Това са част от препоръките, които дава Икономическият и социален съвет в своя Анализ "Оценка на влиянието на Закона за социалните услуги върху качеството на услугите, кариерното развитие на социалните работници и бюджетната ефективност", приет на последната за 2025 г. пленарна сесия на Съвета.

В документа ИСС прави цялостна оценка на развитието на системата на социалните услуги пет години след влизането в сила на Закона за социалните услуги през 2020 г., който постави основите на модерна, децентрализирана и ориентирана към потребностите на хората система, съобразена с европейските принципи за качество. Анализът отчита значителната трансформация от институционален към общностен модел на подкрепа, както и активната роля на общините в планирането, управлението и контрола върху предоставянето на услуги.

Наред с положителните промени ИСС идентифицира редица структурни дефицити, които застрашават устойчивостта и ефективността на системата. Сред тях са липсата на ключови подзаконови актове, пряко свързани с финансирането, натовареността и кариерното развитие на социалните работници, както и отсъствието на единна интегрирана информационна система към МТСП за събиране и анализ на данни за доставчиците, услугите и потребителите. Това затруднява стратегическото планиране, оценката на качеството и ефекта от публичните разходи.

ИСС препоръчва да се извърши задълбочен анализ на прилагането на Наредбата за качество на социалните услуги и на стандартите, като се формулират конкретни предложения за подобряване на организацията и управлението, за повишаване на квалификацията и професионалното развитие на заетите и за по-висока ефективност на услугите спрямо реалните резултати за потребителите. Съветът настоява за преминаване от унифициран централен подход към по-гъвкав модел, който отчита кадровия и материалния капацитет на всяка услуга и насърчава активното участие на институциите и самите ползватели при вземането на решения.

Анализът подчертава необходимостта от по-тясна интеграция между социалните услуги и системите на здравеопазването, образованието и местните общности, както и от ясно дефиниране на професионалните роли, компетентности и стандарти за социална работа.

В тази връзка ИСС препоръчва социалният работник да бъде включен в Списъка на регулираните професии в България, както е в повечето държави членки на ЕС.

В синтеза на изводите ИСС отчита, че прилагането на Закона за социалните услуги е довело до изместване на фокуса от количеството към качеството – чрез по-високи стандарти за издръжка и квалификация на персонала, разширяване на услугите за уязвими групи и развитие на ранната интервенция и подкрепата за семействата. В същото време се запазват рисковете от неефективност, свързани с неизползван капацитет в едни услуги и хроничен недостиг в други, регионални дисбаланси и ограничен брой иновации. Ускореният ръст на разходите, изпреварващ икономическия растеж, не винаги води до по-добър обхват и качество, а високият дял на разходите за труд при сравнително ниски възнаграждения затруднява задържането и мотивацията на кадрите.

Към края на 2024 г. в страната функционират 2 252 социални услуги и 730 доставчици, като услугите са ползвани от 129 616 потребители.

Според ИСС именно системният, координиран и основан на надеждни данни подход е ключов за гарантиране на реален социален ефект от публичните ресурси и за по-добър достъп до качествени социални услуги за всички нуждаещи се.

Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев настоя за безкомпромисно прилагане на Пакта за миграцията и убежището и за ефективно връщане на нелегалните мигранти.

„Който няма право да остане, трябва да бъде върнат незабавно! Очакваме новият Регламент за връщанията да работи без изключения, защото компромисите са за сметка на сигурността на европейските граждани“, категоричен бе Радев. Той взе участие в дебатите за контрола върху миграцията, които се проведоха по искане на ЕНП в рамките на настоящата сесия на Европейския парламент в Страсбург.

„Или Европа контролира миграцията, или миграцията контролира Европа. Среден път няма! Твърде дълго гледахме как системата се заобикаля, как правилата се неглижират и как доверието на гражданите се топи. България рано прозря опасността, но други държави я подцениха и сега берем плодовете – рискове за сигурността и разклатена социална стабилност в редица страни от ЕС“, заяви Радев, който е зам.-председател на правната комисия в ЕП.

Той цитира данни на Фронтекс, според които незаконните преминавания на европейските граници са намалели с 26% през миналата година. „Това е най-ниското ниво от четири години насам, но не бива да се възприема като сигнал за отпускане, а като повод за още по-решителни мерки“, категоричен бе българският евродепутат.

По думите му ЕНП е за Европа, която пази границите си и се справя с нелегалната миграция, а 2026 г. ще бъде решаваща. „Пактът за миграцията и убежището влиза в сила само след няколко месеца и няма място за колебания“, изтъкна Емил Радев от трибуната на Европейския парламент. Той обърна специално внимание на визовата политика, която определи като стратегически инструмент за защита на границите и управление на миграцията. „Сътрудничеството с трети държави трябва да носи реални резултати, а не да се свежда до декларации“, акцентира още Радев, визирайки възможността за отмяна на търговски и визови облекчения при отказ на страните по произход да приемат обратно мигранти.

В заключение евродепутатът се обяви за справедлива, но твърда миграционна политика. „Това не ни прави по-малко солидарни, а по-отговорни в защитата на европейските граждани“, мотивира се Емил Радев.