Как да се подобри качеството и ефективността на социалните услуги у нас

Министерството на труда и социалната политика да инициира създаването на единна информационна система за регулярно събиране на информация за доставчиците на социални услуги, тяхната дейност и постигнати резултати, независим мониторинг и цялостен анализ на действието на Наредбата за качество на социалните услуги. 

Това са част от препоръките, които дава Икономическият и социален съвет в своя Анализ "Оценка на влиянието на Закона за социалните услуги върху качеството на услугите, кариерното развитие на социалните работници и бюджетната ефективност", приет на последната за 2025 г. пленарна сесия на Съвета.

В документа ИСС прави цялостна оценка на развитието на системата на социалните услуги пет години след влизането в сила на Закона за социалните услуги през 2020 г., който постави основите на модерна, децентрализирана и ориентирана към потребностите на хората система, съобразена с европейските принципи за качество. Анализът отчита значителната трансформация от институционален към общностен модел на подкрепа, както и активната роля на общините в планирането, управлението и контрола върху предоставянето на услуги.

Наред с положителните промени ИСС идентифицира редица структурни дефицити, които застрашават устойчивостта и ефективността на системата. Сред тях са липсата на ключови подзаконови актове, пряко свързани с финансирането, натовареността и кариерното развитие на социалните работници, както и отсъствието на единна интегрирана информационна система към МТСП за събиране и анализ на данни за доставчиците, услугите и потребителите. Това затруднява стратегическото планиране, оценката на качеството и ефекта от публичните разходи.

ИСС препоръчва да се извърши задълбочен анализ на прилагането на Наредбата за качество на социалните услуги и на стандартите, като се формулират конкретни предложения за подобряване на организацията и управлението, за повишаване на квалификацията и професионалното развитие на заетите и за по-висока ефективност на услугите спрямо реалните резултати за потребителите. Съветът настоява за преминаване от унифициран централен подход към по-гъвкав модел, който отчита кадровия и материалния капацитет на всяка услуга и насърчава активното участие на институциите и самите ползватели при вземането на решения.

Анализът подчертава необходимостта от по-тясна интеграция между социалните услуги и системите на здравеопазването, образованието и местните общности, както и от ясно дефиниране на професионалните роли, компетентности и стандарти за социална работа.

В тази връзка ИСС препоръчва социалният работник да бъде включен в Списъка на регулираните професии в България, както е в повечето държави членки на ЕС.

В синтеза на изводите ИСС отчита, че прилагането на Закона за социалните услуги е довело до изместване на фокуса от количеството към качеството – чрез по-високи стандарти за издръжка и квалификация на персонала, разширяване на услугите за уязвими групи и развитие на ранната интервенция и подкрепата за семействата. В същото време се запазват рисковете от неефективност, свързани с неизползван капацитет в едни услуги и хроничен недостиг в други, регионални дисбаланси и ограничен брой иновации. Ускореният ръст на разходите, изпреварващ икономическия растеж, не винаги води до по-добър обхват и качество, а високият дял на разходите за труд при сравнително ниски възнаграждения затруднява задържането и мотивацията на кадрите.

Към края на 2024 г. в страната функционират 2 252 социални услуги и 730 доставчици, като услугите са ползвани от 129 616 потребители.

Според ИСС именно системният, координиран и основан на надеждни данни подход е ключов за гарантиране на реален социален ефект от публичните ресурси и за по-добър достъп до качествени социални услуги за всички нуждаещи се.

Почина скулпторът, бивш председател на Народното събрание, бивш министър на културата и депутат от ГЕРБ Вежди Рашидов, съобщи БНТ. Информацията бе потвърдена и от пресцентъра на ГЕРБ.

В началото на днешното пленарно заседание на Народното събрание депутатите почетоха с минута мълчание паметта му, а председателят на Народното събрание Михаела Доцова заяви:

"Той е човекът, който остави следа в българското изкуство и българския политически живот. Поклон пред паметта му."

Вежди Летиф Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград. През 1970 г. завършва Художественото училище за изящни изкуства "Илия Петров" в София, а през 1978 г. – специалност "Скулптура" в Художествената академия при проф. Д. Даскалов, се посочва в биографията на Вежди Рашидов на неговия сайт.

От 1978 г. Рашидов участва в национални и международни изложби, биеналета и симпозиуми. Представял е свои произведения на Международното биенале за скулптура в Равена и на Световния панаир на изкуствата в Базел. Сред самостоятелните му изложби са тези в ЮНЕСКО в Париж през 1989 г., в Токио през 1992 г. и в Музея на Оскар Уайлд в Дъблин през 2006 г. Освен скулптури той излага рисунки и акварели, сочи биографичната справка на сайта му.

Сред отличията му са златният медал на Ватикана на името на Данте Алигиери от 1981 г., първата награда на Международното биенале на хумора и сатирата в Габрово от 1983 г. и голямата награда за скулптура "ВЕРА" от международния фестивал "Традиции и съвременност" в Москва през 2009 г. Рашидов е носител на орден "Стара планина" с лента и е член-кореспондент на Българската академия на науките. Почетен гражданин е на София, Димитровград и Кърджали, наред с други градове. Негови произведения се съхраняват в български галерии и в колекции в чужбина, сред които галерия "Уфици" във Флоренция, музеят "Пушкин" в Москва и Музеят на Израел в Йерусалим, според биографията на скулптора.

Рашидов е министър на културата в първото и второто правителство на Бойко Борисов. Той заема поста от 27 юли 2009 г. до 13 март 2013 г. и от 7 ноември 2014 г. до 27 януари 2017 г., по данни на Министерството на културата.

Според информация в сайта на Народното събрание Рашидов е бил народен представител в седем парламента. На 21 октомври 2022 г. е избран за председател на 48-ото Народно събрание и заема поста до края на мандата му през февруари 2023 г. В 49-ото Народно събрание е депутат от ГЕРБ-СДС. На 1 септември 2023 г. парламентът прекратява пълномощията му като народен представител след подадена оставка.

Поклон пред паметта му!