Кметът: В община Варна няма внесени инвестиционни проекти за небостъргачи!

"Към настоящия момент в Община Варна няма внесени инвестиционни проекти за одобряване и разрешаване на строителството на небостъргачи както до Окръжна болница, така и в район "Аспарухово" и в други части на територията на Варна."

Това обяви пред медии кметът Иван Портних, по повод разпространена информация, която предизвика въпроси у гражданите.

"До Окръжна болница има издадено разрешение за строеж за търговски комплекс - за 3 надземни и 5 подземни етажа от страната на АГ болницата", уточни Портних.

"Всички градоустройствени разработки се разглеждат от Експертния съвет по устройство на територията и по закон, когато има и необходимост и се засягат други заинтересовани, проектите може да бъдат подложени на обществена дискусия", допълни той.

Темата със строителството във Варна със сигурност ще бъде пак предизборна дъвка, прогнозира Портних и подчерта:

"Това е процес, генериран далеч във времето назад, благодарение на приватизации и реституции. Припомням, че през 90-те години стотици квадратни метра земя във Варна е връщана безогледно, без планиране, без мисъл за бъдещето на квартали и паркове - и в междублоковите пространства, и на територията на Морската градина. Резултатът днес е, че тези терени са частна собственост, която струва милиони."

Портних подчерта, че по време на неговото управление в община Варна, което продължава през последните 10 години, с решения на Общинския съвет са продадени само два общински парцела в рамките на града и те са в кв. "Възраждане“.

Кметът обърна внимание, че в район "Младост" е наложително да бъде разрешен проблемът с липсата на помещения за районното кметство, което от години е настанено в приземните етажи на няколко жилищни блока. „Необходима е сграда, удобна не за чиновниците, а за гражданите, защото в района живеят над 90 000 души. Там планираме да изградим и нов парк“, отбеляза той.

Европа не бива да разчита на външни технологии в сферата на сигурността и суверенитета, защото технологичната зависимост носи стратегически риск. Това заяви от трибуната на Европейския парламент евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Около тази категорична позиция се обединиха членовете на ЕП и представителите на ЕК и Кипърското председателство на Съвета, които взеха участие в дебат за киберсигурността. Във фокуса на обсъждането по време на пленарното заседание в Страсбург бяха предизвикателствата пред ЕС, свързани с все по-усъвършенстваните системи с изкуствен интелект.

В изказването си евродепутатът Емил Радев подчерта, че

киберсигурността вече не се свежда единствено до защита на компютърни системи, а обхваща критични сфери от обществения живот.

"Говорим за това дали ще функционира транспортната ни инфраструктура, дали електропреносните мрежи ще работят, дали ще бъдат защитени болниците ни, дали банките ще издържат на атака, дали демокрацията ще устои на манипулации. Днес с алгоритъм могат да се причинят щети, за които преди бяха необходими армии", отбеляза варненският евродепутат.  

По думите му развитието на изкуствения интелект променя самата природа на заплахите, а новите технологии могат да бъдат използвани както за защита и по-бърза реакция при кризи, така и за злонамерени действия.

"Искаме Европа да бъде едновременно сигурна и конкурентоспособна. Не трябва да избираме между иновации и защита, а да постигнем и двете", категоричен бе Радев.

Той акцентира, че киберсигурността е не само въпрос на технологии, а преди всичко на хора. "Нуждаем се от повече специалисти по киберсигурност и изкуствен интелект, от по-силни партньорства между университетите и индустрията. Нуждаем се от европейски капацитет, който да задава посоката в ключовите високотехнологични области", настоя българският евродепутат, изтъквайки необходимостта от инвестиции в технологичния суверенитет на Европа.