Кметът: В община Варна няма внесени инвестиционни проекти за небостъргачи!

"Към настоящия момент в Община Варна няма внесени инвестиционни проекти за одобряване и разрешаване на строителството на небостъргачи както до Окръжна болница, така и в район "Аспарухово" и в други части на територията на Варна."

Това обяви пред медии кметът Иван Портних, по повод разпространена информация, която предизвика въпроси у гражданите.

"До Окръжна болница има издадено разрешение за строеж за търговски комплекс - за 3 надземни и 5 подземни етажа от страната на АГ болницата", уточни Портних.

"Всички градоустройствени разработки се разглеждат от Експертния съвет по устройство на територията и по закон, когато има и необходимост и се засягат други заинтересовани, проектите може да бъдат подложени на обществена дискусия", допълни той.

Темата със строителството във Варна със сигурност ще бъде пак предизборна дъвка, прогнозира Портних и подчерта:

"Това е процес, генериран далеч във времето назад, благодарение на приватизации и реституции. Припомням, че през 90-те години стотици квадратни метра земя във Варна е връщана безогледно, без планиране, без мисъл за бъдещето на квартали и паркове - и в междублоковите пространства, и на територията на Морската градина. Резултатът днес е, че тези терени са частна собственост, която струва милиони."

Портних подчерта, че по време на неговото управление в община Варна, което продължава през последните 10 години, с решения на Общинския съвет са продадени само два общински парцела в рамките на града и те са в кв. "Възраждане“.

Кметът обърна внимание, че в район "Младост" е наложително да бъде разрешен проблемът с липсата на помещения за районното кметство, което от години е настанено в приземните етажи на няколко жилищни блока. „Необходима е сграда, удобна не за чиновниците, а за гражданите, защото в района живеят над 90 000 души. Там планираме да изградим и нов парк“, отбеляза той.

Евродепутати, сред които и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), настояват за по-строг контрол върху рекламирането на онлайн хазарт в социалните медии. В парламентарен въпрос към Европейската комисия те повдигат темата за необходимостта от по-строги правила и ограничения, както и за оценка на въздействието върху психичното здраве, особено на малолетните и непълнолетните лица. 

„Рекламите за цифрови хазартни игри се разпространяват бързо и лесно в социалните мрежи, включително чрез инфлуенсъри, подкасти и алгоритмично таргетиране. Те представят хазарта като „успешен“ модел, форма на развлечение и начин за забогатяване. Така децата и младежите могат да придобият изкривена представа за риск, шанс и пари“, коментира Емил Радев. Той информира, че въпросът към ЕК, внесен официално още в края на април, обединява евродепутати от различни националности и парламентарни групи. В мотивите им се изтъква, че независимо от съществуващата регулаторна рамка, рекламата на онлайн хазарт в социалните медии остава недостатъчно контролирана по отношение на проверката на възрастта, съдържанието и честотата на излагане. 

Според научни изследвания, наред с риска от финансово разорение,

хазартът в интернет е свързан с повишена степен на пристрастяване, тревожност, депресия, разстройства.

Евродепутатите акцентират, че на практика са засегнати не само играчите, но и техните семейства и социалната им среда. 

В официалния отговор на Европейската комисия от името на нейния изпълнителен заместник-председател Хена Виркунен се признава, че онлайн хазартните игри и свързаните с тях рекламни практики представляват риск за малолетните и непълнолетните лица, въпреки че Законодателният акт за цифровите услуги осигурява рамка за защита. Той изисква от платформите да гарантират високо ниво на безопасност и забранява реклама, основана на профилиране чрез данни на деца. Освен това, се насърчават механизми за ограничаване на достъпа до съдържание, неподходящо за възрастта, включително хазартни игри. 

От ЕК допълват, че се работи за допълнителни мерки чрез предстоящия Акт за справедливост в областта на цифровите технологии (DFA), който да запълни конкретни пропуски в правилата на ЕС. За целта ще бъдат взети под внимание и констатациите в очаквания анализ на специалната експертна група по въпросите на безопасността на децата онлайн.

Комисията припомня също, че гражданите могат да сигнализират за проблемни или незаконни реклами чрез механизмите, предвидени в приложимото национално законодателство и Директивата за нелоялните търговски практики, която забранява заблуждаваща и агресивна реклама, особено когато е насочена към уязвими групи.