Книга „Непознатите писма на Райна Попгеоргиева“ представят в Музея на Възраждането на 3 март

На 3 март 2024 г. в 14:00 ч. в Музея на Възраждането във Варна ще бъде представена книгата на д-р Ивета Рашева „Непознатите писма на Райна Попгеоргиева“.

"Д-р Рашева разказва за 34 оригинални писма от фонда на Българския исторически архив в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, чрез които добиваме представа за годините, прекарани от Райна Княгиня в Русия и за различни премълчавани факти. Виждаме я като "осиновителка" на 32 сирачета от Панагюрище в Москва, спомоществователка за закупуването на църковна утвар за родните места. Четем за низвергването ѝ от социума и трудното ѝ завръщане към учителстването в България, за зараждащата се любов между нея и Васил Дипчев", разказват организаторите.

Поднесена по интересен начин, книгата е ценно издание, което ни прехвърля в епоха на преходи и изграждане на възродената българска държава.

С водосвет и благославяне на бойните знамена на военните формирования, дислоцирани във Варна, в морската столица бе отбелязан Денят на храбростта и празника на Българската армия. Да отдадат чест и да се преклонят пред саможертвата и доблестта на българското войнство, пред Катедралния храм "Успение Богородично" се събраха много граждани. 

На площад "Св. Св. Кирил и Методий" бяха построени представителни части от военните формирования, дислоцирани във Варна. Начело бе представителният духов оркестър на Военноморските сили с диригент капитан III ранг Георги Зайранов, следван от представителните блокове на Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" и представителни блокове на различни военни формирования.

Командващ ритуала бе капитан I ранг Калин Караколев.

Строят на представителните части бе приет от заместник-командира на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински.

"Българската армия може би не винаги е била победоносна и не винаги е печелила войни, но може да се гордее с няколко неща. Едно от тях е, че винаги в новата ни история е воювала за справедлива кауза. Българският войник никога не е напускал позорно бойното поле. Българската армия никога не е извършвала в чужди територии неща, от които да се срамуваме. Това е повод за гордост както в миналото, така и за тези, които в момента изпълняват своята служба в армията", отбеляза в речта си пред строя Мусински. 

Представителният духов оркестър изпълни химна на Българската армия "Велик е нашият войник", а свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия отслужиха молебен за здравето на българския воин и благословиха бойните знамена. По време на празника бе припомнено, че бойните ни светини никога не са попадали в плен по време на петте войни след Освобождението - един от най-големите поводи за гордост на Българската армия. Празникът във Варна завърши с преминаване в тържествен марш през площада на представителните блокове. 

Денят на храбростта и празникът на Българската армия са обявени на 9 януари 1880 г. с указ на княз Александър I Батенберг и още от края на 19. век са сред най-почитаните празници в националния календар. Традицията да се прекланяме пред храбростта и себеотрицанието на воините е прекъсната от комунистическото управление, като с постановление на Министерския съвет от 1993 г. датата 6 май – денят на Св. Георги Победоносец, отново е върната като официален празник на армията.