Командирът на ВМС: Военните ни моряци показаха готовност да изпълняват задачи в сложна обстановка

Военноморските ни сили получиха висока оценка за подготовката си през изминалата година. Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов участва в анализа на подготовката и войсковата дисциплина във флота през 2022 година. Обсъждането се проведе в щаба на ВМС във Варна. Адмирал Ефтимов даде висока оценка за дейността на ВМС през изминалата година и изказа благодарност на българските военни моряци за положените усилия, доказания професионализъм и отговорност. „Присъщите за личния състав на флота мотивация за изпълнение на задачите и адаптивност към ситуацията гарантират, че през настоящата година ще бъдат достигнати поставените цели и ефективно ще бъдат проведени планираните мероприятия“, подчерта той.

Командирът на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов постави акцент върху факта, че подготовката на флота през 2022 г. е била повлияна от войната в Украйна.

Много от първоначално планираните мероприятия бяха препланирани или отменени. За сметка на това фактически бяха изпълнени много други дейности, които не бяха предвидени. Това показа готовността на ВМС да изпълняват задачите и задълженията си в сложна обстановка

Основните усилия на ВМС през изминалата година са били насочени към изграждането и развитието на способности, адекватни на новите рискове и заплахи. Подготовката на флота е била съсредоточени върху поддържането и използването на наличните способности за гарантиране на морския суверенитет на страната ни чрез изпълнение на пълния спектър от задачи по мисиите на въоръжените сили, усъвършенстване на способностите за непрекъснато наблюдение, оповестяване и поддържане на информационна осведоменост за обстановката в морските пространства, контрол на корабоплаването, защита на морските комуникации и стопанската дейност на море.

В усложнените от конфликта в Украйна условия отново се потвърди ключовата роля на ВМС за защита на населението и осигуряване безопасността на корабоплаването, стана ясно по време на анализа. Подчертана бе способността на силите и средствата на флота да поддържат необходимата готовност за изпълнение на задачи, реагирайки бързо и адекватно на възникналите заплахи. Посочени бяха действията им по усилване на наблюдението, проверка на множеството сигнали и унищожаването на плаващи мини и различни боеприпаси.

Констатирано бе, че всички планирани за годината основни учения са били осъществени, а националното военноморско учение с международно участие „Бриз - 2022” е било единственото мащабно военноморско учение, проведено в Черно море, след началото на войната в Украйна. Отбелязано също бе и участието на военнослужещи от ВМС в състава на походните и оперативни щабове на постоянните корабни групи и в операции на НАТО и Европейския съюз.

По време на форума в щаба на флота бяха очертани основните направленията за работа на ВМС през 2023 година. Те са насочени към поддържането и развитието на необходимите отбранителни способности за изпълнение на пълния спектър от задачи по трите мисии на въоръжените сили в рамките на предоставените ресурси, поддържане на способностите на декларираните сили за участие в съюзните ангажименти и продължаване на модернизацията и подобряване на инфраструктурата на ВМС.

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.