Лекарски екипи от Варна, София и Силистра реализираха първа донорска ситуация в България за 2024-та

Първа донорска ситуация за 2024 година бе реализирана успешно след съвместна работа на екипите на 4 болници в България, благодарение на което са спасени 3 човешки живота. Донорската ситуация възниква на 29 януари 2024 г. в болницата в МБАЛ - Силистра, където е регистрирана мозъчна смърт при 73-годишен мъж, постъпил с черепно-мозъчна травма. След извършване на всички необходими дейности от лекарските екипи в Силистра, пациентът вечерта е кондициониран и транспортиран в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна. На 30 януари по искане на ИА „Медицински надзор“ и със съдействието на Министерството на здравеопазването и Министерството на отбраната е организиран полет със самолет „Спартан”, с който във Варна пристигат екипи на Военномедицинска академия и УМБАЛ „Александровска“, които съвместно с лекарите от УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна извършват експлантация на черен дроб и бъбреци, с които са спасени 3 човешки живота.

Изпълнителният директор на ИА „Медицински надзор“ Иванка Динева благодари за професионализма и отличното сътрудничество между координаторите по донорство д-р Данчо Данаилов от МБАЛ Силистра и д-р Валентин Маринчев и проф. д-р Вилиян Платиканов от УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна, както и на експлантационните и трансплантационните екипи на ВМА с ръководители проф. д-р Ивелин Такоров и проф. д-р Никола Владов и на УМБАЛ „Александровска“ – с ръководители доц. д-р Пламен Димитров, проф. д-р Красимир Янев, проф. д-р Маринчо Георгиев. 

ИА „Медицински надзор“ и Министерството на здравеопазването поднасят искрени съболезнования към близките на мъжа и изразяват благодарност и уважение за взетото в тежък за тях момент благородно решение да спасят човешки животи. Те изказват благодарност и на екипите на лечебните заведения и на Военновъздушните сили, ангажирани в процеса по донорство и трансплантация.

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.