Минен ловец "Цибър" и базов миночистач "Шквал" ще участват в международно учение

Минен ловец "Цибър" и базов миночистач "Шквал" от състава на Флотилия бойни и спомагателни кораби на Военноморските сили отплаваха към териториалните води на Румъния. Те ще вземат участие в съвместното българо-румънско противоминно учение "Посейдон 2023".

По време на прехода на двата кораба до румънските териториални води се извършва непрекъснато наблюдение за минна опасност и чистотата на  морските води, съобщават от пресцентъра на ВМС. Учението "Посейдон 2023" ще се проведе в периода 14 юли до 21 юли 2023 година в гр. Констанца и морските пространства на Република Румъния. То е ежегодно и стартира от 2002 г., като домакини са Военноморските сили на Република България и Република Румъния на ротационен принцип.

Насочено е към усъвършенстване на нивото на подготовката на личния състав по планиране и провеждане на противоминни действия, обследване в плитководни райони и унищожаване на невзривени боеприпаси. Освен това в рамките на "Посейдон 2023" ще бъдат отработени  процедурите по съвместно маневриране, прехвърляне на леки товари на море, търсене и спасяване на море, буксировка на аварирал кораб, както и комуникационни учения.
 Учението "Посейдон 2023" е планирано и ще се ръководи съгласно стандартите и процедурите на НАТО и ще се проведе в райони, които са обявени своевременно.

В учението ще вземат участие кораби и личен състав от Военноморските сили на Румъния, България, Белгия, Великобритания, Гърция, Италия, Турция, Франция и САЩ.

„Посейдон 2023” се провежда под ръководството на заместник-командира на Военноморските сили на Република Румъния, а непосредственото управление на тактическите единици е възложено на началника на Щаба на Военноморския оперативен компонент на Румъния.

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.