Над 2 млрд. евро е годишната печалба от незаконна търговия с животни в ЕС

По-строги мерки срещу насилието над животни и незаконната търговия, която генерира в ЕС над 2 млрд. евро годишно, са необходими както на национално, така и на европейско ниво. Това заяви във Варна евродепутат от ГЕРБ/ЕНП и зам.-председател на Интергрупата за защита на животните в Европейския парламент Емил Радев. По думите му вече 6 години ЕП настоява Еврокомисията да внесе предложение за всеобхватна законодателна рамка за хуманно отношение към животните, но резултат все още няма.

„Бях сред вносителите на предложенията, с които през 2011 г. криминализирахме насилието над гръбначни животни в България, но е крайно време за по-сурови санкции. Създадохме и зоополиция, но в настоящия си вид тя не може да отговори на обществените очаквания. В момента у нас от 260 присъди само 9 са ефективни, а глоби от 5000 лв. не са възпиращо наказание за хора, които печелят десетки хиляди евро от продажбата на ужасяващи кадри“, коментира евродепутатът, визирайки скандалните разкрития в Перник за трансгранична схема за насилие над животни, превърната в доходоносен бизнес.

На среща с членове на ГЕРБ във варненския район „Владислав Варненчик“ Емил Радев информира за незабавната реакция на Интергрупата за защита на животните по случая и за разговорите, които проведе с българския правосъден министър и главния прокурор. Евродепутатът оцени усилията на Министерството на правосъдието да се даде бърз ход на необходимите законодателни промени и изрази надежда, че планираният в края на април форум за по-ефективни мерки срещу насилието над животни ще допринесе за това.

Според Радев механизмите за противодействие на педофилията, тероризма или езика на омразата в социалните медии могат да се прилагат резултатно и в борбата с онлайн разпространението на насилствени кадри с животни.

Евродепутатът запозна присъстващите с предложената в ЕС нова система за връщане на нелегални мигранти в държавите им на произход. „Това е изключително необходимо, тъй като към момента едва 20% от мигрантите с издадена заповед за връщане напускат реално територията на ЕС. Въвеждането на общоевропейска заповед за връщане ще позволи държавите членки да признават и директно да изпълняват решения за връщане, издадени от други страни в ЕС, без да се налага да се чака ново производство. На практика процедурата ще се ускори“, обясни Емил Радев и допълни, че промените трябва да влязат в сила през 2027 г. В средата на следващата година пък предстои да заработят и петте регламента от новия пакт за управление на миграцията.

В рамките на срещата в район „Владислав Варненчик“ бяха обсъдени също плановете на ЕС за модернизация на военно-промишления комплекс и възможността България да се възползва от тях, както и предизвикателствата в резултат от кадровата криза в армиите на държавите членки. Дискутирани бяха и мерките за намаляване на административната тежест и необходимостта да се ревизират спорни аспекти от Зелената сделка, така че целите, които тя поставя, да са не само високи, но и изпълними. В отговор на поставените въпроси за напрежението в редица съседни държави, Емил Радев подчерта, че вижда възможност за успокояване на обстановката в европейското бъдеще на региона и припомни, че именно българското председателство на Съвета на ЕС постави Западните Балкани сред приоритетите в дневния ред на Европа. 

Точно в 10 часа на 30 април бе открито първото заседание на 52-рото Народно събрание. В него се регистрираха 239 депутати, поради сериозно заболяване отсъстваше Любен Дилов. 

Първият звънец на новия парламент бе ударен от най-възрастния депутат - Румен Миланов от "Прогресивна България". Официалната част се проведа в присъствието на президента Илияна Йотова.

Първата задача на депутатите бе да изберат председател на Народното събрание. За поста с 188 гласа "За" бе утвърдена 42-годишната Михаела Доцова. Тя е доктор по административно право. 

Доцова е автор на над 13 научни публикации и участник в множество конференции в сферата на местното самоуправление, изборните процеси и екологичното право. Нейният дисертационен труд е посветен на контрола за законосъобразност на актовете на общинските съвети.

Владее английски език. Доцова е юрист с опит в държавната администрация и законодателната власт. От 2017 г. професионалният ѝ път е свързан с Министерството на околната среда и водите, където в продължение на повече от седем години е директор на дирекция "Правна". В рамките на институцията е изпълнявала длъжностите "главен секретар" и "началник на кабинета".

Работи като юрист в администрацията на Народното събрание и Областната администрация на Софийска област.

В словото си новият председател на парламента д-р Михаела Доцова изтъкна: 

"През април 1879 г. във Велико Търново се приема Конституция, която предопределя развитието на Следосвобожденска България. Тази модерна за времето си Конституция определя България като правова и независима държава. 147 г. по-късно, в последния ден на месец април отново сме поставени пред изпитанието да възстановим и укрепим правовата и независима държава. Предизвикателството пред нас е да върнем добрите практики в българското законотворчество, да направим процеса предвидим, наместо прибързан. Да е основан на дебат, наместо процедурен формализъм, да създаваме законодателство на база на оценка на въздействието, наместо на парче. Да се водим от устойчивост на решенията, наместо на конюнктурата. България има нужда не само от устойчиво управление, но и от оздравяване на държавността. А държавността започва с уважението към институциите. Нека си припомним, че народните представители не сме тук, за да служим на краткия хоризонт на деня, а на дългия хоризонт на републиката. Историята не помни шумните, историята помни градивните. Като пръв измежду равни - това е моят призив.

Да се върнем към правовата държава и да защитаваме изконните интереси на държавността.

Като председател ще отстоявам върховенството на Конституцията и стриктно спазване на правилата на парламентарната република. Ще отстоявам достойнството на НС, като водеща институция на представителната демокрация. Ще отстоявам качество и устойчивост на законодателния процес. Народното събрание е храмът на законотворчеството, тук трябва да се раждат градивните дискусии и политическият дебат. Нека 52-рото НС бъде пример за политически плурализъм, диалог и градивност. Искрено вярвам, че доверието в демокрацията започва именно тук, от тази зала. Нека бъдем достойни за традицията на българския парламентаризъм.

Нека възстановим авторитета на НС.

Нека върнем доверието, че тук се работи в името на закона и в името на българското общество, с вяра в силата на правото и с уважение към Конституцията, както и с чувство за дълг към българското общество. На добър час на 52-рото Народно събрание!"

По време на първото заседание бяха избрани и шестима заместник-председатели на 52-рото Народно събрание на Република България. Това са: Иван Ангелов от "Прогресивна България", д-р по стопанско управление; Рая Назарян от ГЕРБ-СДС,  юрист с над 15 г. професионален опит, била е председател на 50-ото и 51-вото Народно събрание; Стою Стоев от "Продължаваме промяната", депутат в последните три Народни събрания; Атанас Атанасов от "Демократична България", юрист с дълъг парламентарен опит; д-р Айтен Байрям Сабри от ДПС, с опит в публичната администрация, управлението и финансите; Цончо Ганев от "Възраждане", депутат в няколко Народни събрания; 

Следващото заседание на парламента ще бъде на 7 май. Това обяви в края на тържественото първо заседание на 52-рото Народно събрание председателят му Михаела Доцова. Тогава ще започне и работата по същество на народните представители.