Най-новите живописни творби на Николай Стоев представя в изложба Арт Галерия Le Papillon

Изложба с най-новите живописни творби на Николай Стоев открива варненската Арт Галерия Le Papillon на 8 август. Експозицията е озаглавена "Облакът на розовите желания" и може да бъде разгледана до 28 август в галерията до Кукления театър в центъра на Варна, както и онлайн на artpapillon.com.

"Чувството да хванеш облака е нещо фантастично. Това е една алегорична история, в която съм искал да кажа много неща.

Основното е, че не можеш да хванеш неуловимото. Картината "Облакът на розовите желания", в която всички, с едни чували, взимат от него и накрая като се приберат - няма никой.

Пресъздавам илюзията, желанието да хванеш нещо, което лети. Нещо, което искаш да хванеш, озаптиш, да вкараш в някаква твоя си мярка, а то си е облак, мястото му е съвсем другаде. Забавно е да рисуваш нещо, което е невъзможно. Трудно се и рисува това. Когато се справиш обаче удоволствието е голямо."

Николай Стоев отново ни кани в своя приказен свят. Това е триизмерна друга реалност, създадена майсторски с техниката на класическата живопис, където като че ли всичко е възможно и достъпно, където няма неосъществими желания и несбъднати мечти. Чудатите му герои, добре познати и обичани от почитателите на неговото изкуство, ни зареждат с енергия и кураж, че всичко е лесно постижимо. Но дали е така?

Ето как представят изложбата му "Облакът на розовите желания" от Арт Галерия Le Papillon:

"Николай Стоев с богата фантазна наративност, с романтичното си отношение към Човека, разнищва философското кълбо за илюзията в живота ни. Дали ние имаме нужда от нея или я създаваме, за да улесним постигането на целите си - всеки сам за себе си ще намери отговор. Вероятно „Облакът на розовите желания“ ни привлича като сладък захарен памук, но той не може да бъде складиран и запазен за друго време. Докосвайки се до него, можем да установим илюзията, но може и да се досетим, че удовлетворението и сладостта от живота се постига с положеното усилие да осъществим силното желание. Този облак може да се разглежда и като символ на естествената потребност на човек да бъде щастлив и да мечтае. Той е метафора за онова имагинерно място, в което сме заобиколени само от любими хора, красота и хармония, където етичността във взаимоотношенията, щастието на споделянето, на заедността и сплотеността са постоянна величина. Погледнат облака от друг ъгъл възниква питането дали понякога, водени от общите убеждения, не гоним една илюзия, която всъщност не е нашата?

Николай Стоев ни подтиква към размисъл и търсене на отговорите на всички тези въпроси по най-жизнерадостния начин. С изключителен професионализъм, с богата живописност, с деликатен хумор и ненатрапчиво изразяване на философско-екзистенциалните си разсъждения, авторът ни разказва за мечтите и радостите на хората, за истински важните моменти, за търсенията и за противоречивата човешка природа. Стоев ни разкрива един витален, пищен на колорит паралелен свят, оживен от емоциите и преживяванията на типичните негови като че ли приказни персонажи. Неговите герои на пръв поглед изглеждат далеч от злободневието и дребните проблеми, но всъщност вглъбени в своя малък фантазен свят и в своите си дела, се радват на живота и се стремят към дори невъзможните си мечти, защото усърдието, упоритостта и вярата, винаги дават положителни резултати".

Николай Стоев е международно признат автор, отличен с множество награди и се радва на многобройни почитатели в България, а и в Швейцария, Франция, Люксембург, Испания, Германия, Италия, Белгия, САЩ, Турция, Русия. Анализатори определят стилистиката на творбите му като „магически реализъм“, макар понякога да е причислявана към наивно-примитивистична живопис, но за академичен художник с голяма взискателност, художествени познания и високи майсторски умения, работата му далеч надхвърля тази асоциативност.

"Всъщност, Николай Стоев представя завидно виртуозна техника и работи с маслото като древен майстор, постигайки удивително кадифена палитра и деликатна велатура. Духът на Брьогел Стари оживява в картините му, докато пред нас се разкриват нежността с привкус на Ориент и богатството на ярките, плътни и искрящи багри. Умело използвайки преходите от цвят в цвят, базирайки се на стари класически похвати на рисуване, фини линии и малки детайли, платната му трептят от живот и внушават на зрителя усещане за дълбочина, триизмерна реалност и материално усещане на обектите", отбелязват от Арт Галерия Le Papillon.

Кметът Благомир Коцев и заместник-кметът Павел Попов проведоха поредна работна среща, на която беше обсъдена възможността във Варна да бъде създаден Регионален център за съвременно изкуство (РЦСИ) по примера на "Топлоцентрала" в София.

Още преди година, по време на  годишната среща на най-голямата мрежа за изпълнителски изкуства в света - IETM, като място за реализация на идеята беше посочена Магазия №7 – бивш пристанищен склад, който се намира в атракционната зона на Морска гара.

В срещата се включиха още директорът на общинската дирекция "Култура и духовно развитие" Светослава Георгиева, представители на ръководството на TEH (Trans Europe Halles), директорът на първия в България РЦСИ "Топлоцентрала" - Веселин Димов, представители на Инициативната група – обединение на варненски културни оператори, артисти и граждани и други организации за съвременни изкуства от България и чужбина с опит в адаптирането на бивши индустриални пространства в алтернативни сцени. В разговорите участва и Димитър Николов - директор на Клон – териториално поделение "Пристанище Варна", тъй като обектът е собственост на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ). 

Варна определено има необходимост от подобно пространство, което с общи усилия да превърнем в средище за съвременните сценични изкуства и инкубатор за таланти в морската столица, подчерта по време на срещата кметът Коцев. Той благодари на всички организации, които активно работят за реализацията на идеята и каза, че и в бъдеще ръководството на Община Варна ще продължи да разчита на техния опит и експертиза. Преди това трябва да бъде изяснена последователността от административни стъпки по реализацията на идеята, отбеляза още Коцев. 

Представителите на TEH разказаха, че организацията има опит в трансформацията на повече от 2000 пространства по света, които местните общности са пожелали да съхранят и развият като алтернативни средища за съвременно изкуство. В международната мрежа членуват над 500 структури от 60 държави, осигуряващи подкрепа за независимите културни сектори и тяхното развитие в различните страни. Организацията разполага с голям ресурс от експерти в различни сфери, които да консултират целия процес. За реализацията на проекта във Варна е предложена Магазия №7, тъй като варненци и гостите на града припознават мястото като зона за прекарване на свободното време – то е комуникативно, вече е добре разработено, а сградата е в добро състояние. 

Директорът на "Топлоцентрала" Веселин Димов, който е и член на IETM и ТЕН, сподели собствения си опит и определи създаването на РЦСИ във Варна като амбициозно, но възможно начинание. Центърът в София е започнал дейност след седем години подготовка, но натрупаният опит ще подпомогне процесите в морската столица, както и в бъдеще ще съдейства за организирането на събитията тук. 

С представителите на контактната група бяха обсъдени опитът и възможностите проектът да потърси финансова подкрепа не само от местния бюджет, но и от финансовите инструменти на Европейския съюз. По думите на зам.-кмета Павел Попов е реалистична прогнозата проектирането на обекта да бъде заложено в бюджета на Община Варна за 2026 г. По думите му администрацията вече е провела разговори с ръководството на Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" относно възможностите за трансформацията на обекта в пространство за съвременно изкуство и формата на управлението му след реализацията на проекта. 

По време на срещата стана ясно, че идеята е обсъдена и с представители на правителството.

Ще бъде формирана работна група, в която да бъдат ангажирани ключови институции, наред с представители на културния сектор и местната общност. Тя ще разпише пътната карта за реализиране на проекта по етапи, като един от тях вероятно ще бъде провеждането на международен архитектурен конкурс.