Най-новите живописни творби на Николай Стоев представя в изложба Арт Галерия Le Papillon

Изложба с най-новите живописни творби на Николай Стоев открива варненската Арт Галерия Le Papillon на 8 август. Експозицията е озаглавена "Облакът на розовите желания" и може да бъде разгледана до 28 август в галерията до Кукления театър в центъра на Варна, както и онлайн на artpapillon.com.

"Чувството да хванеш облака е нещо фантастично. Това е една алегорична история, в която съм искал да кажа много неща.

Основното е, че не можеш да хванеш неуловимото. Картината "Облакът на розовите желания", в която всички, с едни чували, взимат от него и накрая като се приберат - няма никой.

Пресъздавам илюзията, желанието да хванеш нещо, което лети. Нещо, което искаш да хванеш, озаптиш, да вкараш в някаква твоя си мярка, а то си е облак, мястото му е съвсем другаде. Забавно е да рисуваш нещо, което е невъзможно. Трудно се и рисува това. Когато се справиш обаче удоволствието е голямо."

Николай Стоев отново ни кани в своя приказен свят. Това е триизмерна друга реалност, създадена майсторски с техниката на класическата живопис, където като че ли всичко е възможно и достъпно, където няма неосъществими желания и несбъднати мечти. Чудатите му герои, добре познати и обичани от почитателите на неговото изкуство, ни зареждат с енергия и кураж, че всичко е лесно постижимо. Но дали е така?

Ето как представят изложбата му "Облакът на розовите желания" от Арт Галерия Le Papillon:

"Николай Стоев с богата фантазна наративност, с романтичното си отношение към Човека, разнищва философското кълбо за илюзията в живота ни. Дали ние имаме нужда от нея или я създаваме, за да улесним постигането на целите си - всеки сам за себе си ще намери отговор. Вероятно „Облакът на розовите желания“ ни привлича като сладък захарен памук, но той не може да бъде складиран и запазен за друго време. Докосвайки се до него, можем да установим илюзията, но може и да се досетим, че удовлетворението и сладостта от живота се постига с положеното усилие да осъществим силното желание. Този облак може да се разглежда и като символ на естествената потребност на човек да бъде щастлив и да мечтае. Той е метафора за онова имагинерно място, в което сме заобиколени само от любими хора, красота и хармония, където етичността във взаимоотношенията, щастието на споделянето, на заедността и сплотеността са постоянна величина. Погледнат облака от друг ъгъл възниква питането дали понякога, водени от общите убеждения, не гоним една илюзия, която всъщност не е нашата?

Николай Стоев ни подтиква към размисъл и търсене на отговорите на всички тези въпроси по най-жизнерадостния начин. С изключителен професионализъм, с богата живописност, с деликатен хумор и ненатрапчиво изразяване на философско-екзистенциалните си разсъждения, авторът ни разказва за мечтите и радостите на хората, за истински важните моменти, за търсенията и за противоречивата човешка природа. Стоев ни разкрива един витален, пищен на колорит паралелен свят, оживен от емоциите и преживяванията на типичните негови като че ли приказни персонажи. Неговите герои на пръв поглед изглеждат далеч от злободневието и дребните проблеми, но всъщност вглъбени в своя малък фантазен свят и в своите си дела, се радват на живота и се стремят към дори невъзможните си мечти, защото усърдието, упоритостта и вярата, винаги дават положителни резултати".

Николай Стоев е международно признат автор, отличен с множество награди и се радва на многобройни почитатели в България, а и в Швейцария, Франция, Люксембург, Испания, Германия, Италия, Белгия, САЩ, Турция, Русия. Анализатори определят стилистиката на творбите му като „магически реализъм“, макар понякога да е причислявана към наивно-примитивистична живопис, но за академичен художник с голяма взискателност, художествени познания и високи майсторски умения, работата му далеч надхвърля тази асоциативност.

"Всъщност, Николай Стоев представя завидно виртуозна техника и работи с маслото като древен майстор, постигайки удивително кадифена палитра и деликатна велатура. Духът на Брьогел Стари оживява в картините му, докато пред нас се разкриват нежността с привкус на Ориент и богатството на ярките, плътни и искрящи багри. Умело използвайки преходите от цвят в цвят, базирайки се на стари класически похвати на рисуване, фини линии и малки детайли, платната му трептят от живот и внушават на зрителя усещане за дълбочина, триизмерна реалност и материално усещане на обектите", отбелязват от Арт Галерия Le Papillon.

Съвместна изложба на Доника Кирова и Стефка Георгиева ще бъде открита на 12 май от 18 часа в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Двете авторки събират в един проект своите интерпретации, озаглавен "Сладкобойни изкуства". Концепцията им е свързана с изследване на интимните битки, женската стихия и еротиката, поднесени с доза ирония и метафорична "сладост".

Изложбата може да бъде разгледана в  Градската художествена галерия до 1 юни. 

Според анализатори, това е експозиция, в която интимното и универсалното се преплитат. 

"В този визуален разказ на контрасти се срещат мекота и съпротива, крехкост и сила, лекота и дълбочина. Две авторки. Две визии. Една обща, силно лична територия."

"От една страна, проектът изследва любовта като бойна територия. Тук войната не е историческо събитие, а вътрешно състояние. Лична битка. Сблъсък със себе си и с Другия, който често е наше отражение. Иронията е оръжие. Несериозното - стратегия за оцеляване. От другата страна стои женствеността като митологизирана и силно променлива територия. Образите носят усещане за ефирност, но и за скрита тежест. Повърхностите - едновременно органични и живописни - създават асоциации с крем, глазура, сладост, която прикрива или трансформира напрежението. Резултатът е специфична фактура и тримерност, която подсилва концептуалния заряд на творбите".

Доника Кирова е художник, който в творчеството си съчетава класически художествени техники с маслени бои и експериментални повърхности, изследвайки фигуралната композиция и натюрморта.

Стефка Георгиева е артист с подчертано концептуален почерк. Нейните инсталации превръщат нестандартни и рециклирани материали в мащабни обекти, които провокират сетивата и мисълта.

В експозицията Доника Кирова представя осем творби селективна живопис върху текстил и няколко ескиза в допълнение. Работите са правени през 2024, с изключение на една от 2023 година. 

Техниката е характерната селективна живопис върху текстил, с която авторката експериментира от близо двадесет години. Повърхността е грундирана избирателно и живописана чрез класическа техника с маслени бои. Запазен е естественият вид и текстура на плата в отделни фрагменти от картината, използвана е релефна акрилна паста за допълнителна фактура. Създава се специфичен естетичен ефект, контраст и различно взаимоотношение между отделните повърхности – цветовете от живописваното, органичността на тъканта и тримерният ефект от пастата. Последният целенасочено импонира на тематиката и названието на експозицията и прави асоциация с вещественото присъствие на крем или глазура за сладкиши.

"Войната, като понятие и събитие от глобален мащаб в реалността, тук е пренесена като конфликт или съприкосновение в рамките на отделния индивид. Тя не е просто пренесена, а може да се каже привнесена, защото се отнася в същността си за вътрешните войни и битки, които всеки от нас всекидневно води със себе си и / или непосредствения до себе си човек, който до голяма степен е негов огледален образ.

Конфликтът тук е представен с "несериозен", ироничен, по-въздушен или шеговит, косвен, поставен с главата надолу, ако щете, поглед. Това е форма, която би могла да предложи степен на оцеляване в смисъла на това да човек да запази същността си като се открие или преоткрие в дълбочина. Това е своего рода стратегия за обезоръжаване на противника и в крайна сметка

победа в името на живота с главно Ж.

Това обаче би могло да се осъществи само и единствено ако човек, познавайки се, успее да пребори себе си – вътрешните си врагове", коментира Доника Кирова.

Стефка Георгиева представя в съвместната изложба четири мащабни инсталации в типичния за нея стил - скулптурни композиции, изработени подобно ръкоделие с вплетени в тях ленти от найлонови торбички, прежда, мъниста и други материали. Три от работите са правени през последните години и са представяни в различни комбинации и пространства във Варна и София. Сега те са модифицирани и преобразени в нови и различни пространствено-светлинни решения. Последната инсталация е изцяло нов проект, с който публиката ще се срещне за първи път.

Тази изложба отново изследва женствеността като митологизирана и променлива категория.

Фокусът пада върху усмиряването на женската стихия, видяна като пламък, а не пожар.

Не като даденост, а като процес. Като дълбоко несъзнавано. Като магия, която не търси обяснение. Подходът залага на интуитивното възприемане, защото разбирането често разрушава магията. Стефка Георгиева остава последователна в своя некомерсиален и експериментален път, превръщайки всяка работа в личен акт на съществуване и осъзнаване.

Стефка Георгиева е добре познато име за варненската публика – артист, който винаги изненадва с нестандартен и концептуален подход към изкуството. Тя е сред малкото творци, които остават верни на некомерсиалното и експерименталното, превръщайки всяка своя работа в дълбоко личен акт на изразяване. Нейните пищни пространствени инсталации впечатляват не само с мащаба си, но и с неочаквания избор на материали – найлонови торбички, пластмасови отпадъци, хартия и светлина. Изработването им често е дълъг и прецизен процес, но именно чрез него Стефка преживява и споделя своето разбиране за изкуството – като начин на съществуване и осъзнаване.