Научноизследователският кораб се завърна от третото си плаване до Антарктида

С тържествен военен ритуал на Морската гара във Варна бе посрещнат българския научноизследователски кораб "Св. Св. Кирил и Методий" с бордови номер 421 от състава на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров". Той се завърна от третото си плаване до българската база "Св. Климент Охридски" на о. Ливингстън в Антарктида. Корабът осигуряваше Тридесет и третата българска антарктическа експедиция. Той се завърна във Варна след 155-дневна мисия и 45 дни престой на ледения континент.  

На празничното събитие присъстваха кметът на Варна – Благомир Коцев, съветникът на президента по военната сигурност – вицеадмирал Митко Петев, областният управител на Варна – проф. Андрияна Андреева, командирът на ВМС – контраадмирал Кирил Михайлов, ръководителят на Българската научно-изследователска мисия проф. Христо Пимпирев и др. Екипажът получи поздравления от официалните гости и от началника на Морско училище – флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов.

При стъпването си на родна земя командирът на третото полярно плаване кап. II ранг Радко Муевски докладва мисията за изпълнена. Под негово командване на кораба "Св. Св. Кирил и Методий"

плаваха 34 души, сред които четири дами и двама румънски курсанти. 

"С тази поредна мисия вие доказахте, че сте подготвени и можете да носите отговорността, поставена на плещите ви. Първото плаване беше тежка задача за всички ни, защото се отправихте към непознатото. По време на втората мисия трябваше да затвърдим постигнатите успехи, но днес смело мога да кажа, че вече имате придобити трайни способности и умения и ние се гордеем, че прославяте българския военен флот". С тези думи командирът на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов посреща екипажа на военния кораб.  

По време на пътуването част от младите курсанти в състава плаваха до испанския град Картахена, след което се прибраха във Варна, други четирима, сред които две жени, отплаваха за дългосрочна практика. Те пътуваха на борда на кораба чак до остров Ливингстън, където се включиха в 33-тата Българска полярна експедиция. Част от задачите на пътуването до ледения континент тази година бе обновяването на вътрешното обзавеждане и доокомплектоването на българската изследователска база "Св. Климент Охридски".  

За третата си антарктическа мисия корабът плава с нова лаборатория  "ЕндуроСат" на борда. По време на пътуването в лабораторията се приемаха, обработваха и анализираха космически данни, събрани от системи за наблюдение на земната и водната повърхност на Земята от Космоса. Новата придобивка предостави на екипажа възможности за наблюдение на корабния трафик, замърсяванията и позволи проследяване на хидрометеорологичната обстановка. 

В 33-тата Българска полярна експедиция участваха 37 учени, сред които специалисти от Гърция и от Обединените арабски емирства. За първи път тази година в експедицията се включиха учени-орнитолози, със задачата да изследват разнообразието на видовете птици по време на пътуването, престоя в базата на о-в Ливингстън и обратно. В научната експедиция се включиха още сеизмолози и специалист от Института по подводна археология. 

НИК 421 "Св. Св. Кирил и Методий" вече 3 години е част от военния състав на Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров".

Плавателният съд е първият в историята на морското плаване военен боен кораб, който плава до ледените води на Антарктика.

Участвал е вече в три успешни изследователски експедиции на о-в Ливингстън.  

Нови катери ще подпомагат ефективния контрол в рибарството и ще допринесат за опазването на морските ресурси, съобщават от Областния информационен център-Варна. Те ще бъдат закупени по проект, финансиран от Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021-2027 г. Общата му стойност е 2 915 784, 69 лв. Бенефициент е Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.

Предвижда се осигуряването на 7 патрулни плавателни средства - 3 с обща дължина на катера минимум 5.80 до 6 метра и 3 с дължина от 8.20 до 8.50 метра. В комплект с тях ще има колесари, осигуряващи мобилност, широкообхватност и оптимизация на разходите както за придвижване, така и за зимно съхранение на лодките. Ще бъде доставен и плавателен съд с размер от 10 до 11.50 метра, който ще има район на плаване до 20 морски мили.

Към края на календарната 2018 г. ИАРА е разполагала с три патрулни катера, предоставени за обезпечаването на контролните дейности по море на териториалните звена по крайбрежието на българското Черноморие - Бургас, Варна и Добрич. Към момента агенцията има само с размер 7,5 метра. Незадоволителното му техническо състояние по никакъв начин не способства за осъществяване на контролните функции на ИАРА. 

Към 1 януари 2024 г. риболовният флот на България наброява 1857 плавателни съда. 95% от тях са с дължина до 12 метра. Това прави използването на старите патрулни катери неефективно, рисковано, в конкретни случаи дори невъзможно. 

С изпълнението на проекта и доставката на новото оборудване ще се осигурят по-добър мониторинг и устойчиво управление на рибните ресурси в Черно море. Неговото изпълнение ще продължи до 19 май 2028 г.