Навършиха се 14 години, откакто минен ловец "Цибър" е под български флаг

На 9 февруари се навършиха 14 години от вдигането на българския военноморски флаг на борда на минен ловец "Цибър" от състава на дивизион противоминни кораби, съобщават от ВМС.

Корабът е първият от проекта "Трипърти", придобит от Военноморските сили на Република България и е сертифициран по стандартите на НАТО (MAREVAL) през 2017 г. и 2020 г.

Минен ловец "Цибър" редовно взема участие в състава на Втората постоянна противоминна група на НАТО (SNMCMG 2), както и в редица международни военноморски учения – NUSRET (Република Турция), POSEIDON (Република Румъния), ARIADNE (Република Гърция), учения от типа PASSEX (Република Грузия).

През годините корабът неведнъж изпълнява бойни задачи по откриване и унищожаване на миноподобни обекти в акваторията на няколко черноморски държави.

През 2020 г. в района на Несебърския залив екипажът на минен ловец "Цибър" успешно изпълни задачи по откриване и унищожаване на исторически мини.

През 2021 г. екипажът на минния ловец участва в операцията по откриване на черната кутия на изтребител МиГ-29, паднал в акваторията на нос Шабла.

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.