Опит за спасяване на рядък вид гризач правят учени от БАН

Учени от Българската академия на науките опитват да спасят изключително рядък вид гризач, включен в Червената книга. Четири поколения див хамстер вече са развъдени в лаборатория и догодина ще бъдат пуснати на свобода, за да продължат вида. 

"Не може да се нарече точно експеримент, то е проект. Опитът ни с тези животни - черногръдият или добруджанският хомяк, започна преди две години. Вече втора година успешно изучаваме неговата биология и екология. Към момента имаме развъдени около 20 малки, които в момента хибернират. Този зимен сън се различава от общоизвестния - те не спят непробудно, редуват периоди със спане и се събуждат. Когато са будни се хранят, извършват физиологичните си нужди и пак заспиват", поясни в студиото на Bulgaria ON AIR Ясен Генсузов от Института по биоразнообразие към БАН. 

"Периодите, в които изпадат в хибернация, са края на септември до ранна пролет - в края на март, началото на април. След това започват усилено да се хранят и да се подготвят за брачния период. Те са много слабо проучени в нашата страна. Планът е следващата година малките от новото поколение да бъдат освободени в специално обособено местообитание - най-подходящо за тях", допълни Генсузов. Очаква се да се адаптират в рамките на година.

По думите му този вид не може да се счита за вредител, защото дава максимум по две поколения в година.

"Неговата храна се състои основно от зелените части на растението, като единствено по време на зимния сън складират по-голямо количество храна. Подобни опити не са правени с този вид в миналото. Очакванията са в рамките на година животните да се адаптират към новите условия. Все още не сме открили достатъчно малки GPS-и за хамстери. Идеята ни е да проследим тяхното развитие в природата чрез микрочипове", коментира гостът.

Специални предаватели ще бъдат монтирани на входа на дупката, където ще живее животното и ще се получава сигнал кога то я напуска, посочи Генсузов.

"Когато се изкопае дупката за животното, отгоре се слага метална мрежа, която да предотврати достъпа на чакали, язовци. Ще се сложат и камери за наблюдение. Към момента това е целевият вид, след това вече и останалите", изтъкна той.

Жълто зайче грозде или Asphodeline lutea (L.) Rchb., е сред характерните раноцъфтящи тревисти видове в Университетската ботаническа градина Екопарк – Варна.

Яркожълтите съцветия се издигат над туфите от тесни листа и създават силен цветен акцент в градината.

Видът произхожда от Югоизточна Европа и Източното Средиземноморие, където се среща в сухи, слънчеви и каменисти местообитания. Представлява многогодишно тревисто растение с добре развито коренище, достигащо до около 60–100 cm височина.

Цветовете, събрани в гроздовидни съцветия, се разтварят последователно отдолу нагоре, което удължава периода на цъфтеж.

Жълтото асфоделине е добре приспособено към засушаване и бедни почви, което го прави ценен вид за региона. Предпочита пълно слънчево изложение.

Принадлежи към семейство Asphodelaceae – растения, характерни за средиземноморската флора.

Любопитен факт е, че в миналото различни части на растението – млади леторасти, пъпки и корени – са използвани като храна в някои райони на Средиземноморието.