Определиха Варненския и Великопреславски митрополит Йоан за Наместник-председател на Светия Синод

Варненският и Великопреславски митрополит Йоан ще встъпи временно във функциите на Наместник-председател на Светия Синод. Това е решено на извънредно заседание на Светия Синод по повод кончината на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит на 13 март 2024 г.

След като обсъди въпроса за поклонението, опелото и погребението на Светейшия патриарх Неофит, Светият Синод реши:

"На 15 март т.г. в 9.00 ч. тленните останки на блаженопочиналия Български патриарх и Софийски митрополит Неофит да бъдат изложени за поклонение в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.

На 16 март т.г. в 9.30 ч. да бъде отслужена заупокойна св. Литургия, а опелото на блаженопочиналия Предстоятел на БПЦ – БП ще започне след края на св. заупокойна литургия. С литийно шествие тялото на блаженопочиналия Патриарх ще бъде пренесено от Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ до митрополитската катедрала „Св. Неделя“, където ще бъде положено."

В същото време президентът Румен Радев отложи връчването на мандата за съставяне на правителство за понеделник от 12 часа, то беше насрочено за утре в 17 часа. Държавният глава посети Синодалната палата, където изказа съболезнования на кончината на Патриарх Неофит.

"Кончината на Патриарх Неофит е огромна загуба за Българската православна църква и за целия български народ. Ще го запомня като човек, като патриарх, който ни учеше на смирение и мъдрост. В тези дни на всеобщо смирение и преклонение пред неговата памет политическите страсти са неуместни и затова отлагам връчването на мандата за съставяне на правителство за понеделник от 12 часа", заяви Румен Радев.

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа.