Определиха Варненския и Великопреславски митрополит Йоан за Наместник-председател на Светия Синод

Варненският и Великопреславски митрополит Йоан ще встъпи временно във функциите на Наместник-председател на Светия Синод. Това е решено на извънредно заседание на Светия Синод по повод кончината на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит на 13 март 2024 г.

След като обсъди въпроса за поклонението, опелото и погребението на Светейшия патриарх Неофит, Светият Синод реши:

"На 15 март т.г. в 9.00 ч. тленните останки на блаженопочиналия Български патриарх и Софийски митрополит Неофит да бъдат изложени за поклонение в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.

На 16 март т.г. в 9.30 ч. да бъде отслужена заупокойна св. Литургия, а опелото на блаженопочиналия Предстоятел на БПЦ – БП ще започне след края на св. заупокойна литургия. С литийно шествие тялото на блаженопочиналия Патриарх ще бъде пренесено от Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ до митрополитската катедрала „Св. Неделя“, където ще бъде положено."

В същото време президентът Румен Радев отложи връчването на мандата за съставяне на правителство за понеделник от 12 часа, то беше насрочено за утре в 17 часа. Държавният глава посети Синодалната палата, където изказа съболезнования на кончината на Патриарх Неофит.

"Кончината на Патриарх Неофит е огромна загуба за Българската православна църква и за целия български народ. Ще го запомня като човек, като патриарх, който ни учеше на смирение и мъдрост. В тези дни на всеобщо смирение и преклонение пред неговата памет политическите страсти са неуместни и затова отлагам връчването на мандата за съставяне на правителство за понеделник от 12 часа", заяви Румен Радев.

Ролята на Конституционния съд за опазването на основния закон, държавността и разделението на властите обсъждат конституционни съдии, президентът и служебният премиер във Велико Търново. Поводът - Денят на Конституцията, който отбелязваме днес. На тази дата през 1879 г. в сградата на Учредителното събрание в старата столица е приета първата Българска Конституция.

Разговорът е за силата на правото в отстояването на държавността. Председателят на Конституционния съд Павлина Панова отбеляза, че Конституционният съд вече е успял да докаже, че не само пази конституцията, от това да съществуват противоконституционни закони, но пази конституцията и от посегателствата върху нея и върху промените, които се опитват да правят. 

"Търновската конституция съдържа ценностите и принципите на ограничената законодателна власт и правовата държавност, но не разполага с независим съдебен орган, който да следи за тяхното съблюдаване. Контролът е само политически", посочи тя. 

Президентът Илияна Йотова изтъкна: "Днес неизброими и десетки са онези, които се смятат за големи специалисти за реформа в правосъдната ни система. За съжаление, много рядко чуват вашия глас. Преди 35 години устойчивата традиция, заложена с приемането на Търновската конституция, намери своите достойни продължители. Да атакуваш конституцията означава да атакуваш фундамента на държавата. Убедихме се, че тези посегателства поглъщат всеки, който неразумно ги прави, но горчивите плодове берем всички ние."

Служебният премиер Андрей Гюров отбеляза: "И Търновската конституция, и конституцията на демократичните промени след 1989 г. изразяват дълбок стремеж на българския народ - да живее в свободно и справедливо общество, основано на разумни правила и честно правосъдие, в общество, в което никой не стои над закона."

В празника на юриста в сградата на Учредителното събрание беше посочено още, че новата, сега действащата българска конституция е естественият продължител на първата българска конституция - Търновската. Само че с реален контрол върху нейното приложение, което я прави не само съществуваща, но и работеща, действаща конституция.