Определиха Варненския и Великопреславски митрополит Йоан за Наместник-председател на Светия Синод

Варненският и Великопреславски митрополит Йоан ще встъпи временно във функциите на Наместник-председател на Светия Синод. Това е решено на извънредно заседание на Светия Синод по повод кончината на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит на 13 март 2024 г.

След като обсъди въпроса за поклонението, опелото и погребението на Светейшия патриарх Неофит, Светият Синод реши:

"На 15 март т.г. в 9.00 ч. тленните останки на блаженопочиналия Български патриарх и Софийски митрополит Неофит да бъдат изложени за поклонение в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.

На 16 март т.г. в 9.30 ч. да бъде отслужена заупокойна св. Литургия, а опелото на блаженопочиналия Предстоятел на БПЦ – БП ще започне след края на св. заупокойна литургия. С литийно шествие тялото на блаженопочиналия Патриарх ще бъде пренесено от Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ до митрополитската катедрала „Св. Неделя“, където ще бъде положено."

В същото време президентът Румен Радев отложи връчването на мандата за съставяне на правителство за понеделник от 12 часа, то беше насрочено за утре в 17 часа. Държавният глава посети Синодалната палата, където изказа съболезнования на кончината на Патриарх Неофит.

"Кончината на Патриарх Неофит е огромна загуба за Българската православна църква и за целия български народ. Ще го запомня като човек, като патриарх, който ни учеше на смирение и мъдрост. В тези дни на всеобщо смирение и преклонение пред неговата памет политическите страсти са неуместни и затова отлагам връчването на мандата за съставяне на правителство за понеделник от 12 часа", заяви Румен Радев.

Министерството на труда и социалната политика да инициира създаването на единна информационна система за регулярно събиране на информация за доставчиците на социални услуги, тяхната дейност и постигнати резултати, независим мониторинг и цялостен анализ на действието на Наредбата за качество на социалните услуги. 

Това са част от препоръките, които дава Икономическият и социален съвет в своя Анализ "Оценка на влиянието на Закона за социалните услуги върху качеството на услугите, кариерното развитие на социалните работници и бюджетната ефективност", приет на последната за 2025 г. пленарна сесия на Съвета.

В документа ИСС прави цялостна оценка на развитието на системата на социалните услуги пет години след влизането в сила на Закона за социалните услуги през 2020 г., който постави основите на модерна, децентрализирана и ориентирана към потребностите на хората система, съобразена с европейските принципи за качество. Анализът отчита значителната трансформация от институционален към общностен модел на подкрепа, както и активната роля на общините в планирането, управлението и контрола върху предоставянето на услуги.

Наред с положителните промени ИСС идентифицира редица структурни дефицити, които застрашават устойчивостта и ефективността на системата. Сред тях са липсата на ключови подзаконови актове, пряко свързани с финансирането, натовареността и кариерното развитие на социалните работници, както и отсъствието на единна интегрирана информационна система към МТСП за събиране и анализ на данни за доставчиците, услугите и потребителите. Това затруднява стратегическото планиране, оценката на качеството и ефекта от публичните разходи.

ИСС препоръчва да се извърши задълбочен анализ на прилагането на Наредбата за качество на социалните услуги и на стандартите, като се формулират конкретни предложения за подобряване на организацията и управлението, за повишаване на квалификацията и професионалното развитие на заетите и за по-висока ефективност на услугите спрямо реалните резултати за потребителите. Съветът настоява за преминаване от унифициран централен подход към по-гъвкав модел, който отчита кадровия и материалния капацитет на всяка услуга и насърчава активното участие на институциите и самите ползватели при вземането на решения.

Анализът подчертава необходимостта от по-тясна интеграция между социалните услуги и системите на здравеопазването, образованието и местните общности, както и от ясно дефиниране на професионалните роли, компетентности и стандарти за социална работа.

В тази връзка ИСС препоръчва социалният работник да бъде включен в Списъка на регулираните професии в България, както е в повечето държави членки на ЕС.

В синтеза на изводите ИСС отчита, че прилагането на Закона за социалните услуги е довело до изместване на фокуса от количеството към качеството – чрез по-високи стандарти за издръжка и квалификация на персонала, разширяване на услугите за уязвими групи и развитие на ранната интервенция и подкрепата за семействата. В същото време се запазват рисковете от неефективност, свързани с неизползван капацитет в едни услуги и хроничен недостиг в други, регионални дисбаланси и ограничен брой иновации. Ускореният ръст на разходите, изпреварващ икономическия растеж, не винаги води до по-добър обхват и качество, а високият дял на разходите за труд при сравнително ниски възнаграждения затруднява задържането и мотивацията на кадрите.

Към края на 2024 г. в страната функционират 2 252 социални услуги и 730 доставчици, като услугите са ползвани от 129 616 потребители.

Според ИСС именно системният, координиран и основан на надеждни данни подход е ключов за гарантиране на реален социален ефект от публичните ресурси и за по-добър достъп до качествени социални услуги за всички нуждаещи се.